Решение № 1824 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1824 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231110215232 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Ц. С. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-022722 от 03.10.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В жалбата не се излагат конкретни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят моли да му бъде намалена глобата и срока за отнемане на СУМПС.

Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител.

В писмени бележки, депозирани на 06.03.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално 1 допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 08.09.2023г. около 14:00ч. свидетелят К. К. – младши инспектор в 06 РУ-СДВР заедно с колегата му К. ** изпълнявали служебните си задължения в гр. София, в района на кв. **” в гр. София.

В посочения час на ул. „** на кръстовището с пл. „** същите спрели за проверка жалб.

А. С., който управлявал МПС, марка **Автомобилът се движел в посока от ул. „** към ул.

„**

Полицейските служители установили самоличността на водача и извикали за съдействие екип на ОПП-СДВР. Служителите на ОПП-СДВР извършили проба за алкохол на водача чрез техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 № ARРМ 0404 - проба 00438 в 14:05ч., която дала положителен резултат за съдържание на алкохол в издишания въздух на водача – 0,97 промила.

На жалбоподателя бил издаден медицински талон за кръвна проба. Свид. К. К. съставил срещу водача АУАН бл. № 351938 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения.

Жалбоподателят посетил УМБАЛ „Света Анна” същия ден в 16:00ч., където дал кръвна проба. По време на прегледа, същият посочил, че е консумирал същия ден в 12:30ч. водка 100 грама и бира 600 грама.

Съгласно протокола за химическо изследване на кръвната проба, в пробите от кръв е доказано съдържание на алкохол 0,83 промила.

По молба на жалбоподателя било извършено повторно изследване на кръвната проба, което дало заключение за съдържание на алкохол в кръвта 0,76 промила.

Въз основа на АУАН на 03.10.2023г. било издадено атакуваното НП.

Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ – изчислената концентрация на алкохол в кръвта на жалб. С. към 14:00ч. на 08.09.2023г. е между 1,06 и 1,13 промила.

Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси.

Видно от разпечатката на пробата от Дрегер, техническа проверка относно изправността на техническото средство, с което е била взета пробата от водача, е била извършена на 14.08.2023г.

Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля К. К. – актосъставител и очевидец на извършеното нарушение. Свидетелят **е бил част от екипа на 06 РУ-СДВР, който е спрял за проверка жалбоподателя, като впоследствие е бил очевидец и на извършената от служителите на ОПП-СДВР проверка за алкохол с техническо средство на водача.

2

Действително, свидетелят не успя да си спомни конкретния случай, което е житейски оправдано предвид изминалия период от време от датата на нарушението до разпита на свидетеля пред съда и естеството на служебните му задължения, свързани с множество проверки по пътищата. Същият, обаче, потвърди изложеното в акта, което мотивира съда да приеме за установена по безспорен начин горната фактическа обстановка.

Показанията на свидетеля К. /потвърдил изложената при съставянето на акта фактическа обстановка/ намират подкрепа в приобщената разпечатка от Алкотест – Дрегер, с който е взета проба за съдържанието на алкохол в издишания въздух от водача, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби; протокол за химическо изследване от дата 11.09.2023г. № 568, както и протокол за химическо изследване от 11.09.2023г. № 568/1/.

В подкрепа на показанията на свидетеля е и заключението на СМЕ, която съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от заповед рег. № 513з-4533 от 31.05.2022г. на директора на СДВР и заповед № 8121з-1632/2021г. на министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване в длъжност на **и заповед № 8121к-13180/2019г., касаещи заеманата от ** длъжност към момента на издаване на НП.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.

Спазени са сроковете за издаването му.

Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП.

По съществото на спора съдът намира следното:

По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол – при концентрация на алкохол над 0,8 промила, като съгласно заключението на СМЕ концентрацията на алкохол в кръвта към часа на управление 14:00ч., е била между 1,06 и 1,13 промила.

Обстоятелството, че вещото лице сочи по-висока концентрация на алкохол в кръвта от тази, срещу която се е защитавал жалбоподателя, и която е била посочена в АУАН /0,97 3 промила/ и след това в НП /0,97 промила и 0,83 промила/, единствено потвърждава по безспорен начин вмененото нарушение. Съдът, обаче, не би могъл да утежни положението на жалбоподателя, доколкото настоящото производство се развива единствено по негова жалба.

Жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно последната разпоредба – на водач на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Последното обстоятелство е безспорно установено, доколкото при така получения резултат от пробата от техническо средство, концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е над допустимата от 0,5 промила.

Нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол, знаел е забраната за закона, да не управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това го е сторил, нарушавайки закона.

Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В случая по делото безспорно се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била в посочения диапазон, а именно над 0,8 промила, но не и над 1,2 промила, като вещото лице по СМЕ сочи концентрация от 1,06 промила до 1,13 промила.

Така определените наказания са фиксирани, поради което обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.

Съдът не счита, че нарушението би могло да бъде определено и като маловажно, тъй като управлението на автомобил след употреба на алкохол, винаги застрашава живота и здравето както на самия водач, така и на останалите участници в движението, тъй като неизбежно влияние върху физическите и психични годности на водача, имащи значение за своевременна реакция при управление на автомобила.

Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в 4 разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.

Направените от бюджета на съда разноски в размер на 200,00 лева за заплащане на възнаграждение за вещо лице, изготвило СГЕ, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-022722 от 03.10.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН А. Ц. С. ЕГН ********** да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА А. Ц. С. ЕГН **********да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 200,00 лева /двеста лева/ - разноски, сторени в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5