Решение № 260797 от 31.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 31.05.2023г.

В

И

М Е Т О Н

А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3097/ 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание 108 ЗС.

Ищците Б.С.Б. с ЕГН **********, Т.С.Г. с ЕГН **********, В.Г.П. с ЕГН **********, Д.Г.Г., ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********, С.Ц.Ц., ЕГН **********, В.А.А., ЕГН – ********** и Г.Г.Г.,

ЕГН ********** ( потвърдил подаването на исковата молба и извършените без представителна власт действия с молба от 28.11.2019 г.), всички със съдебен адрес ***, партер чрез адвокатско дружество „А.

И У.“ твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с проектен идентификатор ***, който към настоящия момент инкорпорира в себе си ПИ с идентификатор *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-54/30.08.2010 на Изпълнителния директор на АГКК, видно от скица-проект № 15-9987/12.01.2016 год. за изменение на КККР на СГКК гр. София, представляващ ПИ с пл. № 1861 от кв. 62а по регулационния план на гр. София, целият с площ от 3930 кв.м. при съседи по документ за собственост: североизток - М.Ц., югоизток - братя Г., северозапад - Г.С., югозапад - С.Ц.. С уточнителна молба, след дадените от съда указания, ищците са посочили, че претендират да са собственици на следния недвижими имот, съставляващ реална част с площ от 3 930 кв.м. от имоти, находяща се в гр. София – „Модерно предградие - кв. Обеля- II-ра част", посочена на комбинираната скица, изготвена от инж. В.К.Б.— правоспособно лице по ЗКИР със Заповед за вписване № РД-15-77/01.06.2020 г. на лист № 393 от делото, по точки с номера от 1 до 5 и очертана със зелен цвят, която реална част по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, СО район "Люлин", област София град, в сила от 2010 г., одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, попада в имоти: в поземлен имот с идентификатор ***, в поземлен имот с идентификатор ***; в сграда с идентификатор ***; в сграда с идентификатор ***; в сграда с идентификатор

***; в сграда с идентификатор ***; в сграда с идентификатор ***; в сграда с идентификатор ***, и конкретно: 3 868 кв.м от реалната част попадат в поземлен имот с идентификатор ***, с предишен идентификатор ***, при съседи: №

***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***,

***, ***, плътно защриховани със зелен цвят; 62 кв.м от реалната част попадат в поземлен имот с идентификатор ***, плътно защриховани в лилав цвят; 321 кв.м от реалната част попадат в сграда с идентификатор ***, защриховани с наклонен щрих в сив цвят; 318 кв.м от реалната част попадат в сграда с идентификатор ***, защриховани с наклонен щрих в сив цвят; 27 кв.м от реалната част попадат в сграда с идентификатор ***, защриховани с наклонен щрих в сив цвят; 102 кв.м от реалната част попадат в сграда с идентификатор ***, защриховани с наклонен щрих в сив цвят; 106 кв.м от реалната част попадат в сграда с идентификатор ***, защриховани с наклонен щрих в сив цвят;

