Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262601 от 02.08.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8678/2018
Вид
Решение № 262601
Подписан
02.08.2022
В сила
11.06.2024
Състав
АЛЕКСАНДЪР ЕМИЛОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр.

София, 02.08.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8678 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищците Н.К. и С.К. твърдят, че на 24.08.2016 г. на път II-84 при 88+500 км е настъпило

ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.

№ ********който изгубва контрол върху автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се л.а. „Мазда“ с рег. № ********. Вследствие на това ПТП на ищците, които са пътували в л.а. „Мазда“, са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищците и върху начина им на живот. Ищецът С.К. е получил различни увреждания, включително в областта на главата, като е изпаднал в кома и се е наложило да претърпи три операции, докато ищцата Н.К. е била с по-леки увреждания, част от които също в областта на главата, като е развила и посттравматично стресово разстройство, преминало в депресивно разстройство. Ищците твърдят, че са направили и разходи за лечението си съответно от 7 379,24 лв. за ищеца С.К. и 387,53 лв. за ищцата Н.К.. Твърдят, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Корса“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което искат той да им заплати обезщетения за претърпените от тях вреди, както следва: за ищеца С.К. сумата 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 7 379,24 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, и за ищцата Н.К. сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 387,53 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, заедно със законната лихва върху посочените суми от 01.09.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски по делото.

Ответникът З. „Д.ж.и з.“ АД оспорва исковете.

Посочва, че уврежданията на ищците не са с твърдяния от тях интензитет и продължителност и в тази връзка счита, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са завишени по размер. Оспорва също така и че всички сочени от ищците имуществени вреди са в резултат от процесното събитие. Твърди, че ищците са допринесли за настъпване на уврежданията им, тъй като ищцата Н.К. е пътувала без поставен предпазен колан, а ищецът С.К. не е бил поставен в обезопасителна система за деца (детско столче за автомобил), а също така твърди, че ищцата е напуснала болницата преждевременно. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача, причинил процесното ПТП, към този момент е застрахована при него. Ответникът счита, че не следва да дължи лихва за забава върху претендираните обезщетения, тъй като ищците не са осигурили необходимото съдействие за определяне и изплащане на обезщетенията, като не са представили всички документи и не са посочили банкова сметка. ***.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това се установява и на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК от представения протокол от съдебно заседание от 23.11.2017 г. на РС – гр. Разлог за одобряване на споразумение в наказателното производство, както и от констативния протокол за ПТП от 30.09.2016 г., че на 24.08.2016 г. на път II-84 при 88+500 км е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел Корса“ с рег.

№ ********който изгубва контрол върху автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се л.а. „Мазда“ с рег. № ********. Така с поведението си, както е посочено и в одобреното споразумение, водачът на л.а. „Опел Корса“ е нарушил задълженията на водача на превозно средство да контролира непрекъснато превозното средство по време на движението му (чл. 20, ал. 1 ЗДвП), както и да не навлиза в лентата за насрещно движение (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП).

Според посоченото в одобреното споразумение в наказателния процес, като това обстоятелство също е безспорно по делото, в резултат от посоченото ПТП на ищеца С.К. са причинени телесни увреждания. Според свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза по делото, които ще бъдат обсъдени по-долу, вследствие на това ПТП увреждания са причинени и на ищцата Н.К.. Следователно налице е противоправно поведение на водача на л.а.

„Опел Корса“, от което са причинени вреди на ищците.

Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и от наказателния съд. Поради това за ищците е възникнало правото да получат обезщетение за причинените им вреди от процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил това ПТП.

По отношение на вредите, причинени на С.К.

От посоченото в одобреното споразумение в наказателното производство, както и съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е изследвала и представената медицинска документация, вследствие от процесното събитие ищецът С.К. е изпаднал в кома, като е получил тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, контузия на белите дробове, счупване на двата крака (на двете бедрени кости и на малкия пищял на лявата подбедрица), както и контузия и разкъсно-контузна рана на главата в челната област и разкъсно-контузна рана на горната устна. Получените увреждания, както се сочи в експертизата и според показанията на свидетеля М. К. (брат на ищеца), са наложили лечение на ищеца в болница, продължило около 1 месец (видно от представената епикриза), при което е извършена и операция, при която са поставени пирони за стабилизиране на счупените кости на краката. Състоянието на кома е продължило около 2 седмици (според посоченото от вещото лице при разпита му), в който период е съществувала и опасност за живота на ищеца. И след излизане от това състояние обаче ищецът не е можел нормално да общува с околните, като едва няколко месеца по-късно е възстановил говора си (според свидетеля К.). В следващите 10 месеца ищецът е приеман още два пъти в болница за по 4-5 дни, за да бъдат извадени поставените пирони.

Възстановяването на ищеца от получените счупвания е продължило около 7-8 месеца (според посоченото от вещото лице при разпита му), тъй като едновременното счупване и на двата крака е затруднило последващото раздвижване. През този период ищецът не е можел да се придвижва сам, макар че около 5 месеца след инцидента той е можел да се изправя с чужда помощ (според свидетеля К.). След двете операции по изваждане на поставените пирони в костите също е следвал период от около месец, в който ищецът не е можел да ходи, както сочи вещото лице при разпита си, като след това двигателната функция и на двата му крака е напълно възстановена. Въпреки това подвижността на ищеца не се е възвърнала към положението от преди процесното събитие, тъй като, както сочи свидетелят М. К., ищецът е напълнял от залежаването си.

Според заключението в резултат от получените наранявания по лицето на ищеца са останали белези – на челото напречен белег от 7 см на границата с окосмената част, както и на горната устна (1,2 см). Белези са останали и от извършените операции – общо 6 белега на двата крака с дължина между 4 и 6 см и широки около 2 см, които са разположени близо до двете колена и на вътрешната част на лявата подбедрица. Тези белези имат траен характер и ще останат за цял живот. Те са видими и са причина връстници на ищеца да му се подиграват, както сочи свидетелят К..

Според заключението на медицинската експертиза липсват данни в медицинската документация за това вследствие от процесното ПТП да е изкривена носната преграда на ищеца, което състояние е описано в представена по делото етапна епикриза. Вещото лице сочи, че в направеното изследване на скенер на ищеца при приемането му в болница е отразено, че лицевите му кости за здрави. Същевременно обаче при разпита си вещото лице посочва, че доколкото ищецът има наранявания в областта на челото и на горната устна, от което следва, че е получил удар и в лицето, е възможно носът му също да е счупен при този удар, от което да е последвало установеното състояние на изкривяване на носната преграда. Доколкото е установено от представените медицински документи, че такова изкривяване е налице, като е възможно то да е предизвикано от процесното събитие, а липсват и данни, от които да се приеме, че е налице друга причина за него, следва да се приеме, че и това увреждане е резултат от процесното ПТП.

Особено съществени, а също така и трайни са последиците за психическото развитие на ищеца, което е нарушено в резултат от получените увреждания на мозъка от процесното събитие, както се установява от комплексната психиатрична и психологична експертиза и както сочи вещото лице по медицинската експертиза при разпита си, а също и съгласно показанията на свидетеля М. К.. Според заключението на комплексната експертиза и посоченото от вещите лица при разпита им в резултат от получените от процесното ПТП мозъчни увреждания ищецът е развил разстройство на познавателните способности и разстройство в поведението – когнитивни нарушения и емоционално-волеви промени, свързани с неустойчивост на вниманието и емоционална неустойчивост, лесна раздразнителност, импулсивност. Получените мозъчни увреждания при ищеца, който към момента на инцидента е на 7 години, са довели до забавяне в интелектуалното му развитие, като той посещава училище, където има индивидуални занимания с него и ресурсно подпомагане (при това е пропуснал първи и по-голямата част от втори клас, както сочи свидетелят К.).

Според вещите лица ищецът има затруднения във всички сфери на ученето, което е свързано и със сериозен дефицит в краткосрочната памет. Това положение предполага, че той ще има затруднения в по-горните нива на образователната система и е по-вероятно да не може да положи успешно матура, съответно няма да може да продължи образованието си в университет. Също така ищецът няма практически да придобие знанията и уменията, които биха придобили неговите връстници, завършвайки образованието си. Съответно ищецът ще има ограничения при упражняване на професии, свързани с интелектуален труд, като по-скоро ще може да упражнява такива, свързани с физически труд.

Отделно от изоставането в развитието на ищеца, според експертизата той е развил и посттравматично стресово разстройство и има депресивни прояви. Това състояние се проявява в повтарящото се изживяване на процесното събитие в сънища и оживяване на спомени. Също така ищецът е потиснат и от продължителната необходимост да посещава болнични заведения и лекари, включително и бъдещата такава перспектива с оглед необходимостта от операция на изкривената носна преграда, когато лицевите кости на ищеца израстат. Освен това състоянието на ищеца е било и обект на подигравки от страна на неговите връстници, както сочи свидетелят М. К., което допълнително се е отразило негативно на емоционалното му състояние. Следва да се посочи и че ищецът посещава специалисти във връзка с психическото си състояние, като тази терапия, макар и започната по-късно, е своевременно предприета предвид необходимостта от първоначално подобряване на физическото състояние на ищеца, както сочат вещите лица.

Така при определянето на обезщетението за претърпените от ищеца С.К. неимуществени вреди следва да се съобрази на първо място тежката мозъчна травма, която е получил от процесното събитие, довела до временна опасност за живота му и най-вече значителните последици за интелектуалното развитие на ищеца в резултат от тази травма, които ще останат през целия му живот, ще затруднят учението му и ще ограничат възможността му за професионална реализация в обществото. По този начин в резултат от процесното събитие на практика се променя изцяло животът на ищеца в негативна посока. Следва да се вземат предвид и счупванията на двата крака на ищеца, които са довели до продължително възстановяване и три оперативни интервенции, а също и бъдещата операция, която следва да се извърши за изправяне на изкривената носна преграда, която пречи на нормалното дишане на ищеца (както сочат и вещите лица по комплексната психиатрична и психологична експертиза). Следва да се съобрази и значителното неблагоприятно отражение на инцидента върху емоционалното състояние на ищеца, което е свързано и с невъзможността на ищеца да общува нормално и да бъде приет от връстниците си (предвид състоянието на интелектуалното му развитие, а също така и поради видимите белези, които има). Белезите, които ищецът ще има през целия си живот, както на лицето, така и по видима част от краката си, също са обективно загрозяващи и от естество да се отразят отрицателно на самооценката му. Малката възраст на ищеца към момента на събитието, когато е на 7 години, и съответно след това през време на продължителния възстановителен процес, през който той не е можел нормално да общува и да се движи, а съответно и да играе, допълнително допринася за тежестта на преживяването на събитието и неговите неблагоприятни последици за ищеца. Освен това възрастта на ищеца към момента на получаване на уврежданията предопределя и това, че той ще търпи посочените по-горе трайни следствия от тези увреждания през почти цялата съзнателна част на живота си.