Решение № 458 от 11.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Атанас Кеманов

Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502621 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№ 57651/22.06.2020 г., подадена от Н. К. В., гръцки гражданин, роден на ******** г., представляван от адв. С. С., и К. В., канадски гражданин, с ЛНЧ **********, представляван от пълномощника си адв. Г.Г., против Решение №2562/24.04.2020 г., постановено по гр.д.№5148/2017 г. на СГС, ГО I, 9 състав, с което жалбоподателите Н.

К. В. и К. В. са осъдени солидарно, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплатят на „Юробанк България“АД, сумата от 100 000 евро, като част от общо 253 247,55 евро, дължима главница по договор за кредит №309/2014 г. от 19.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2017 г., както и сумата от 14 676,34 лв., представляваща разноски по делото. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Не са разгледани и анализирани релевираните от ответниците възражения и наведени твърдения в отговорите на исковата молба, допълнителните становища, молба вх.№56128/24.04.2019 г., както и направените в открито съдебно заседание, което представлява нарушение на процесуалното задължение на съда да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните. Съдът не е съдействал и не е осигурил възможност на страните да установят релевантните факти. С молба от 24.04.2019 г. ответниците са направили доказателствени искания, с оглед установените 1 факти от заключението на ССЕ, които съдът е приел за преклудирани в о.с.з. на 21.11.2019 г. С молбата от 24.04.2019 г. жалбоподателите са поискали по реда на чл.64, ал.3 от ГПК възстановяване на срока за представяне на доказателства, по което съдът не се е произнесъл. Изложени са подробни съображения по съществото на спора, като се поддържа, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, обсъждат се събраните по делото доказателства, като се обосновава извод, че банката на 12.08.2015 г. недължимо и без съгласието на длъжника е усвоила сума на длъжника в размер на 558 319,31 евро, постъпила по ескроу сметка, за предсрочно погасяване на непадежирали главници по други договори, като с това по вина на кредитора длъжникът е бил поставен в невъзможност да обслужва процесния кредит. Настоява се за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Направени са доказателствени искания, чиято допустимост е обоснована на осн. чл.266, ал.3 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№79211/04.08.2020 г., подаден от „Юробанк България“АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливането й в „Юробанк България“АД, чрез адв. Д.Д.. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложените факти за наличие на други договори между същите страни са ирелевантни за спора. Извършеното разплащане със сумата от 900 000 евро е съобразно представени по делото и неоспорени платежни нареждания, в които е посочено конкретно кои задължения и в какъв размер се погасяване. Ответниците са се съгласили с извършените от банката разплащания и не са направили възражения, което обуславя и приложение на чл.301 от ТЗ. Възразява се срещу допускането на поисканите с въззивната жалба доказателствени средства, тъй като не са допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, настъпила е процесуална преклузия, и исканията са несъотносими към предмета на спора. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.

С определение от 28.08.2020 г. съдът е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника, по съображения за настъпила процесуална преклузия.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по 2 допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С Искова молба вх.№55031/25.04.2017 г. ищецът „Банка Пиреос България“АД, преобразуван в хода на процеса чрез вливане в търговско дружество „Юробанк България“АД, и заместен като ищец от правоприемника му „Юробанк България“АД, е предявил осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, срещу ответниците К. В. и Н. К. В., за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 100 000 евро, представляваща част от вземане за главница в общ размер от 253 247,55 евро, произтичащо от сключен между първоначалния ищец, в качеството на кредитор, „Козмос Текстил“ЕООД, в качеството на кредитополучател, и ответниците, в качеството им на солидарни длъжници, Договор за кредит №309/2014 г. от 19.11.2014 г. и 3 броя анекси към него – Анекс А01-309/2015 г. от 26.02.2015 г., Анекс №А02- 309/2015 г. от 27.03.2015 г. и Анекс А03/2015 г. от 25.09.2015 г. Исковата сума се претендира ведно със законната лихва върху нея, за периода от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът К. В., е оспорил изцяло предявения иск. Твърди се, че процесният договор за кредит е един от множество договори за кредит между ищеца и „Козмос Текстил“ЕООД, по 4 от които ответникът К. В. е солидарен длъжник /включително процесния Договор за кредит №309/2014 г./, като за обезпечаване на задълженията по всички кредити са били учредени множество ипотеки върху недвижими имоти на кредитополучателя /съгласно изрично посочени в отговора нотариални актове/, за обезпечение на вземанията на банката по тези договори за кредит.

Твърди се, че в резултат от продажба на ипотекираните в полза на банката недвижими имоти, на 14.03.2016 г. е била получена от ищеца сумата от 110 000 евро.