10 кв.м от реалната част попадат в сграда с идентификатор ***, защриховани с наклонен щрих в сив цвят,в комбинирана скица на лист № 393 от делото и която част е на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел”, бул. „******. Излагат, че Б.С.Б., Т.С.Г., В.Г.П., Д.Г.Г. и Г.Г.Г. са съсобственици на идеална част от посочения поземлен имот, а именно 1965/3930 идеални части от гореописания недвижим имот по силата на наследствено правоприемство от общия си наследодател Г.Ц.Д., починал на 24.01.1961 г. при квоти по 1/12 част от процесния имот за всеки. Сочат, че собствеността върху посочените идеални части от имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.Ц.Д. с Решение № 0221/22.07.1994 год. за възстановяване на право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на Поземлена комисия при община “Връбница”. Въз основа на горното се легитимират като собственици и по издаден в тяхна полза констативен нотариален акт № 6, том XVIII, дело № 3470/1995 год. на Първи нотариус при Софийска нотариални служба при СРС. Поддържат, че с решение № 0221/16.12.1997 год. ПК “Връбница” на основание чл. 14 ал. 6 и 7 от ЗСПЗЗ е отменила първоначалното постановено позитивно решение за възстановяване на процесния недвижим имот с мотивите, че са налице пречките, визирани в чл. 106 ЗСПЗЗ, и имотът се владее от Съюзът на С.в Б.. Посоченото решение е обжалвано пред СРС, който в хода на гр. д. № 485/1998 по описа на 39 с-в СРС, прогласява нищожността на решение № 0221/16.12.1997 год. ПК “Връбница, с което се отказва възстановяването на правото на собственост върху процесния имот. В мотивите на процесното решение съдът приема за установено, че Съюзът на С.в Б. е придобил по регулация имот в местност “Модерно предградие”. Съгласно регулационния план, одобрен със Заповед № 70/19.02.1962 год., за имота е бил отреден парцел II за нуждите на Съюза на С.в Б., а според регулационния план, одобрен със Заповед № РД 50-591/08.10.1986, в същия е предвидено изграждането на административен комплекс, научен институт и паркинг, което мероприятие обаче не е реализирано. Посочват, че от същото съдебно решение, както и от Решение № 0221/22.07.1994 год. за възстановяване на право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на Поземлена комисия при община “Връбница” /в което изрично се посочва, че сградите са с временен статут и няма отреден терен за същите/ в имота има изградени масивни и паянтови едноетажни сгради, които имат характер на временни постройки и не са изградени в резултат на реализиране на мероприятието по ЗРП. Твърдят, че правото им на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено по реда на вече влезлия в сила ЗСПЗЗ като към онзи момент не е установено наличие на застрояване, което да променя трайно предназначението на терена и да представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. Сочат, че в случая към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила и възстановяването на собствеността предвижданията на действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-591 /08.10.1986г., не са били реализирани, поради което съществуващото в имота застрояване не е пречка за възстановяване на собствеността - съществуващите в имота едноетажни постройки и павилиони не представляват част от административен комплекс, научен институт и паркинг според предвиждането на регулационния план. Ищците В.А.А., К.А.А. /в качеството си на наследници на К.С.Г.с ЕГН ********** и С.Ц.Ц./ твърдят да са собственици на 1965/3930 ид. части от процесната реална част от недвижим имот също въз основа на проведена процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, завършила с Решение № 294/22.07.1994 год. на ПК “Връбница”, както и въз основа на издаден на базата на това решение констативен нотариален акт за собственост № 58, том XIV, дело № 2799/1995 год. на първи нотариус при Софийска нотариални служба към СРС. Сочат, че квотите им в съсобствеността са както следва: за С. Ц.– ¼ ид.части и за В. и К. А.по 1/8 ид.част.

Твърдят, че процесният недвижим имот се владее неоснователно от ответника, поради което предявяват искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на същия и за връщане на владението им върху него.

В хода на производството ищецът В.Г.П. е починала и на нейно място е конституирана М.Н.Г., ЕГН **********.

Починал е и ищецът Г.Г.Г. като на негово място са конституирани законните му наследници Д.А.Г., ЕГН ********** и Е.Г.Т., ЕГН **********.

ОТВЕТНИКЪТ- Сдружение „С.на С.в Б.", ЕИК ******, адрес: гр.София, ул."******, представлявано от председателя В. Т.Д., не оспорва, че владее процесния имот.

