Решение № 26 от 30.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Благоевград, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. Г. Ш. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600251 по описа за 2023 година Производството пред Окръжен съд-Благоевград е въззивно, по реда на Глава XXI НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимата по НОХД № 1081/2021 г. по описа на Районен съд-Благоевград – Р. Р. против постановената по същото дело осъдителна присъда, с която първоинстанционният съд я е признал за виновна по поддържаното от прокуратурата и частния обвинител (конституиран и като граждански ищец) обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК във връзка с чл.26, ал.1 НК, за това, че за времето от неустановена дата през месец април 2018 г. до неустановена дата през месец април 2019 г., при условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Н.

А. К., че срещу предоставяне на парична сума ще му окаже съдействие и ще започне работа по трудови правоотношения на длъжност „отговорник гараж“ в Н. ..., като въпреки предоставената в Благоевград на неустановена дата през месец април 2018 г. парична сума в размер на 2500 лева и изпратената и получената на 12.02.2019 г. чрез система за бързи плащания „У.Ю.“ в гр. Д. парична сума от 300 евро с левова равностойност 586.75 лева, Н. А. К. не започнал работа в Н. ... в това число и на обещаната длъжност и по този начин му била причинена имотна вреда в общ размер на 3086.75 лева. За това 1 деяние първоинстанционният съд при условията чл.54,НК е наложил на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66,ал.1,НК за срок от 4 (четири) години. Наред с това подсъдимата е осъдена да заплати на пострадалия Н. А.

К. (конституиран като граждански ищец) обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието в размер на 3 086.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от м. април 2019 г. до окончателното й изплащане, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Твърди се в жалбата, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, като се излагат съображения в тази насока и се прави искане да бъде отменена и подсъдимата призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, алтернативно – да бъде изменена като бъде намалено наложеното наказание на жалбоподателката. Иска се също така да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.

Във въззивното производство подсъдимата се явява лично и със защитника си и поддържат жалбата. В пледоарията си защитникът твърди, че не е доказано подсъдимата да е извършила и че са налице чисто гражданскоправни взаимоотношения между родителите на подсъдимата и пострадалия – неизпълнен договор за покупко-продажба на лек автомобил.

Поради това пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение, а гражданският иск за имуществени вреди – отхвърлен изцяло. В хода на съдебното следствие подсъдимата дава обяснения, а в последната си дума заявява, че е невинна.

Представителят на Окръжна прокуратура-Благоевград намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Конституираният пред първата инстанция като частен обвинител и граждански ищец Н. К. се явява пред настоящия въззивен състав лично и с повереник, като последният пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Твърди, че фактите по делото са безспорно установени и доказват извършеното престъпление от подсъдимата.

Във въззивното производство бе проведено съдебно следствие, в хода на което бе извършен повторен разпит на св. Н. К., както и разпит на св.М. Й. и бяха събрани и нови писмени доказателства.

След като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.314 НПК и направи собствен анализ на събраните пред двете инстанции доказателства, настоящия въззивен 2 състав намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Р. И. Р. е .... В инкриминирания период била безработна, като не е работела никога в Н. .... След претърпени две автомобилни катастрофи /през 1994г. и през 2002г./ започнала да получава припадъци и световъртеж, заради което е провеждано болнично лечение в психиатрична клиника „Св.Н. ... за периода 16.03.-24.03.2004г., като е диагностицирана първоначално с епилепсия. Заради това заболяване на въззивницата й е определена от ТЕЛК степен на трайно намалена работоспособност през 2002г.- 100%, а през 2004г.- 90%. През периода 05.07.-12.07.2016г. жалбодателката отново е хоспитализирана в психиатрично отделение, този път в МБАЛ „Св. И ...“- Д. с диагноза параноидна шизофрения. Заради тези данни в хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на под.Р., според заключението на която същата не страда от психично заболяване и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въззивницата е омъжена и е майка на две непълнолетни деца. С влязло в сила на 24.03.2021г. определение, постановено по НОХД № 457/2020г. по описа на Рс-С е одобрено споразумение, по силата на което се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл.209,ал.1,НК и е й наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. По отношение на същата има и три висящи наказателни производства за престъпления по същия текст от НК.

Гражданският ищец и частен обвинител Н. А. К. е .... Съгласно заключението по съдебно-психиатричната експертиза, изготвена в хода на ДП, св.К. не страда от психично заболяване, вменяем е и може правилно да възприема факти от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В инкриминирания период бил безработен, а в периода от 2000 г. до 2017 г. живеел на територията на Р И заедно с майка си – св.Е. К.а, която била трудовоангажирана там. През есента на 2017г. частният обвинител се завърнал в Р Б и започнал да си търси работа, като междувременно се запознал с подсъдимата, която поела ангажимент да му помогне.

