Решение № 3334 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3334 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100508822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 10347 от 03.06.2025 г., постановено по гр. д. № 51305/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 178-и състав, са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД срещу П. И. С. и М. И. С. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството си на наследници на И.Т.С., дължат на ищеца следните суми: П. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г.; М. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането;

24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. 15751/2023 г., като неоснователни.

С решението „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на адв. В. Б. И. – ПАК, личен № 1700004023 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 100,00 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответниците безплатна правна помощ в заповедното производство и сумата от 600,00 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена на ответниците безплатна правна помощ в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцовото дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал в цялост събраните по делото доказателства, като не е и указал за кои обстоятелства не се сочат доказателства. Сочи, че по делото е безспорно установено наличието на заемно правоотношение между страните, размерът на исковата претенция, както и усвояването на 1 сумата от длъжника ответник. Сочи, че с подписването на договора кредитополучателят е потвърдил съгласието си със съдържанието му, в това число и общите условия, като ответниците по делото не провели доказване, че техният наследодател не се е запознал и не е подписал общите условия. Твърди, че при подписването на договора са спазени всички съществени параметри на отношението, както и че от подписания писмен договора са ясни характеристиките на процесния кредит. Сочи, че вземането за разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост е дължимо на основание чл. 45 ЗЗД, доколкото представлява имуществени вреди, които ищецът е понесъл в резултат на неизпълнението от страна на ответниците на договорно задължение. Намира за установено по делото сключването на процесния договор, както и предоставянето на заемната сума. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство, сочат, че по делото не е бил представен договор с подписа на И.С., като намират за несъстоятелно твърдението на ищеца, че процесното заявление било равнозначно на договор. Поддържат, че не е налице договорно правоотношение, като дори и да е налице договор, то същият е нищожен на основание чл.

26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Намират, че по делото не е доказано усвояване на процесната сума от страна на ответника. Сочи, че в приемо-предавателния протокол липсва каквато и да е информация по какъв договор е предоставена тази карта. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищцовото дружество, чрез адв. Г. В., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу наследниците на длъжника И.Т.С. за признаване за установено в отношенията между страните, че всяка ответниците дължи на ищцовото дружество следните суми: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г.

Основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1. облигационно правоотношение между страните по силата на твърдяния договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 20.10.2004 г.; 2. изпълнение на задълженията на заемодателя по него, изразяващи се в отпускане на уговорения кредитен лимит и предоставяне картата за ползване от картодържателя; 3. настъпване изискуемостта на процесните вземания и техния размер, както и легитимацията на ищеца да претендира същите.

За установяване на обстоятелството, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение ищецът е представил заявление за издаване на кредитна карта от 10.01.2004 г., подадено от И.Т.С., общи условия за издаване и използване на карта Euroline, допълнително споразумение към заявление-договор за издаване на кредитна карта americn express/ з л а т н а American express/ Euroline American express, както приемо2 предавателен протокол от 25.02.2020 г. за предаване на “Mastercard cash”, сер. Номер 1774868, карта N 5411*******6017. С определението по чл. 140 ГПК и на основание чл.

190ГПК първоинстанционният съд е задължил ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис да представи заверени преписи от договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 20.01.2004 г. и приложение № 1 към допълнително споразумение към заявление-договор за издаване на кредитна карта от 29.03.2017 г. Във връзка с дадените указания е постъпила писмена молба от ищеца, в която развива съображения, че от представените по делото заявление-договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. о общи условия /намиращи се на гърба му/ за издаване и използване на кредитни карти „Еuroline“ се установява, че страните са сключили договор при общи условия.

По наведеното от въззивника оплакване за допуснати нарушения при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК следва да бъде посочено, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, доколкото съдът е определил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения с посочване на правната квалификация на претендираните от ищеца права и правната квалификация на насрещните права и възражения на ответника, като е разпределил и доказателствената тежест между страните в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК.

