Решение № 306 от 25.10.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Плевен, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500505 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260 052/16.03.2021г. по гр.д. № 428/2020г. на РС гр. Ловеч, съдът е отхвърлил предявеният от ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, Област-гр.Ловеч, ул.*** против ответника Министерство на правосъдието, с адрес: гр.София, ***, активно субективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците:

1.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;

2.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год., ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;

3.Сумата от 15 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със законната лихва, считано от 14.10.2016 год.

4.Сумата от 25 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със законната лихва считано от 09.11.2016 год.

1

5.Сумата от 10 лв. платена по сметка на СВ при АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.

6.Сумата от 3 200 лева разноски, платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П.М. под формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16 год. на Районен съд гр.*** и в.гр.д.

№595/16 год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 год, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Отхвърлил предявеният от ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, Област-гр.Ловеч, ул.*** против ответника Министерство на правосъдието, с адрес: гр.София, ***, алтернативно предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати ;

1.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000571/16.05.2016 год., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 год.;

2.Сумата от 960 лв., заплатена по силата на Договор за правна защита и съдействие №0000628/07.11.2016 год., ведно със законната лихва считано от 07.11.2016 год.;

3.Сумата от 15 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д. №553/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със законната лихва, считано от 14.10.2016 год.

4.Сумата от 25 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. №595/16 год. на ОС гр.Ловеч ведно със законната лихва, считано от 09.11.2016 год.

5.Сумата от 10лв., платена по сметка на СВ при АВ във връзка с необходимостта от вписване на исковата молба.

6.Сумата от 3 200 лева разноски, платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П.М. под формата на присъдени разноски по гр.д. №116/16год. на Районен съд гр.*** и в.гр.д.

№595/16год. на ОС гр.Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 год., като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТИ.производството по гр.д. № 428/2020 год. по описа на РСгр.Ловеч в тази му част.

Отхвърлил претенцията на ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, Област-гр.Ловеч, ул.*** против ответника Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, *** за заплащане на съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата 1 041,80 лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

Осъдил ищците Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, Област гр.Ловеч, ул.*** да заплатят на ответника Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, *** сумата 150 /сто и петдесет/лева, представляваща съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

2

Произнесъл се, че решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - ДСИ при СИС гр.*** А.Д.Й. и има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна - чл.223 ал.1 ГПК и задължително действие в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла - чл.223 ал.2 от ГПК.

Недоволни от постановеното решение са останали Д. И. П. от гр.***, ЕГН ********** и Д.

Д. П. от с.гр., ЕГН ********** чрез адв.Ст. М. от ПлАК, които го обжалват в срок с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Молят ОС гр.Плевен да го отмени изцяло и да уважи предявения иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.49 от ЗЗД, а ако го отхвърли - да уважи евентуално предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, както и да осъди ответната страна да заплати разноските, направени във връзка с воденето на настоящото дело за двете инстанции.

Оплакват се, че след прилагането на изп. дело № 153/2012г. по описа на СИС при ТРС като доказателство по делото се установява, че липсват нот. актове, данъчна декларация, удостоверения от Община гр.*** и др., от които по безспорен начин ДСИ да установи че длъжникът е собственик на имота, който ще бъде изнесен на Публична продан. Твърди, че ако ДСИ е била поискала справка по партидата на имота, то със сигурност нямало да се стигне до Публичната продан. Освен това твърдят, че ДСИ е трябвало да изпълни задълженията си за разпит на свидетели и посещение на място с цел установяване кой владее имота. Излагат съображения, че освен общите изисквания на чл.483 от ГПК, ДСИ не е спазил и описаното в чл.500 от ГПК, което изисква от него да уведоми и другия СЪСОБСТВЕНИК, за това, че имот, в който той има права, ще бъде публично продаден и че последния може да заяви, че е съгласен и неговата част да бъде продадена. Твърдят, че ако това е било извършено, то тогава съсобственикът щял още на тази фаза да възрази и да заяви пълните си права върху процесния имот.

Евентуално предявения иск първоинстанционният съд го отхвърля като недопустим спрямо ответника Министерство на правосъдието защото приема, че отговорността му би могла да се реализира по друг съдебен ред. Оплакват се, че този ред не е изяснен в мотивите на съда, като навеждат доводи, че ако съд реши, че не е компетентен да разгледа един правен спор, той е длъжен да го изпрати на компетентния орган, а не просто да го прекрати. Твърдят, че компетентният да разгледа настоящия спор съд е гражданския съд, а не административния.

