Решение № 268 от 05.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пазарджик, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500326 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№361 по описа за 2025 година е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.327 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че И. С. Х., ЕГН: **********, с адрес с. С., ул. „Т. и п." №**, дължи на ЕТ „М. – К. М.а – Н. М.“, ЕГН:

*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д. Г." №**, ет.*, ап.**, сумата от 6483 лв., от които 4440 лева с ДДС по договор за покупкопродажба от 18.01.2021г. на 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.“, 20.000 броя семена домат „Матиас 100c”, 7.000 броя семена домати „Матисимо 500с” и 5.000 броя семена домати „Матисимо 100с“ и 2043 лева с ДДС по договор за покупко-продажба от 03.04.2021г на 50.000 броя семена домат „Матиас - 100c“, 4.000 броя семена домат „Перуджино – 500с“ и 4.000 броя семена домати „Пинк рок - 500c”, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2378/03.10.2024г. по ч. гр. д. 4106/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от 01.10.2024г., до изплащане на вземането.

Осъден е И. С. Х., ЕГН: **********, с адрес с. С., ул. „Т. и п." №**, да заплати на ЕТ „М. – К. М.а – Н. М.“, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д. Г." №**, ет.*, ап.**, разноски по гр. д. 361/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 2 277,96 лв.

1

Осъден е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, И. С. Х., ЕГН: **********, с адрес с.

С., ул. „Т. и п." №**, да заплати на ЕТ „М. – К. М.а – Н. М.“, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д. Г." №**, ет.*, ап.**, разноски по гр. д. ч. гр. д. 4106/2024г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 629,66 лв.

Осъден е на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, И. С. Х., ЕГН: **********, с адрес с.

С., ул. „Т. и п." №** да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик разноски по гр. д. 361/2025 г. на Районен съд-Пазарджик в размер на 150 лв.

Постановеното решение е обжалвано в срок от И. С. Х. ,чрез назначения особен представител адв.А. Г..

По делото се претендирало вземане по сключен договор за продажба. За уважаване на иска при направеното възражение в писмения отговор, че стоката, предмет на продажбата не е получена от купувача, ищецът следвало да докаже, че е предал стоката.

Решението е обжалвано само в частта ,с което е уважен иска като е присъдена по фактура № 101754/18.01.2021 г. сумата 4 440 лв.

В тази част решението било неправилно, поради неправилна преценка на доказателството за предаване на стоката

Съдът приел, че единствено фактурата в достатъчна степен доказва предаването на стоката. Не се оспорва, че фактурата от 18.01.2021 г. съдържа всички изискуеми реквизити, осчетоводена е от продавача, внесен с дължимият ДДС, но фактурата не е осчетоводена от купувача, за разлика от всички останали фактури по делото, които са осчетоводени и от двете страни.

Осчетоводяването на фактурата от купувача било косвено доказателство за получаването от него на стоката, което обаче в случая на фактура № 101754/18.01.2021 г. не е направено. Купувачът осчетоводил по-късно издадени фактури, например от фактура № 0000101895 от 03.04.2021 г., а не е осчетоводил предходна от 18.01.2021 г. Нямало доказателства за нередовно водено счетоводство. Доказателственото значение на фактурата следвало да се извежда с оглед изискването па закона да се издават фактури. Това е нарочен документ, който има за цел да документира само данъчно събитие. Фактурата създава единствено административно правоотношение между издателя и държавата. Тя е създадена от държавата, за да охранява интересите на фиска, а не да доказва продажбено правоотношение между частни лица и не да доказва доставка на стока. Ако страните искат да докажат нещо различно от административното правоотношение е държавата, те би трябвало да съставят допълнително предавателен протокол, или да добавят незадължителни реквизити към фактурата като подписи и изявления за предаване па стока.

Самата фактура не е подписана от купувача, за да се конвертира в предавателен протокол. При липса на каквито и да било други доказателства, обичайно свидетелски показания на лицата, предали стоката, пътни листове и др., следвало да се счита, че доказването на този факт не покрива стандартите за пълно и главно доказване, при този вид дела.

2

Моли решението в тази част да бъде отменено и иска отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата ЕТ "М. – К.

М.а – Н. М..

Счита ,че решението в обжалваната част е валидно , допустимо и правилно.

По делото било установено, че ответникът е земеделски производител и страните са поддържали трайни търговски отношения в периода 2016г. 2021г„ в който ответникът е закупил стоки от ищеца на стойност 123 756 лв. и е извършил плащания на стойност 1 17 273 лева.

Според основното и допълнително заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните и двете данъчни фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 411 „Клиенти“ аналитична партида на И. Х. и кредита на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ е данъчна основа на фактурите и кредита на сметка 453 „Разчети по ДДС“- е начисления ДДС. Установено е от вещото лице, че Фактура № 101754/18.01.2021г. на стойност 4440 лв. с ДДС е включена като приход от основната дейност на ищеца в дневника и в справката декларация по ЗДДС през м. януари 2021 г., съответно е начислен и изплатен като доставчик ДДС.

В изготвените експертизи вещото лице посочило и установило, че счетоводството на едноличния търговец е водено редовно, поради което и и съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни записвания са доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Доказателства, които разколебават доказателствената им сила липсват по делото, а напротив - установени са трайни търговски отношения между страните, редовност на счетоводните записвания, ответникът е земеделски производител, притежаващ всички необходими разрешения и лицензни.

Съгласно ЗДДС данъчна фактура се издава при извършена доставка от доставчика в полза на получателя, която доставка ЗДДС свързва и регламентира, че е предаване на стока или предоставяне па услуга, поради което и данъчната фактура удостоверява както условията на договора, така и доставката - предаването на стоката на получателя.

Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

И двете страни са изразили принципно и писмено становището си пред въззивната инстанция.

Съдът , като прецени валидността на решението изцяло , допустимостта му в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против И. С. Х. ищецът К. С. М.а в качеството си на ЕТ "М.- К. М.а – Н. М.", твърди, че между ответника, като земеделски производител и купувач и едноличния търговец, като продавач, са 3 съществували трайни тьрговски отношения, свързани с договори за покупкопродажба на препарати за растителна защита и торове.

Между тях били сключени и два договора за покупко-продажби на семена и препарати за растителна защита от 18.01.2021г и от 03.04.2021 г, които са отделни сделки с място на постигане на съгласие в търговския обект на едноличния търговец, представляващ агроаптека в град Пазарджик на булевард Александър Стамболийски № 120.

На 18.01.2021.г. бил сключен договор за покупко-продажба на 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.“, 20.000 броя семена домат „Матиас 100c”, 7.000 броя семена домати „Матисимо 500с” и 5.000 броя семена домати „Матисимо 100с“

Задължението на купувача било да заплати уговорената цена в размер на 4440.00 лева с ДДС.

Стоката била предадена в собственост и във владение на купувача на 18.01.2021г в търговския обект на едноличния търговец, което по смисъла на ЗДДС представлявало доставка на стока и данъчно събитие, поради което е и съставена фактура № 0000101754 от 18.01.2021 г на общата стойност от 4440.00 лева с ДДС.

В тази фактура било обективирано както съгласието на страните по съществените условия на договора за покупко-продажба, така и удостоверявала предаването на стоката.

Падежът на задължението на купувача да плати цената настъпил на 01.02.2021г на основание чл.303а ал.3 от ТЗ, но плащане не било извършено.

Обстоятелствата относно втория договор съдът не обсъжда , тъй като те не са предмет на въззивното производство.

Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 4106 от 2024г по описа на Районен съд Пазарджик, и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Поради връчването на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК със залепване на уведомление и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК ,заповедният съд дал указания на ищеца за предявяване на установителен иск за вземането.

Моли да бъде прието за установено по отношение на ответника ,че ищецът има вземане в размер на 4440.00 лева с ДДС по договор за покупкопродажба от 18.01.2021 г .

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

При условията на чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител адв.Г..

Постъпил е писмен отговор.

Ответникът ,чрез особения си представител оспорва исковете като 4 неоснователни.

Оспорва твърденията ,че ответникът е получил описаните в исковата молба фактури и ,че между страните съществуват трайни търговски отношения.

Твърди още,че доставка на стоките по фактурите не е извършена, поради което не е възникнало и задължение за плащане на цената.

Представената фактура не било достатъчно доказателство за факта на предаване на стоката.

Евентуално се прави възражение ,че доставената стока е била със скрити недостатъци и неотговаряща на договореното качество.Това възражение изрично е оттеглено в проведеното първо съдебно заседание.

По делото нямало разрешение от БАБХ за пускане на пазара за стоките, предмет на сделката, няма сертификат за качество и анализ от производителя, който да доказва съответствие на продукта с изискванията на законодателството. Липсвал сертификат за произход на стоката, предмет на продажбата. Несъответствието на стоката е съществено и освобождава ответника от задължението да плати.Направени са доказателствени искания в този смисъл , които са уважени от съда.

Оспорва съществуването на валидно договорно отношение. Твърди още , че е извършено плащане.

С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК , съдът обсъди доводите и доказателствата с оглед посоченото в жалбата , а именно решението се атакува с твърдението ,че не е доказано стоката да е доставена.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното: