Определение № 29 от 14.01.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Монтана, 13.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20221600500011 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274 във връзка с чл.248 и чл.78 от ГПК.

С определение от №261854/11.11.2021година постановено по гр.д.

№267/20година по описа на ЛРС е оставена без уважение молбата на адв.Д.Ф. за допълване на решението по делото в частта за разноските и присъждане на сума в размер общо на 42,83лева допълнително като неоснователна.

Недоволна от така постановеното определение е останала адв.Д.Ф.САК, оказала правна помощ на Ф. Й.-ищца по гр.д.№267/2020година по описа на ЛРС и е обжалвала същото в предвидения от закона срок.Изложила е доводи за незаконосъобразност на същото, тъй като не е мотивирано и неправилност, тъй като не са взети предвид законовите разпоредби за определяна на възнагрждението по реда на чл-.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна С.К.К. Г. АД и не е взето становище по нея.

МОС като обсъди изложените доводи в жалбата и приложените писмени доказателства, приема следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а атакувания съдебен акт -недопустим.Съображенията на МОС за това са следните:

1

С определение от №261854/11.11.2021година постановено по гр.д.

№267/20година по описа на ЛРС е оставена без уважение молбата на адв.Д.Ф. за допълване на решението по делото в частта за разноските и присъждане допълнително на сума в размер на 42,83лева като неоснователна.

По своята същност отговорността за разноски по делото е право на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор.Затова ответникът заплаща на ищеца платената държавна такса, разноските в производството и възнаграждението за един адвокат ако е имал такъв, когато искът бъде уважен, а ищецът заплаща на ответника разноските, които той е направил и възнаграждението за един адвокат, ако искът бъде отхвърлен.

Съгласно т.9 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС ОСГТК молба за изменение на съдебно решение в частта за разноските когато страната не е представила списък почл.80 от ГПК е недопустима.

В частната си жалба жалбоподателят изрично заявява, че не представила списък по чл.80 от ГПК, но излага доводи за ирелевантност на този факт, тъй като разрешеното в т.9 от ТР №6 е неприложимо при искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал. от закона за адвокатурата.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, респ. за изменение на решението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването, направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно - че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В тази насока е и Определение №257/23.06.2016г- по гр.д.№2199/2016г. на ВКС, 3-то г.о.

2

Ето защо обжалваното определение, с което ЛРС се е произнесъл, макар и да не е уважил молбата без да е представен списък по чл.80 ГПК, е постановено по недопустима молба и е недопустимо. То ще следва да бъде обезсилено, а производството по молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение в частта му за разноските по чл.38, ал.2 ЗА- прекратено.

Водим от горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение от №261854/11.11.2021година постановено по гр.д.№267/20година по описа на ЛРС с което е оставена без уважение молбата на адв.Д.Ф. за допълване на решението по делото в частта за разноските и присъждане на сума в размер на 42,83лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на Ф.М. представлявана от адв.Д. Ф. от САК по чл.248, ал.1 ГПК като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3