Също така, на 24.07.2015 г. е била открита специална Ескроу сметка в „Сибанк“ЕАД, по която да постъпят сумите от продажбата на ипотекираните в полза на банката активи на купувача „ИММО ПЕРНИК“ЕООД, които да послужат за погасяване на изискуемите и неплатени задължения на кредитополучателя по сключените от него с ищеца договори за банкови кредити. От тази сметка, след изплащане на продажната цена от купувача, на непосочена дата е била изплатена по посочена от ищеца банкова сметка, сумата от 900 000 евро, за погасяване на задълженията на главния длъжник по всички кредити. Релевирани са възражения:

За погасяване на вземанията по договорите за банкови кредити, включително процесния, чрез извършеното плащане на сумата от 900 000 евро и сумата 110 000 евро;

За липса на надлежно уведомяване на главния длъжник - кредитополучателя „Козмос Текстил“ЕООД, за обявяването на задълженията по кредитите за предсрочно изискуеми, и ненастъпила предсрочна изискуемост на задълженията по процесния кредит;

При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост на задълженията е настъпила с уведомяването на солидарния 3 длъжник Н.В. на 13.12.2016 г., то след тази дата неоснователно ищецът е начислявал договорни и просрочени лихви;

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК във вр. чл.47, ал.5 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н. К. В., в който се застъпва становище за неоснователност на предявения иск, по идентични съображения с тези, изложени в отговора на исковата молба от ответника К. В..

С Допълнителна искова молба вх.№5226/15.01.2018 г. ищецът релевира реплика за погасяване на други задължения на „Козмос Текстил“ЕООД със сумата от 900 000 евро, извършено съгласно дадени от дружеството съответни нареждания за погасяване, с които ответниците са били запознати, и не са направили възражения. Тъй като задълженията по процесния Договор за кредит №309/2014 г. са останали непогасени от извършеното плащане на сумата от 900 000 евро, на главния длъжник и солидарните длъжници са били изпратени покани за доброволно изпълнение, с които им е указано, че при неизпълнение банката обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Поканите са връчени надлежно, и предсрочната изискуемост е настъпила преди датата на подаване на исковата молба /на 28.12.2016 г. спрямо ответниците, а на 28.03.2017 г. по отношение на главния длъжник „Козмос Текстил“ЕООД/. При условията на евентуалност се поддържа, че изискуемостта на задължението за заплащане на главницата е настъпила в хода на процеса, поради настъпил падеж на 30.06.2017 г.

/съгласно уточнителна молба вх.№163011/11.12.2018 г. на л.246/. С предявеният иск се претендира осъждане само за част от дължимата главница по Договор за кредит №309/2014 г. и анексите към него, в размер на 100 000 евро, от общо дължим размер от 253 247,55 евро.

В подадения от ответниците Отговор на допълнителната искова молба, с вх.

№46924/02.04.2018 г. се поддържа, че:

- получените от ищеца суми от 900 000 евро и от 110 000 евро, в резултат от извършени продажби на активи на главния длъжник, ипотекирани в полза на банката за обезпечаване на задълженията по кредитите, са били достатъчни за погасяване на всички задължения, включително и тези по процесния Договор за кредит №309/2014 г.

- При условията на евентуалност се релевира дуплика, че извършеното от банката разпределение на получените суми от 900 000 евро и от 110 000 евро, за погасяване на задълженията на главния длъжник, е осъществено нецелесъобразно, като се отрича солидарните длъжници да са били уведомени за извършените погашения по кредитите, по които са солидарно задължени с главния длъжник;

- че решението за начина на разпределяне на постъпилите плащания и определянето на реда на погашенията е извършено от банката без основание и без съгласие на задължените лица, с което са увредени интересите на ответниците, като солидарни длъжници по процесния кредит;

- оспорва се по размер задължението за заплащане на главница по кредита;

- уведомяването на главния длъжник и солидарните длъжници е осъществено на различни дати и за различни периоди, поради което не са налице основания за обявяване на предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за кредит №309/2014 г.;

4

- уведомяването на главния длъжник „Козмос Текстил“ЕООД не е извършено надлежно, и дружеството не е напускало седалището и адреса на управление;

- ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу „Козмос Текстил“ЕООД за сумата от 30 000 евро, която ищецът следва да уточни дали е част от претендираната сума;

- предсрочната изискуемост не е настъпила в хода на процеса, тъй като не са налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост.

Не се спори, а и се установява от представения по делото Договор за кредит №309/2014 от 19.11.2014 г./на л.9-л.19 от делото на СГС/, че по силата на същия договор ищецът е предоставил на кредитополучателя „Козмос Текстил“ЕООД, банков кредит в общ размер от 514 250 евро, с целево предназначение съгласно чл.2 от договора – за рефинансиране до 446 250 евро от съществуващото задължение по Договор за кредит №229/2003 г. за финансиране на чекове с бъдещ падеж, издадени от Feshion Styling Licher, и до 68 000 евро – за дисконтиране на 85% от два издадени от Feshion Styling Licher чекова с бъдещ падеж и номинална стойност от 80 000 евро, с цел кредитополучателят да погаси, както следва: всички просрочени суми към Пиреос Банк България АД и Пиреос Лизинг България АД, и задължението по Договор за кредит №229/2003 г., което не е погасено от двата издадени от Italservices чекове с бъдещ падеж с номинална стойност 40 000 евро и падеж 10.10.2014 г., съгласно предоставено обосновано искане на клиента. Страните не спорят, че предоставения кредитен ресурс е бил изцяло усвоен, по уговорения в договора начин. Не се спори, че ответниците са страни по този договор за кредит, в качеството на солидарни длъжници. Впоследствие първоначалните условия на договора са били частично изменени със сключени между същите страни, включително ответниците като солидарни длъжници, Анекс №А1-309/2015 от 26.02.2015 г., Анекс №А2-309/2015 от 27.03.2015 г. и Анекс №А3-309/2015 от 25.09.2015 г. /на л.20-25 от делото на СГС/.