Като представят писмена защита с обстойни съображения в подкрепа на доводите си, считат че правната логика отрича изтекла погасителна давност за вземанията им, защото момента на настъпване на вредите е направата на разходите за защитата им по гр.д. № 116/2016г. на ТРС и в.гр. дело № 595/2016г. на ОС Ловеч.

Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред РС гр.Ловеч Министерството на правосъдието чрез гл. юрк. Р. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно и да им се присъдят съдебно3 деловодните разноски по водене на делото, заедно с разноски за двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ, претендирано с Отговора на ВЖ – л.18 от делото на ЛОС.

Ответникът по въззивната жалба РС гр.***, редовно призовани, изразяват становище ако се разгледа евентуално предявения иск да се потвърди решението. Да им присъдят разноски за адвокатски хонорар по списък, като правят възражение за прекомерност по претендирания адвокатски хонорар от ищеца.

Третото лице – помагач на страната на МП на РБ ДСИ А.Д.Й., редовно призована, не се явява и не изразява становище.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По иска по чл.441 ГПК решението е правилно, а жалбата неоснователна.

По евентуалния иск с правно основание чл.49 ЗЗД обжалваното решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС гр.Ловеч е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане на делото в първата инстанция без участието на задължителна страна.

За да постанови решението си по Главния иск, РС гр.Ловеч е приел, че за да търсят обезщетение за причинените им имуществени вреди ищците се позовават на действията на А.Й. - Държавен съдебен изпълнител в РС-гр.***. Според тях, за да издаде Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 год. ДСИ А.Й. е направила справка за собствеността на имота само по партидата на длъжника М.Х. по изпълнителното дело в СВгр.***, но не и справка по партидата на самия имот. Само при извършване на последната справка тя би установила, че имотът не е собственост на длъжника и в този смисъл не би издала въпросното Постановление за възлагане. В този смисъл и ищците считат, че именно това действие на ДСИ А.Й. е довело до причиняването на имуществените им вреди, възлизащи в размер общо на сумата 5 170 лева, представляващи направени от тях разноски по водените от тях дела.

Намерил също така, че Законодателят в текста на чл.441 от ГПК е предвидил, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от 4 държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл.49 от ЗЗД.

Текстът на чл.49 от ЗЗД предвижда, че Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Приел, че за да се уважи облигационният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1.възлагане на работа от ответника; 2.противоправно деяние на изпълнителя; 3.вреда за ищците по иска; 4.причинна връзка между деянието и вредата;

5.деянието да е при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; 6.вина на извършителя, която последна предпоставка се предполага. Всички тези предпоставки трябва да са налице кумулативно, като само липсата на една от тях води като последица до неоснователност на иска с правно основание чл.49 от ЗЗД.

С направеният по делото доклад в съдебно заседание от 22.10. 2020год. приел за безспорен факта, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, че е налице първата кумулативна предпоставка на иска по чл.49 от ЗЗД, а именно възложител на работата на ДСИ А.Д.Й. се явява именно ответника Министерство на правосъдието, доколкото ДСИ сключват с Министъра на правосъдието трудов договор.

Счел, че в хода на исковия процес, ищците, чиято е доказателствената тежест, не са успели да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са налице всички подробно изброени предпоставки на иска с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Не е безспорно доказано според ЛРС, че А.Й. като ДСИ при РС гр.*** е извършила противоправно деяние, с което е причинила вреда на ищците, от представените от ищците доказателства не е установено наличието на причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на извършителя. Приел, че в Глава 43 на ГПК - Изпълнение върху недвижим имот - е посочено как се извършва опис на имот, а именно съгласно чл.483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез Справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Намерил, че по делото се установява, че ДСИ А.Й. е спазила изискванията на процесуалния кодекс и е събрала необходимите данни относно собствеността на процесният имот - нот.акт, данъчна декларация, Справка от имотен регистър, удостоверения от Община гр.***. Твърдението на ищците, че ДСИ е следвало да извърши и справка по имотната партида е неоснователно, тъй като по аргумент от чл.39, ал.2 от Правилника за вписванията тази справка служи само за ориентир на извършващия я, но не е само и единствено убедително доказателства, от което да се установи кой е действителния собственик на имота. Налице са доказателства от приложеното изп.дело №153/2012 год., че преди на пристъпи към опис на имотите ДСИ А.Й. е извършила справка по партидата на длъжника за това има ли вписани преди налагане 5 на възбраната противопоставими права върху възбранения имот. След като не е установила наличието на данни за такива вписвания по партидата на длъжника, е пристъпила към извършване на по нататъшни действия в производството по принудително изпълнение.

Разпечатката съдържа 50 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33f3e084-777a-424f-b912-2184dfb50bb8