Определение № 992 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 858/2026
- Вид
- Определение № 992
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Величка Белева, Надежда Дзивкова, Виделина Куршумова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове:
Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500858 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба „Изи финанс“ ЕООД против Определение № 3469/18.03.2026г., пост. по гр.д.№ 16875/2025, ПдРС, с което исковата молба на жалбоподателя е върната и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят „Изи финанс“ ЕООД обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че всички указани от съда нередовности на исковата молба са отстранени в срок. Счита, че изпращането на молби, подписани с КЕП по официално обявения мейл на съда е надлежно сезиране и доколкото е извършено в срока за отстраняване на нередовности, то не е налице и просрочване на молбата. Излага съображения, че указанията за констатирани нередовности са неправилни. Счита изискването на съда да уточни какви неустойки и такси са предвидени по договор за въпрос, който е без значение за редовността на исковата молба, в която подобни задължения не се претендират. Сочи и че въпреки това си становище е отговорено на искането на съда, като е посочено, че подобни задължения не са начислявани.
В заключение счита, че подадената искова молба е редовна и следва да бъде разгледана по същество.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице – ищец в производството, против подлежащи на обжалване съдебен акт, в срок е , 1 внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Л. дължи на ищеца сума по договор за кредит, съставляваща невърната главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение.
Първоинстанционният съд е оставял исковата молба без движение неколкократно с указания ищецът да посочи размера на ГПР, какви разходи са включени при неговото изчисляване, предвидено ли е заплащане на такси и неустойки, за какви действия и в какъв размер.
С молба ищецът е заявил, че ГПР е 48,44%, като при определянето му е включена само договорната лихва. Посочи е, че при включване на неустойка, то ГПР би надвишил законоустановения максимум.
С разпореждане №2706/06.02.2026г., съдът е указал на ищеца, че не е отстранил всички посочени нередовности и е дал нов срок за отстраняването им.
Д молба от 18.02.2026г. ищецът е посочил, че в договора е предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчители, както и че въпреки непредставянето на подобно обезпечение неустойка не е начислявана и претендирана.
С разпореждане от същата дата, съдът е оставил исковата молба без движение до посочване на начина при определяне размера на неустойката и включена ли е тя преизчисляване на ГПР. Даден е нов едноседмичен срок.
С обжалваното определение е върнал исковата молба и е прекратил производството поради неотстраняване на посочените нередовности в срок.
Съдът намира така постановеното прекратително определение за неправилно. От една страна на въпроса дали неустойката е включена при изчисляване на ГПР ищецът е отговорил с молба от 22.01.2026г., в която е посочи, че в ГПР е включена само договорната лихва и че при включване на неустойката, то ГПР би надвишило законоустановения максимум. От друга страна за предявения иск – връщане единствено на дадената в заем главница, въпросът как се изчислява договорната неустойка е без правно значение, т.к. дори и при договори нарушаващи императивни норми на ЗПК, даващи 2 потребителска закрила , то винаги се дължи връщане на дадената в заем сума – чл.23 от ЗЗП. По изложеното съдът намира, че дадените указания относно начина на изчисляване на договорна неустойка, доколкото същата нито се претендира, нито има отношение към дължимостта на главницата по договора. Поради изложеното и дадените указания за уточняването й са неправилни, респ. връщането на исковата молба поради неизпълнението им също е неправилно.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на производството.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я Определение № 3469/18.03.2026г., пост. по гр.д.№ 16875/2025, ПдРС и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3