Определение № 31743 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31743 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110124393 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против Е. Д. Д. и К. Б. Д., с която са предявени установителни искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512/2026г., по описа на РСТополовград.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. № 512/2026г., по описа на РС-Тополовград, издадената заповед за изпълнение е изпратена на двамата длъжници, като съобщенията са върнати в цялост. Връчването е осъществено, чрез залепване на уведомления по чл. 47 ГПК.

В разпореждане № 1587/18.08.2026г., заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя, за предявяване на иск. В същото разпореждане съдът е посочил, че връчителят е събрал данни, че двамата длъжници не живеят на посочените адреси, която констатация не отговаря на обективната действителност.

И в съобщенията изпратени до Е. Д. и в тези изпратени до К. Д. е отразено – адреса бе посетен / като са посочени датите на посещенията/ лицето не бе открито, не се намери лице, съгласно да приеме книжата, не бяха събрани данни, съседите отказват съдействие.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, доколкото в съобщението, изпратено по настоящ и постоянен адрес е отразено - адреса бе посетен / като са посочени датите на посещенията/ лицето не бе открито, не се намери лице, съгласно да приеме книжата, не бяха събрани данни, съседите отказват съдействие.

В съобщението липсва отразяване, че лицата не живеят на адресите.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Доколкото заповедта е връчена на всеки от длъжниците чрез залепване на уведомление и за двамата длъжници на 29.06.2026г., двуседмичния срок по чл. 47, ал.

1 ГПК е изтекъл на 13.07.2026г., респективно срокът за възражение по чл. 414 ГПК, изтекъл на 13.08.2026г., като липсват данни да са постъпили възражения от двамата длъжници, респективно, по аргумент от чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и следва да бъде издаден изпълнителен лист от заповедният съд.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХ, Искова молба вх. № 266499/27.08.2026г., насочена против К.

Б. Д., ЕГН ********** и Е. Д. Д., ЕГН **********, с която са предявени установителни претенции за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512/2026г., по описа на РС-Тополовград ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 24393/2026г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-Тополовград препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2