Решение № 149 от 04.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. К., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100928 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца П. П. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., предявена чрез адвокат А. Д., срещу ответника АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., с която се иска да бъде признат за недействителен Договор № 769295 от 03.02.2025г., сключен между ищеца и ответника, съответно в качествата им кредитополучател и кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в ИМ, че на 03.02.2025 г., ищецът е сключил с ответника цитирания договор за заем, като е постигната договореност за предоставяне на заемната сума от 4 000 лева при условия да я върне за срок от 24 месеца при лихва от 47.7250%, ГПР от 64%, с размер на вноска от 267.98 лева, последната от които на 03.02.2027 г., като общата дължима сума е в размер на 6 431.62 лева.

Твърди, че с приложение № 4 към договора е постигнато съгласие за предварителна проверка от ответника за кредитоспособността на ищеца, като е създадено задължение за заплащане на такса от 150 лева за това разглеждане и оценка на заявката.

Твърди, че договора и стандартния европейски формуляр не е посочено какво се включва в ГПР.

Твърди направени плащания от ищеца в размер на 4 000 лева.

Твърди нищожност поради нарушение на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, като счита, че договорената такса за разглеждане и оценка не е включена в ГПР, поради което се позовава на съдебна практика, че това представлява липса на този елемент от 1 договорите за кредит, сключени с потребител, какъвто е ищеца.

Твърди наличие на заблуждаваща търговска практика с записването в договора на ГПР, което не е реално прилаганото в отношенията между страните.

Твърди нищожност и поради непосочване на лихвата за ден.

Предявява евентуално съединен иск, с който, в случай на отхвърляне на основния, да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 7 от Приложение № 1 към договора, в частта и относно размера на възнаградителната лихва, е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Твърди, че договорната лихва надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва, поради което счита, че това противоречи на добрите нрави.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК

Претендира разноски, както и възнаграждение по реда на 38 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника подава отговор чрез адвокат Л. В., като се оспорва цената на иска, посочена от ищеца.

Твърди предоставяне на заемната сума от 4 000 лева и иска признаване на този факт за безспорен. Оспорва предявените искове, като твърди съответствие с разпоредбите от ЗПК, съответствие с максималния размер на ГПР, съгласно ЗПК, като изтъква, че е задължен да посочи размера на ГПР към момента на договора.

Оспорва твърдението за противоречие на договорната лихва с добрите нрави.

Оспорва твърденията за неравноправност и заблуждаваща търговска практика.

Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител.

По делото са ангажирани само писмени доказателства от ищеца и ответника, които не са оспорени, като предвид тях и направените изявления от страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Ищцата, в качеството на кредитополучател, е сключила с ответника – кредитодател, договор за потребителски кредит № 769295 от 03.02.2025 г., съгласно който на първия е отпуснат заем в размер на 4 000 лева, като в договора е записано, че тази сума следва да бъде върната на 24 месечни вноски, всички в размер на 267.98 лева, като последната е в размер на 267.99 лева на дата 03.02.2027 г. Договорена е лихва от 47.72%. Определен е ГПР в размер на 64% с обща дължима сума от 76 431.52 лева.

Договора е сключен при условията на ЗПФУР, като заемната сума е предадена на ищеца чрез превод в банка – Уникредит Булбанк АД. Части от договора са оформени с отделни приложения към него, като са представени общо три.

С приложение № 1 са установени параметри за заемното правоотношение – заемна сума, срок, лихви, ГПР и обща дължима сума, като е посочено, че определянето на ГПР е 2 при допускане, че кредита ще се ползва за целия срок и ще се изпълняват всички задължения по договора по размер и в срок. Вписано е изрично, че ГПР не включва съдебни разходи за събиране и лихва за забава

С Приложение № 4 към договора е установено, че ищцата дължи и сума от 150 лева, представляваща такса за разглеждане и оценка на заявката за кредит, която сума се заплаща разсрочено с вноските, като се дължи и при предсрочно погасяване на кредита.

С приложение № 5 е договорено ответника да проверява кредитоспособността на ищцата в течение на договора и е установено задължение за ищцата да му съдейства за това.

Вписано е изрично задължение за ищцата на 25-то число от всеки месец за срока да договора да представя на ответника удостоверение от Централен регистър на длъжниците при Камарата на ЧСИ за това дали има или няма образувани изпълнителни дела срещу нея.

Вписана е в приложението възможност за предсрочна изискуемост при наличие на такива дела, както и възможност за начисляване на неустойка в размер на 200 лева за всяко отделно неизпълнение.

Без значение са представените от ищцата писмени доказателства за извършени плащания в полза на ответника, тъй като предмета на делото не изисква определяне на дължими и изплатени суми.

При тези факти, установени по несъмнен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страните съдът намира, че предявения иск за недействителност на договора е изцяло основателен.

Основание за този извод е задължителния характер на съдебна практика - Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., че невключването в ГПР на разходи по кредита се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект, след като продължава практиката за уговаряне и претенции по недействителни клаузи и договори.

Без съмнение е налице задължение за заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за кредит и тази сума представлява разход по кредита, съответно следва да се вземе предвид при определяне на ГПР, което не е направено и съобразно посочената съдебна практика е налице цялостна липса на този основен показател за преценка от потребителя на предлаганата финансова услуга.

Няма спор, че е установено право на ответника да извършва оценка на кредитоспособността на ищцата в течение ва договора – ежемесечно, което обаче не се покрива с възможностите по чл. 16, ал. 3 от ЗПК, предвидени за промяна в размера на кредита. Договорената допълнителна оценка на кредитоспособността на ищцата обаче е възложена изцяло в нейна тежест и то за да бъдат защитени интересите на ответника, което според съда е силно увреждащо интересите на потребителя, като в смисъла на настоящото 3 произнасяне без съмнение това довежда до допълнителни разходи за ищцата, той като е създадено задължение за ежемесечно представяне на доказателства за образувани срещу нея изпълнителни дела от ЧСИ. Това са косвени разходи по кредита и също следва да бъдат отчетени при определяне на ГПР съгласно чл. 19 от ЗПК, като това са разходи за изпълнение на задълженията по договора, а не са вследствие на неизпълнение.

Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

Поради това съдът намира, че между страните е съществувало неформално заемно правоотношение, възникнало между ищцата и ответника, съгласно което първата е получила заемната сума от 4 000 лева и дължи връщане на тази сума, при установените в ЗЗД общи условия за неформално заемно правоотношение.

Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице нищожност на клаузите отнасящи се до договорната лихва, представляваща възнаграждение за кредитора в този вид отношения.

Предвид изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което следва да признае за недействителен-нищожен договор за потребителски кредит № 769295 от 03.02.2025 г., сключен между ищцата и ответника.

На ищцата следва да бъде присъдена сумата от 268 лева за направени разноски – дължима ДТ за производството и такса за преписи. Сумата следва да се присъди в евро.

В полза на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 200 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит № 769295 от 03.02.2025 г., сключен между ищеца П. П. П., ЕГН ********** и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *******.

ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА ищцата П. П. П., ЕГН ********** сумата от 137.03 евро /268 лева/ за направени разноски.

ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А. З. Д., Л№ ******** сумата от 200 евро за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5