На неустановена дата през месец април 2018 г. К. пристигнал в Благоевград и се срещнал с подсъдимата, която по това време ползвала апартамент под наем, собственост на св. Кирил Велинов, който се намирал на 3 ул. „Б. .... По време на проведения между двамата разговор подсъдимата предложила и поела ангажимент пред св.К. да му осигури започване на работа в Н. ... на длъжност „отговорник гаражи“, с трудово възнаграждение в размер на 1600 лева, месторабота в гр. С., с осигуряване на апартамент или автомобил, за да работи. Гражданският ищец харесал предложението и се съгласил с условията. На тази среща с оглед поетия ангажимент, подсъдимата поискала от К. да й предостави парична сума в размер на 2500 лева, за да „му съдейства за услугата, да му оправи документите“. След като се върнал в К., частният обвинител споделил за уговорките му с майка си – св. Е. К.а, както и с приятеля му – св.Р.Т. и със св.М.К.

Няколко дни след горепосочената среща Н. К. отново се срещнал с подсъдимата, като и предоставил лично поисканата от нея парична сума в размер на 2500 лева, за да бъде назначен на работа в Н. ... на длъжност „отговорник гаражи“, за което не бил оформен какъвто и да е документ. Р. взела предоставената й парична сума и обещала на К., че до няколко месеца същият ще започне работа в Н. ..., като му казала, че следва да й предаде и копия на негови лични документи, необходим за започване на работа, което той сторил. След като се запознала с исканите документи, въззивницата уверила отново ищеца, че отговаря изискванията, за да започне работа в Н. ....

Тъй като нямал отговор от подсъдимата, след месец св.К. се свързал по телефона с нея, но тя му заявила, че синът й – М.н Р. е болен от л. /което не отговаряло на истината съгласно показанията на св.К.П. и св.В./, после /при проведените впоследствие телефонни разговори помежду им/ - посочвала различни причини за забавянето на назначаването му на работа- разговор с неин познат от Н. ..., пристигането на световен лидер и пр., но успокоявала ищеца, че ще изпълни поетия пред него ангажимент и същият ще започне работа в Н. .... Част от тези телефонни разговори били възприети от св.Р.Т., когато посещавал гаража в двора на пострадалия, като за други проведени такива с подсъдимата св.К. му споделил, както и със св.К.а и св.К..

На 29.07.2018г. майката на частния обвинител – св.К.а се завърнала в страната. Около седмица след това на неустановена дата в началото на месец август 2018 г. тя, заедно с гражданския ищец и неговия приятел – св.Т., с автомобила на последния, посетили Благоевград, за да се срещнат с подсъдимата в наетото от нея жилище. По време на тази среща 4 жалбодателката ги уверила, че нещата се развивали по план, че документите се придвижват, дори накарала частния обвинител да си открие банкова сметка, за да бъде преведена заплатата напред, но казала, че трябват още пари за документи. По време на срещата подсъдимата предложила на св.К. и св.К.а 3-4 бутилки със светена вода срещу сумата от 120 лева да поръсят къщата си, за да се случат нещата с назначаването на ищеца, но св.К.а отказала да заплати тази сума. На връщане от Благоевград към К., св.Т. изразил съмнение, че подсъдимата вероятно заблуждава свидетелите К.и, но въпреки това пострадалият продължил да се доверява на под.Р..

На неустановена дата в началото на месец февруари 2019 г. подсъдимата се обадила на св.К.а по телефона и по време на разговора поискала от нея предоставяне на парична сума в размер на 300 евро, които да послужат за лечение на малкия й син в чужбина. На 11.02.2019 г. св.К.а помолила сина си М. К. да изпрати посредством система за бързи плащания „У.Ю.“ на подсъдимата парична сума в размер на 300 евро, с парична левова равностойност от 586,75 лева с идеята, че ги дава за лечението на детето М.н Р..

Предвид забавянето във времето на започване на работата и изтъкването на различни причини за това, св.К. започнал да се съмнява в истинността на обещанията на под.Р. и пожелал да му върне документите, които й предоставил. Въззивницата обаче казала на пострадалия, че извършва ремонт на къщата, в която живее и не може да ги открие, но го помолила да продаде на части или в автоморга собствения на родителите й лек автомобил марка и модел „М. ...“ /с прекратена регистрация от 22.11.2011г. до 05.10.2018г./.

Частният обвинител се съгласил и поради това на 29.05.2018г. посетил в с.С., общ.Д. дома на сем.Р.и. Там се срещнал с родителите на подсъдимата -св.И.

Р. и св.М. Р. и тримата подписали договор за покупко-продажба на въпросния автомобил, който не бил нотариално заверен /вкл. и от кмета на селото/. В същия договор е посочена цена от 3000 лева, на която св.К. се е съгласил да закупи автомобила. По време на изготвянето на този договор /неотговарящ на изискванията на закона/ подсъдимата не присъствала, но очевидци станали по-големия й син-св.В. и приятелката й –св.К.. Впоследствие св.К. закарал „на влечка“ автомобила в гр.К. при св.М. Й., занимаващ се с ремонт на автомобили. Предложил да му го продаде за 900 лева, каквато била уговорката му с подсъдимата. Св.Й. се съгласил, дал сумата на познатия си Н.

5

К., а той от своя страна ги предал на единия от синовете на жалбодателката /което тя не отрича/.

Подсъдимата продължила да уверява пострадалия, че ще го уреди на работа в Н. ... и въпреки породилите се у него съмнения, той продължил да я търси, като първоначално същата отговаряла на телефонните му обаждания.