Определение № 2259 от 12.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2259 гр. Варна, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501020 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2254/06.04.2023г. от „Водоснабдяване и канА.зация- Варна“ ООД, ЕИК 103002253, против Определение №299/16.03.2023г., по гр.д. №1127/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Определение №1067/20.12.2022г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно.

Сочи, че е извършил проверка в АвП по данните на ответницата, като е установил, че няма вписвания и зА.чавания, като данните й фигурират само в АВп – Исперих. Счита, че с това е изпълнил необходимата грижа. Настоява, че ищецът не би могъл да установи факта на придобиване на имота въз основа на придобивна давност и не разполага с данни в кой момент е станало това.

Счита, че в противоречие с нормативната уредба и Общите условия, първоинстанционният съд е приел, че ВиК операторът е длъжен да установи кое е лицето потребител. Обръща внимание, че исковете са оттеглени поради изпълнение на процесните задължения, а не установеното придобиване на имота от третото лице – помагач. Моли за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение искането на ответницата за присъждане на разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Х. Ш. А. е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Поддържа, че не е знаела, че К. А. е владеела имота и се е сдобила с нотариален акт за собственост. Предвид факта, че Х. А. не се е разпоредила с имота чрез правна сделка, счита че не намира приложение разпоредбата на чл.9а от Наредба 4/2004г. на МРРБ и ответницата не е имала недобросъвестно поведение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при нА.чие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канА.зация – Варна“ ООД срещу Х. Ш. А. за установяване дължимостта на суми за ВиК услуги за период 22.11.2018г. до 25.11.2020г. и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение за имот, находящ се в с. Славейково, община Провадия.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е оспорила иска с твърдения, че от 2007г. е напуснала имота и се е дезинтересирала от него, както и че от момента, в който тя е напуснала имота, К. А. е завладяла имота и заплаща ВиК услугите. Посочила е и че на 23.08.2018г. К. А. се е сдобила с нотариален акт за собственост. Поискала е привличането на новия собственик като трето лице – помагач и е предявила обратни искове срещу нея.

В хода на процеса К. А. е представила доказателства за заплащане на претендираните суми към ищеца след завеждане на делото.

В резултат на горното, с молба от 01.12.2022г., „Водоснабдяване и канА.зация – Варна“ ООД е оттеглило предявените искове, посочвайки, че заявените вземания – за главница, лихви и разноски, включително тези за заповедното производство, са заплатени. С молбата ищецът е възразил срещу евентуално искане на ответника за присъждане на разноски в негова полза, доколкото не е уведомил своевременно ищеца за промените по отношение на водоснабдения имот.

С определение номер 1067/20.12.2022г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на осн. чл.232 ГПК и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 300лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар, респективно с обжалваното определение е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Изложеният мотив е, че ищецът е могъл преди завеждане на делото да провери данните за собствеността в Имотния регистър.

Този извод не се споделя от въззивния съдебен състав. При нА.чие на незаплатени задължения за ВиК услуги, безспорно за ищеца е бил нА.це повод за образуване на исково производство, насочено към събиране на дължимите суми. Видно е, че към момента на завеждане на делото, партидата по клиентски номер 3262536 се е водела на Х. Ш. А.. От справката за недобора, представена с исковата молба, също е видно, че заявените данни за имота са само, че се намира в с. Славейково, липсва регулационен, или кадастрален номер на имота, който би дал възможност за установяване на данните за имота в Имотния регистър. Ведно с това, е видно, че с отговора на исковата молба ответницата е признала, че е напуснала сама имота още през 2007г. и на нея е било известно, че от този момент, имотът е започнал да се владее от К. А.. При тези обстоятелства, както ответницата, така и последващият владелец е следвало да изпълнят задълженията си, визирани в чл.61, ал.1 ОУ и чл.9а от Наредба 4/2004г. на МРРБ да уведомят ВиК доставчика за промяната в ползването на имота съобразно чл.61, ал.1 ОУ. С оглед на това, не може да се приеме, че ответницата не е станала повод за завеждане на производството срещу нея, тъй като е била вписана като титуляр на процесната партида и не е уведомила доставчика за настъпилата промяна 2 след напускането и дезинтересирането й от имота. Трайна е практиката на съдилищата, че независимо от прекратяване на производството поради оттегляне на иска, отговорността за разноски се понася от страната, която е станала повод за завеждане на производството. Поради това, разноски в процесния случай в полза на ответницата не се следват.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата по чл.248 ГПК на „Водоснабдяване и канА.зация – Варна“ ООД да бъде уважена чрез оставяне без уважение на искането на ответницата за присъждане на сумата от 300лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №299/16.03.2023г., по гр.д. №1127/2021г. по описа на РС – Провадия, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение №1067/20.12.2022г., по гр.д. № 1127/2021г. по описа на РС – Провадия, в частта за разноските, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Х. Ш. А., ЕГН ********** за осъждане на „Водоснабдяване и канА.зация- Варна“ ООД, ЕИК 103002253 да й заплати сумата от 300лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3