Определение № 2206 от 12.08.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2206 гр. София , 12.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000500508 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 10578/18.06.2021 г. от процесуален представител на „Бул Инс“ АД, с което се прави искане за допълване на Решение 451/29.04.2021 г. по настоящето дело в частта за разноските, като се присъдели в полза на застрахователя, сторените от него разноски във въззивното производство

При размяната на молбата по чл. 248 ГПК, насрещните страни чрез общия им процесуален представител адв. Г. от САК, в установения седмичен срок, депозират становище, че молбата на „Бул Инс“ АД е неоснователна.

Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо, а по същество – частично основателно. Съображения:

С решението си по същество САС е потвърдил изцяло обжалваното решение № 903724 от 26.08.2020 г. по гр.д. № 56/2019 г. на ОС-Благоевград. Въззивното производство обаче е образувано по две въззивни жалби – както от петте физически лица-ищци, така и от ответника акционерно дружество, които са оспорвали първоинстанционното решение в различни негови части.

От страна на „Бул Инс“ АД са представили списък с разноски, както следва: 640 лв. внесена държавна такса за въззивно обжалване и 1800 лв. възнаграждение за един адвокат с вкл. ДДС и с посочване, че сумата била платена изцяло и в брой, авансово.

Процесуалният представител на застрахователя не е уточнил пред съда каква част от платеното адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС е била за представителството по 1 собствената жалба на дружеството и каква част – за защитата по втората въззивна жалба, подадена от ищците в първоинстанционното производство. Без направата на такова уточнение и намирайки се в настоящата процедура по чл. 248 ГПК, съдът приема, че от претендираното като разноска адвокатско възнаграждение от 1800 лв., половината /или 900 лв./ са били заплатени за въззивната жалба на „Бул Инс“ АД, а другата половина – за жалбата на ищците.

Очевидно е, че след като жалбата на застрахователя е била намерена също за неоснователна, то сумите от 640 лв. внесена държавна такса за въззивно обжалване и половината от претендирания адвокатски хонорар – 900 лв. следва да останат за тяхна сметка, но поради неоснователността и на въззивната жалба на ищците, то останалата половина от възнаграждението, а именно – 900 лв. /с ДДС/ следва да се присъди в полза на юридическото лице.

Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА свое Решение 451/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 508/2021 г. в частта за разноските, като добавя абзац в диспозитива на решението със следното съдържание:

„ОСЪЖДА В. Н. К. /действаща лично и със съгласието на законния си представител и баща Н. В. К./, СТ. Н. К. /действаща чрез законния си представител и баща Н. В. К./, В. С. К., Ц.

Н. Г. и С. Н. Б. да заплатят на „Бул Инс“ АД разноски във въззивното производство, възлизащи на 900 /деветстотин/ лева с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.“

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2