Следва да се посочи, че с оглед разпределената доказателствена тежест, съдът намира този правен довод за неоснователен, тъй като по годността на едно представено доказателство съдът се произнася с акта си по същество, а в случая по чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен само да укаже дали за твърдения факт страната е посочила доказателства или не, което с оглед разпределената доказателствена тежест, СРС е сторил.

Договорът за издаване на кредитна карта е разновидност на договора за банков кредит, поради което за него е приложима уредбата на чл. 430 ТЗ, съгласно която договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален, формален. Съществен елемент от съдържанието на този вид договори е сумата по кредита, респ. уговорения кредитен лимит, условията за неговото усвояване. Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не се установява страните да са постигнали съгласие относно сумата по кредита, нито може да се обоснове извод за наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за издаване на кредитна карта. Само по себе си заявлението за издаване на кредитна карта с оглед съдържащото се в него волеизявление представлява направено от длъжника предложение по чл. 13 ЗЗД за сключване на договор за издаване на кредитна карта. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у страната, отправила предложението, т. е. приемането представлява едностранно волеизявление, което произвежда правни последици с достигането му до предложителя. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че „Бългериън ритейл сървисис“ е извършило действия – било то изрични, или конклудентни, с които да е приело направеното предложение. Самото заявление за издаване на кредитна карта не води автоматично до възникване на облигационно правоотношение, още повече че в самото заявление изрично е декларирано от страна на длъжника, че е запознат, че BRS има право да отхвърли настоящото заявление, без да посочи причина за това. Приетите по делото общи условия не променят извода на съда за липса на облигационно правоотношение, тъй като същите не са подписани от страните по правоотношение, и при изричното оспорване от ответната страна, същите не могат да се счетат за част от съдържанието на договора.

В отправеното до банката заявление, с което е поискано издаването на кредитна карта, заявителят не е посочил сума по кредита, респ. кредитен лимит. Същевременно по делото не са налични доказателства банката да е предложила на заявителя съответната сума по кредита, с която заявителят да се е съгласил. Данни за този съществен реквизит от договора не могат да бъдат извлечени и от приетите по делото общи условия, за които длъжникът се е подписал, че се съгласява, доколкото в тях не е посочената сумата по кредита. В представеното допълнително споразумение от 29.03.2017 г. не се съдържа ясна и точна информация за размера на кредитния лимит по договора, като в чл. 3, ал. 1 е посочено, че "Кредитния лимит по новата Карта е равен по размер на кредитния лимит на Старата карта." Това описание не дава в достатъчна степен ясна и еднозначна информация за размера на кредитния лимит, доколкото не е доказано наличието на предхождащо правоотношение между наследодателите на ответниците и третото лице, праводател на ищеца. Липсата 3 съгласие относно съществен реквизит в договора за кредит, какъвто в случая е размерът на предоставената сума, не позволява да бъде направен извод за валидно възникнало правоотношение и по този договор, поради което настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на пъровинстанционния съд за липса на правоотношение.

Наред с това следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че кредитната карта е била предоставена фактически на длъжника и му е подсигурена възможността да извършва плащания с нея. По делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че картата, както и ПИН-кодът са получени от заявилия издаването на кредитна карта. Съгласно чл. 1 от ОУ и при доказателствена тежест за ищеца по чл. 154 ГПК, по делото не са събрани никакви доказателства за това, че И.С. е получил издадената му кредитна карта чрез препоръчано писмо на посочения в заявлението адрес. Изготвената по делото експертиза, в която са посочени извършените от страна на ответника усвоявания на суми, не води до друг извод, доколкото тя е изготвена на база счетоводните записи на ищцовото дружество и по никакъв начин не установява, че процесната кредитна карта със съответните идентификационни данни е била предадена във фактическата власт на заявителя. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че при носената от ищеца тежест за пълно и главно доказване, по делото не е установено, че в изпълнение на договора между страните ищецът е издал, а ответникът - получил кредитната карта и в тази връзка усвоил средства от отпуснат му посредством кредитна карта кредит. Именно поради това не се установява и обстоятелството, че усвояванията на сумите са извършени именно от наследодателя на ответниците.