Определение № 158 от 01.04.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Габрово , 01.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20214200500126 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Й.М. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д. № 210/2021 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 271,89 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка и 27,00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземане, поради това, че в тези части искането противоречи на закона и добрите нрави.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Счита разпореждането в обжалваната част за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на чл. 9 от ЗЗД за свободата на договаряне. Твърди, че с предоставянето на поръчителство се извършва възмездна услуга в полза на заемателя, тъй като същият не е представил никакво обезпечение на договора за кредит. Поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагането от заемателя и то само при условие, че е получи уговореното възнаграждение. Предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет на дейност на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, поради което то не може да си позволи да ги извършва безвъзмездно. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на главния длъжник, но също е и относително с самостоятелна, тъй като поръчителството може да бъде дадено при по-леки условия. Счита, че неправилно съдът не е присъдил уговореното възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че не се дължи сума за извънсъдебно събиране 1 на задължението по аргумент от чл.33 от ЗПК. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. От тук прави извода, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по кредита.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане, частта в която е отхвърлено и да се издаде заповед за изпълнение за всички суми претендирани със Заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане № 116 от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 210/2021 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К. М., в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сума 271,89 лв. възнаграждение по Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ и 27.00 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Макар, че изрично не е посочено, че се обжалва неприсъждането на 27,30 лв.- законна лихва за забава от 31.03.2020 г. до 22.01.2021 г. съдът дължи произнасяне, поради общо формулирания петитум в жалбата, че се обжалва разпореждането в отхвърлителната част.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство и по претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането е приел, че искането се основа на неравноправна клауза в потребителски договор. Служебно е съобразил чл. 33 от ЗПК, които предвиждат, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата – ал. 1. Според чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.

В подаденото по ч.гр.д. № 210/2021 г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К.

М., в т. 9 е посочено като претендирано парично вземане сумата от 271,89 лв. възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 27,30 лв. – мораторна лихва и 27,00 2 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Към заявлението е приложен договор за паричен заем № 3635799 от 20.09.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Р. К. М. като кредитополучател, за предоставяне на кредит от 600,00 лв., със срок на кредита 27 седмици. Представени са и Договор за предоставяне на поръчителство № 3635799 от 20.09.2019 г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД и Р.К. М., Приложение към договор за предоставяне на поръчителство: информационни права на субектите на лични данни и погасителен план седмични погасителни вноски.

Производството по ч.гр.д. № 210/2021 г. по описа на Габровски районен съд по подаденото заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, е образувано след приетите изменения в чл. 411 от ГПК, обнародвани в бр. 100/2019 г. на ДВ, съгласно които заповедният съд следва служебно да следи освен за наличието на визираното в ал. 2, т. 2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това.

В случая процесната сума от 27,00 лв. е претендирана като разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, дължими по силата на договора за поръчителство – чл. 1, т. 3. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя.

Клаузата, която предвижда разноски за събиране на вземането, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С процесното вземане се заобикаля забраната в чл. 33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника.

Сумата от 271,89 лв. се претендира като възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/. Сключеният договор за поръчителство с юридическото лице „Файненшъл България“ ЕООД, което е предварително одобрено от кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Предвид изложеното, претендираното 3 вземане се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Правилно заповедният съд не е присъдил и претендираната мораторна лихва в размер на 27,30 лв. като се е позовал на мораториума за лихвите по кредити, регламентиран в чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според която до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава на плащане на задълженията на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране не се начисляват лихви за забава и неустойки, както и че задълженията не могат да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, а договорите да се развалят поради неизпълнение.

На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, което е инкорпорирано в Заповед № 116 от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 210/2021 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К. М., в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сума 271,89 лв. възнаграждение по Договор за гаранционна сделка /поръчителство/, 27.00 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и 27,30лв. – законна лихва за забава от 31.03.2020 г. до 22.01.2021 г.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4