Решение № 485 от 13.03.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 8/2026
- Вид
- Решение № 485
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Иваел Лозев, Христо Христов, Детелина Бозукова-Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 41, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка
- чл. 11 · Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка
РЕШЕНИЕ
№ 485
Сливен, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ХРИСТО ХРИСТОВ
Членове:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ИВАЕЛ ЛОЗЕВ
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ канд № 20267220600008 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д. С. П., [ЕГН], чрез адв. Х. Х. от АК Сливен като процесуален представител, срещу Решение № 315 от 08.12.2025 г., постановено по АНД № 1348/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта му, в която е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 25-0804-004887/05.06.2025 г., издадено от началник група в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен, Районно управление (РУ) - Сливен, в частта, с която на касационния жалбоподател за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗДвП (в приложимата редакция на нормата, ДВ, бр. 101 от 2016 г.) му е наложена глоба в размер на 150 лева и са му отнети 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР (това е броят на отнетите точки за това нарушение, а в наказателното постановление е посочен общият брой за двете нарушения).
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно в частта му относно наложеното наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, без изрично да се посочват касационни основания по НПК, но изложеното в нея обективира възражение за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационният жалбоподател твърди, че е извършил маневра изпреварване на ул. „Георги С. Раковски“ в гр. Сливен, в отсечката от кръстовището с ул. „Магкахан“ до кръстовището с ул. „Ген. Столетов“, като маркировката е М-1, непрекъсната осева линия, а движението по ул. „Георги С. Раковски“ е еднопосочно. Според оспорващия, наложена е санкция за изпреварване, но маркировката не съставлява забрана за изпреварване, а забрана за пресичане. Излага съображения по същество и по отношение на второто наложено наказание, за което по-късно в жалбата изрично сочи, че не оспорва постановеното от районния съд решение в тази част. Моли съда да отмени решението на районния съд като незаконосъобразно в обжалваната част.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. Х. от АК Сливен, който поддържа жалбата изцяло и изразява становище по същество.
Ответникът по касационната жалба – началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище неговият пълномощник гл. юрк. К. Б. оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 16.05.2025 г. в около 14:10 часа, в гр. Сливен по ул. „Георги С. Раковски“, с посока запад-изток, до магазин „Мини маркет“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. Д. П., като извършва маневра изпреварване на друго МПС с номер [рег. номер] – „Фолксваген Пасат“, като нарушава пътна маркировка М1 – единична непрекъсната линия и създава опасност за изпреварвания автомобил.
За извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на Д. С. П. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗДвП (в актуалната редакция) е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4887/16.05.2025 г., връчен на жалбоподателя на същия ден. Въз основа на този АУАН е издадено НП № 25-0804-004887/05.06.2025 г. от началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ-Сливен, с което на Д. С. П. за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. пето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.10.2025 г.
В съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя и лицето, което е водач на изпревареното от нарушителя МПС. Според показанията на последния, същият се е движел с нормална скорост, при което е изпреварен в пешеходна зона от наказания по рискован начин и опасност от катастрофиране в паркирали на мястото коли.
Първоинстанционният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Изложени са съображения за съставяне на АУАН от оправомощено лице, съответно и издаване на НП от компетентен орган, при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Обосновава извод, че АУАН и НП съдържат всички минимално изискуеми реквизити и вмененото на жалбоподателя административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере в какво е обвинен и срещу какви факти се защитава. Приел е, че чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия“ – М1 се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Съдът не споделя изложената от процесуалния представител на оспорващия защитна теза за липса на създадена опасност за изпреварваното МПС, доколкото и според свидетелските показания по делото, жалбоподателят се е наложило да „свие“ в края на изпреварващата маневра, за да избегне ПТП с паркиран автомобил. Излага съображения, че извършването на изпреварването по еднопосочна улица не изключва възможността за възникване на опасност за изпреварвания автомобил, съответно движението на другия водач със съобразена скорост създава и опасност от ограничена видимост за наказания. Като отегчаващо обстоятелство е посочено пресичането на пешеходна пътека до намиращо се в близост училище, в каквато обстановка водачът е следвало да намали скоростта си с готовност за внезапно навлизане в пътното платно на дете. Според съда, деянието е правилно квалифицирано с коректно посочени нарушена и санкционна норма.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Приетото за установено от фактическа страна от районния съд отговаря на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението следва да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съответно нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба в размер 150 лева (размер на санкцията в актуалната редакция на разпоредбата, ДВ, бр. 101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017 г.), който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
По делото не се спори, че оспорващият при изпълняване на маневра изпреварване пресича маркировка М-1, непрекъсната осева линия. Според показанията на свидетеля на нарушението, маневрата към нейния край е изисквала остър завой с цел избягване на ПТП, съответно и самото изпреварване е осъществено в неравен участък, пресичайки кръстовище, включително и пешеходна пътека с намиращо се в близост училище. Меродавни за законосъобразността на наказателното постановление са предприетото пресичане на маркировката М1 и опасността от колизия с паркирани автомобили, което безспорно изпълнява състава на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗДвП. Като допълнителни аргументи районният съд е посочил и пресичането при ограничена видимост на пешеходна пътека в близост до училище, макар и тези мотиви да са по-скоро относими към второто наказание, по отношение на което не се обжалва решението.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че маркировката М-1 въвежда забрана за пресичане, а не за изпреварване. Маневрата изпреварване на МПС съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗДвП представлява напускане на водача на пътното превозно средство на пътната лента, в която се движи, съответно с навлизане в съседната пътна лента изцяло или частично, преминаване покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и връщане в напуснатата лента. В този смисъл забраната за пресичане обхваща по-широк кръг от маневри от разглежданата такава на изпреварване, като включва освен изпреварване и такива за предприемане на завой/обратен завой. Квалификацията на нарушението по този начин не води до неяснота относно деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Както в АУАН, така и в НП, е подробно описано в какво се изразява допуснатото нарушение. Съответно, касационният жалбоподател е имал възможност да разбере точно за какво нарушение му е ангажирана административнонаказателна отговорност, както и да осъществи защитата си в пълен обем. Не на последно място, защитната теза на оспорващия реално признава пресичането на маркировката, като единствено се оспорват констатациите за закриване на видимостта на изпреварващия от изпреварвания, което обстоятелство изхожда по логичен път от наличието на автомобил в полезрението на водача. Съобразявайки пътната обстановка, по една неравна улица и в момент на изпреварване, видимостта на изпреварващия по дефиниция е компроментирана по отношение на закриваната от изпреварвания автомобил пътна обстановка.
Установено е по несъмнен начин, че касационният жалбоподател П. е извършил административното нарушение, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност. Размерът на глобата отговаря на нормативно предвидената санкция съобразно действалата към този момент редакция на разпоредбата.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
От ответната страна не е заявена претенция за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315 от 08.12.2025 г., постановено по АНД № 1348/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта му, в която е потвърдено като законосъобразно НП № 25-0804-004887/05.06.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР - Сливен, РУ - Сливен, в частта, с която на касационния жалбоподател за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗДвП (в приложимата редакция на нормата) му е наложена глоба в размер на 150 лева и са му отнети 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: