Решение № 2857 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2857 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110112467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, е предявил срещу ответника З. А. Д. „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 219,17 лева, представляваща остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 0151-1261-22000032, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 23.11.2022 г., в село *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“, рег. № ***, който при потегляне ударил паркирания пред него товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел ‚Атего“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД сумата от 53,26 лева – мораторна лихва за периода от 22.05.2023 г. до 04.03.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 23.11.2022 г., в село *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“, рег. № ***, който при потегляне ударил паркирания пред него товарен автомобил марка „Мерцедес“, 1 модел ‚Атего“ с рег. № ***, застрахован при ищеца по имуществена застраховка, поради което реализирали сблъсък, с което му причинява щети – в лявата предна част – предно стъкло, ляво рамо на чистачка, решетка въздух, лява врата, външна лява предна колона, предна вътрешна лява облицовка, въздухопровод ляво облицовка, преден ляв мигач, клапа носач, облицовка лява предна колона. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 2149,53 лева, като поддържа, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на собственика на увредения автомобил.

Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но ответникът му възстановил чрез прихващане само сумата от 1930,36 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски, като разликата се дължи. Претендира и мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 22.05.2023 г. до 04.03.2025 г. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски съгласно описаното в открито съдебно заседание. Не представя нарочен списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва механизма на ПТП, но твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди, тъй като мияч устройство стъкло комплект не фигурира в описа по щета. Оспорва, че е изпаднал в забава.

Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 219,17 лева неплатен остатък по изплатено обезщетение ведно с ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 0151-1261-22-000032, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 23.11.2022 г., в село *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“, рег. № ***, който при потегляне ударил паркирания пред него товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел ‚Атего“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 53,26 лева – мораторна лихва за периода от 22.05.2023 г. до 04.03.2025 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно 2 и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 27.10.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че автомобил марка „Мерцедес“, модел ‚Атего“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“; товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на собственика на автомобила сумата в размер на 2149,53 лева, ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на твърдяната от ищеца дата и сумата от 1930,36 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски е погасена чрез прихващане на насрещни вземания, като механизмът на ПТП също не се оспорва.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 27.10.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за товарния автомобил „Мерцедес“, модел „Актос“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.

От събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от изслушаното и 3 прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования при ищеца специален автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е бил увреден от въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице, на което дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по товарния автомобил „Мерцедес“ са предно стъкло, ляво рамо на чистачка, решетка въздух, лява врата, външна лява предна колона, предна вътрешна лява облицовка, въздухопровод ляво облицовка, преден ляв мигач, клапа носач, облицовка лява предна колона, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП без мияч на стъкла, е в размер н а 2440,39 лева, при платени от ищеца в полза на застрахованото лице 2149,53 лева която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.

Ответникът е погасил чрез прихващане 1945,36 лева, поради което остатъкът в размер на 219,17 лева (112,06 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед основателността на главния иск, следва да бъде разгледана и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 22.05.2023 г. до 04.03.2025 г. Между страните не е спорно и се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана, която е получена като съгласно чл.

412, ал. 3 КЗ, поради което ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимата сума считано от изтичване на срока за изпълнение и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.05.2023 г. до 04.03.2025 г., изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор в размер на 53,26 лева (27,23 евро).

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева (лист 4 по делото), 500 лева – депозит за вещо лице (л. 51 по делото). Същият е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

4

Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.

Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо сумата от 800 лева – (409,03 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) – разноски за тази инстанция.