Определение № 17087 от 06.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17087 гр. С., 06.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110131289 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против К. КР. ИЛ. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС) и Р. М. ИЛ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС)

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител са подали отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 08.11.2019 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3081204 срещу К. КР. ИЛ. е ЕГН:********** и Р.

М. ИЛ., ЕГН: ********** в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/6 и 4/6 за сумата в размер на 201,62 лева, от които 150,77 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 08.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 40,56 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2016г. до 30.10.2019г., както и суми за дялово разпределение 8,60 лева - главница за периода от м.10.2016г, до м.07.2017г., ведно със законната лихва от 08.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 1,69 лева лихва за периода 01.12.2016г. до 30.10.2019г., като е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 64394//2019 г. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 17.05.2021 г., съдът е указал, че 1 дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен срок.

Твърди, че ответниците били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр.

С., които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

Твърди, че ответниците имали задължение за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпаднел в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Сочи, че с ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп бил осъществявн чрез официалната уеб-страница на (ФИРМА) ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към датата на подаването на исковата молба не били погасили задължението си.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.изпълнителен директор и К. КР. ИЛ. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., общ. П., ж.к.

(АДРЕС) и Р. М. ИЛ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.изпълнителен директор и К. КР. ИЛ. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., общ. П., ж.к.

(АДРЕС) и Р. М. ИЛ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., общ. П., ж.к. (АДРЕС) дължат на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 14.11.2010 година по ч.гр.дело ч.гр.дело № 64394/2019 година по описа на Софийски районен съд, а именно в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/6 и 4/6 сумата в размер на 201,62 лева, от които 150,77 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 08.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 40,56 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2016г. до 30.10.2019г., както и суми за дялово разпределение 8,60 лева - главница за периода от м.10.2016г, до м.07.2017г., ведно със законната лихва от 08.11.2019г. до окончателното 2 изплащане на вземането и 1,69 лева - лихва за периода 01.12.2016г. до 30.10.2019г., като е претендирал и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез назначения им особен представител, с който оспорват предявените искове. Правят искане за спиране на настоящето производство на основание чл. 229, ал. 4 ГПК. Оспорват да са били потребители на топлинна енергия. Оспорват посочените сметки да се отнасят за процесния имот. Оспорват иска по размер. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК: по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите; по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите; по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите; по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответниците е тежестта да докажат точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно 3 доказване, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответниците са имали достъп и са потребили реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответниците са изпаднали в забава - съответно да докаже периода на забава.

Във връзка с направеното от ответниците възражение за погасяване на задължението по давност ищецът следва да установи, че същата е спирана или прекъсвана.

За ответника

Ответниците носят доказателствената тежест да установят точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ответниците са поискали на основание чл. 190 ГПК ищецът да представи извлечение от своите сметки по месеци за претендираните суми от главницата за исковия период и за период три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410, като същото искане следва да бъде уважено, а искането относно останалите документи следва да бъде отхвърлено доколкото поисканите документи не са конкретизирани.

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе за тях в първото съдебно заседание.

По искането на процесуалния представител на ответниците за спиране на производството по делото, с оглед преюдициални производства, следва да се посочи, че по сочените дела пред Съда на ЕС, има постановено решение - Решение на Съда (четвърти състав) от 5 декември 2019 г., по Преюдициални запитвания, отправени от Районен съд Асеновград и Софийски районен съд, постановено по съединени дела C-708/17 и C-725/17, ECLI:EU:C:2019:1049, като в този смисъл твърдяната преюдициалност като основание на искането за спиране е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33f145ea-4b22-4c7a-8b61-563098e98213