Решение № 30 от 05.07.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Силистра, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. П.а при участието на секретаря Мирена В. С.а като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Търговско дело № 20233400900024 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявени обективно кумулативно съединени искове от ТП ДЛС КАРАКУЗ , ЕИК 2016168050048, със седА.ще и адрес на управление гр. Дулово, ул. “Васил Левски” №22, представлявано от Огнян Димитров срещу Е. А. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. “Васил Левски” №54 с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от 40 567.25лв. /четиридесет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение в размер на по 1305лв./ха с ДДС за всяка стопанска година, в периода 2019г. – 2022г., за ползването на части от следните поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, заети с орехови култури, предоставени за стопанисване и управление на ДЛС, без правно основание и обогатявайки се за сметка на ищеца, спестявайки заплащането на наем за ползването, при което ищецът се е обеднил със същата сума: 1/ част от ПИ с ид. № *** с площ 14.076 ха, както следва: - за 2019г. – ползване на 2.01 ха; - за 2020г. – ползване на 1.88ха; - за 2021г. – ползване на 1.88 ха и 2022г. – ползване на 1.88ха; 2/ част от ПИ с ид. № *** с площ 5.5567 ха, както следва: 2019г. – ползване на 4.14 ха; 2020г. – ползване на 4.14 ха; 2021г. – ползване на 4.14ха и за 2022г. – ползване на 4.14 ха; 3/ част от ПИ с ид. № *** с площ 4.3537 ха, 1 както следва: - за 2019г. – ползване на 1.719ха; - за 2020г. – ползване на 1.719 ха; - за 2021г. – ползване на 1.719 ха и 2022г. – ползване на 1.719 ха, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /01.08.2023г./, до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 12 923.71лв. /дванадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и седемдесет и една ст./, представляваща сбор от мораторна лихва за периода 11.01.2019г. до 01.08.2023г., изчислена за всяка една от претенциите поотделно, за всяка година.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът сочи, че по силата на чл.163, ал.1 от ЗГ му е възложено управлението на недвижими имоти – държавна собственост, като голяма част от бюджета му се формира от отдаване под наем/аренда на горски територии – държавна собственост или на недвижими имоти, собственост на предприятието или предоставени му за управление. Сочи, че по силата на Договор №2/02.02.2016г. за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии, заети с орехови култури, СЦДП Габрово е отдало под наем шест поземлени имота, като с анекси от м.09.2019г. /вписан в СВ на 11.10.2019г./ и 27.11.2019г. /вписан в СВ на 09.12.2019г./ са прекратени договорните отношения за част от площите на някои от имотите, а именно за 1/ПИ 000046 – ид. № *** с площ от 14.076ха е намалена с 3.476 ха; 2/ ПИ 000135 – ид. № *** с площ 9.6199ха е намалена с 2.2095ха; 3/ПИ 000326 – ид.

№*** с площ 4.3537 ха е намалена с 1.8519 ха и 4/ ПИ 000048 – ид.

№ *** с площ 5.5567 ха изцяло отпада отдадената част от 5.5553 ха.

Ищецът твърди, че при справка е установил, че наемателят не е декларирал пред ДФЗ намаляването на ползваните от него площи и е продължил да ползва съответните субсидии за тях. Не е нА.це противопоставяне поради липсата на знание за тези обстоятелства. Оттук извежда, че последният е продължил да ползва площта, посочена в първоначалния договор, но без да заплаща съответното възнаграждение за това, поради което неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, в чийто бюджет биха постъпили наемните възнаграждения, на основание чл.43, ал.6 от ЗГ. Подчертава, че в случая не се касае за претенции основани на договорно правоотношение, като изрично посочва разликата в ползваните и декларирани от ответника площи за периода 2019г. – 2022г. в съответствие с наетата част от имотите с ид. № 2

***, №*** и №***, след прекратяването. Счита, че ответникът е изпаднал в забава от датата, на която стопанството би следвало да получи наем ако имаше договор. Моли в този смисъл за положително произнасяне по иска.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Излага съображения за нередовност на исковата молба. Конкретно счита, че в петитума следва претенциите за главница и мораторна лихва да са отграничени и изрично ищецът да посочи за коя реална част от имотите приема, че е нА.це ползване без основание. Оспорва начина на формиране на исковата претенция и материалноправната легитимация на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, на основание чл.111, б.

„в” от ЗЗД. Моли поради изложените съображения исковите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцецът, чрез процесуален представител адв. Д.

С., поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по същите.

Ответникът не изпраща представител в о.с.з. В писмена защита поддържа предприетото в отговора на исковата молба оспорване на исковете и моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно e между страните, че по силата на Договор № 2 от 02.02.2016г. за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии, заети с орехови култури „Северноцентрално държавно предприятие” ДП – гр.Габрово, в качеството на наемодател е отдало под наем на Е. А. И., в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване/плодоползване поземлени имоти, заети с орехови култури.

Не е било спорно между страните и това, че същите са горска територия-държавна собственост, предоставени за управление на 3

„Северноцентрално държавно предприятие” ДП – гр.Габрово, в района на дейност на ТП „ДЛС Каракуз” – гр.Дулово, подробно описани в договора за наем, с местонахождение и отдадена площ, както следва: 1/ ПИ 000046 /ид.

№ ***/, землище на с. Руйно, общ.Дулово – отдадени под наем 14.076 ха, 2/ ПИ 000135 /ид. № ***/, землище на с.Овен, общ. Дулово, отдадени под наем 9.6175ха, 3/ПИ 000324 /ид. №***/, находящ се в землище с.Окорш, общ.Дулово, отдадени под наем 1.9002 ха, 4/ПИ 000326 /ид. № ***/, находящ се в землището на с.Окорш, общ.Дулово, отдадени под наем 4.3529 ха, 5/ ПИ 000327 /ид. № ***/, находящ се в землището на с.Окорш, общ.Дулово, отдадени под наем 11.7013 ха и 6/ПИ 000048 /ид. №***/, находящ се в землището на с.Руйно, общ.Дулово – отдадени под наем 5.5553 ха.

Срокът на договора е седем години, а уговорената годишна наемна цена в размер на 51 330лв. без ДДС, или 1087.43лв./ха без ДДС. На основание чл.4, ал.4 от договора, след първата година следващите годишни наемни вноски се плащат не по-късно от 10то число на първия месец от текущата година, за която се дължат, по банков път, по сметка на съответното териториално поделение. В чл.4, ал.2 от договора е предвидена и актуА.зация на наемната цена.

С Анекс от 02.02.2016г. е променен срокът за заплащане на наемните вноски, а именно до първи февруари на текущата стопанска година, за която се дължат по банков път по сметка на ДЛС Каракуз ТП.

С последващ Анекс от месец септември 2019г. , /с нотариална заверка на подписи от 17.09.2019г. и 26.09.2019г., вписан в СВ на 11.10.2019г./ , във връзка установени неточнисти в чл.1 се коригират данните, индивидуаилизиращи подробно имотите и техните площи, а именно: 1/ ПИ 000046 /ид. № ***/ - площ, отдадена под наем – 10.6ха /намалена площ с 3.476ха/; 2/ ПИ 000135 /ид. № ***/ - площ, отдадена под наем – 7.408ха /намалена площ с 2.2095ха/ и 3/ ПИ 000326 /ид. № ***/ - площ, отдадена под наем – 2.501ха /намалена площ с 1.8519ха/.

С Анекс от 27.11.2019г. отпада ПИ 000048 /ид. №***/ с площ, отдадена под наем 5.5553 ха.

Във връзка горните два анекса дължимите наемни плащания се преизчисляват на база декар предвид постигнатата на търга цена.

4

Приобщени към доказателствата по делото са автоматични справки, от които е видно, че ответникът е заявил имотите пред ДФЗ, без да съобразява прекратеното наемно правоотношение за част от имотите, както следва: - за имот ид. №***, в периода 2019г. до 2022г. площта е декларирана 4.14ха, а отдадена под наем след прекратяването с Анекс от 27.11.2019г.

/л.27/ е 0ха; - за имот ид. № ***, в периода 2019г. до 2022г. площта е декларирана 4.22 ха, а отдадена под наем след прекратяването с Анекс от м.09.2019г. /л.17/ е 2.501ха и - за имот ид. № ***, за 2019г. площта е декларирана 12.61ха, за периода 2020г. – 2022г. е декларирана 12.48ха, а отдадена под наем след прекратяването с Анекс от м.09.2019г. /л.17/ е 10.6ха.

Във връзка със заявените за ползване имоти са приобщени подписани и неоспорени от ответника заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ до ОСЗ, гр.Дулово /л.99-104/. Видно от същите лицето е заявило, че не желае да участва в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ за процесните имоти и периоди, с площите такива, каквито са по Договор за наем, без съобразяване на прекратеното правоотношение.

Установява се от банково извлечение от сметка на ТП ДЛС Каракуз, че ответникът е заплащал на ищеца суми във връзка с процесния договор.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведена СОЕ с вещо лице С. А.. Настоящият състав не кредитира същата, доколкото съдържа изключително противоречиви данни, липсва обоснованост и яснота.

Именно въз основа на възникнало съмнение за правилността на заключението, съдът е назначил повторна СОЕ, на основание чл.201 ГПК. От заключението на повторната експертиза, което съдът оценява като обективно и компетентно дадено се установява, че процесните поземлени имоти с ид.

№*** и *** в землището на с.Руйно и *** в землището на с.Окорш, община Дулово, съгласно кадастралните карти и кадастралните регистри на двете землища са горски територии държавна собственост.

Излага се от вещото лице, че такъв вид имоти се отдават под наем по ред определен в чл.41-43а от ЗГ, за срок по-дълъг от една година и се извършва след провеждане на търг от директора на съответното държавно предприятие по чл.163 от ЗГ или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. Подчертава, че за тях не се определят пазарни цени. Началната цена за провеждане на търг за отдаване под наем се определя по Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии.

5

Министърът на земеделието и храните по предложение на директора на съответното държавно предприятие утвърждава началната цена за провеждане на търг за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, която не може да бъде по-ниска от определената по реда на цитираната наредба – чл.41, ал.3 и 5 от ЗГ. В конкретния случай вещото лице посочва, че началната цена е 300лв. без ДДС/ха. Определя средният годишен наем за ползване на имоти те за процесния период в размер на 1087.43лв./ха, без ДДС. Направени са изчисления в с.з. за дължимото обезщетение, като са изключени месеците от януари до септември 2019г. за имот с ид.№ *** и ид. № *** и месеците януари до ноември 2019г. за имот ид. №***, доколкото в този период между страните е съществувало вА.дно договорно правоотношение, съобразявайки моментът на сключване на анексите, с които е намалена площта. Така, вещото лице излага, че обезщетението следва да е в размер общо на 31 962.95лв. с ДДС, или 26 635.80лв. без ДДС.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо нА.чието на всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.