Оспорва обаче ищците да са придобили право на собственост върху него, като в тази връзка навежда твърдения за нищожност на реституционно решение № 0221/22.07.1994 г. на ПК Връбница, като постановено от незаконен състав. Освен това оспорва наличието на материалните предпоставки за възстановяване на собствеността им. Твърди, че в рамките на производството ищците се легитимират като собственици на имота въз основа на Спогодителен протокол от 03.06.164 8 г. по гр.д. № 234/19-18 г. по описа на Софийски околийски съд. На стр. 4, т. 2 от посочения документ е отразено, че единият от наследодателите - Г.Ц.Д., получава „нива в м. „ Чегаревец" от 1.8 дка. при съседи …….“. Напълно идентичен е записът на стр. 7. т. 2., касаещ участието на втория наследодател - С.Ц. Д.. Счита, че така направената формулировка не позволява каквато и да е индивидуализация на имот, която да доведе до неговото обособяване и проследяване като вещ, подлежаща на възстановяване. На първо място, всяка от тези ниви е посочена като „част" от друга нива, цялата с площ 7.2 дка. При това положение е неясен обектът на собственост дали става въпрос за една голяма нива от 7.2 дка. или тази голяма нива е обособена като множество по-малки, в случая с площи от по 1.8 дка. Ако все пак се допусне възможността на втората хипотеза, ще възникне въпросът как точно тези две малки ниви от по 1.8 дка са се превърнали в един общ имот, чиято площ единствено като аритметичен сбор наподобява тази на възстановения от Поземлената комисия. В това отношение липсват каквито и да е данни за регулация, сделка или друг способ на обединение на имоти. Липсва всякаква индивидуализация по предходни кадастрални, регулационни или други устройствени планове, от които да е видна идентичността па всеки от имотите, респ. да позволи проследяването им посредством съответни сигнатури. Няма съвпадение нито по отношение на местността /в делбения протокол Чегаревец, а в решението на ПК -Беравица/, а повтарянето на имената на двама от съседите е крайно недостатъчно, за да обоснове евентуален извод за такова съвпадение. В това отношение посочва и че не се установява от къде органът по реституция е получил данните за съседните имоти, отбелязани в решението. Твърди, че освен липсата на удостоверяване по отношение на възникването на право на собственост, няма никакви данни и за друга съществена предпоставка за извършване на реституция - внасянето на имота в ТЗКС. Дори изпълнението на тази предпоставка да бъде доказано, обаче, процедурата по възстановяване на имота е опорочена, тъй като е проведена в идеални части спрямо евентуалните наследници, претендиращи собствеността, каквато възможност не е предвидена в нито един от реституционните механизми. От друга страна, записът в единственото приложено Решение на ПК, че имотът е съсобствен с наследници на С. Д., в никакъв случай не може да утвърди право на собственост в полза на наследниците на това лице, респ. част от ищците, тъй като същите не са били заявители в това производство. Действително за тези лица е приложен констативен нотариален акт №6. д. 3470/95 г. на 1-ви нотариус като за основание за неговото издаване с посочен друг номер на Решение на ПК макар от същата дата. Твърди, че посоченото предполага възможно развитие на отделна реституционна процедура, данни за каквато обаче няма по делото. В този смисъл оспорва доказателствената стойност на посочения нотариален акт, тъй като не става ясно въз основа на какви документи е призната собствеността. Предвид изложеното, счита, че не се установяват предпоставките за възстановяване правото на собственост от страна на ПК „Връбница“, поради което оспорва законосъобразността на издадените Решения на този орган с твърдението, че същите не могат да му бъдат противопоставени по отношение на притежавания от него недвижим имот е идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта. Твърди, че принадлежността на правото на собственост в полза на Съюза на С.в Б. се удостоверява от Констативен нотариален акт № 93, д. 92/2014 г. на нотариус peг.

№ 052 при ПК, както и изброените в същия документи- 16 бр. нотариални актове, послужили за издаването му. Съгласно посочените документи, по силата на Заповед № 70/19.11.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС за нуждите на Съюза на С.в Б. е отреден Парцел II, западно от ДИП „Малчика", м. „Модерно предградие - Обеля". Впоследствие със Заповед № 42/30.10.1965 г. на СГНС е одобрен регулационен план, предвиждащ сливане на част от парцел II, отреден за нуждите на Съюза на С.в Б., с част от терена извън регулация, западно от ДИП „Малчика", северно от бул. „Баба Парашкева“ /сега бул.

Разпечатката съдържа 26 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33f304b6-d4df-4440-b202-37a60fa85842