Определение № 3706 от 03.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1736/2024
- Вид
- Определение № 3706
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Красимир Тодоров Василев, Весела Гълъбова, Мирела Огнянова Кацарска
Други актове по делото
- Разпореждане № 5825 от 05.11.2024 · Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.108 и 109 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3706 гр. Варна, 02.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Т. Василев
Членове:
Мирела Огн. Кацарска
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501736 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .
Образувано е по частна жалба с вх. № 61137/26.07.2024г., подадена от Ж.
И. Д., ЕГН ********** срещу определение № 7626 от 08.07.2024г., постановено по гр.д. № 2934/2024г. по описа на РС-Варна, 14 състав, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл.130 от ГПК.
В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност, необоснованост и немотивираност на определението. Сочи се, че чл.130 от ГПК има предвид само предпоставки за допустимост, по които съдът се произнася служебно, като в случая не се касае за абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск. Излага, че процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право и се определя от правното твърдение на ищеца. Подчертава, че спорът не е за това дали е верен или не изводът на нотариуса за съществуването на правото, а дали нотариалното действие е нищожно и компетентен ли е нотариусът да удостоверява право на собственост на държавно предприятие. Сочи, че с производството не цели да стигне до отмяна на влезли в сила решения, а цели да отпадне обвързващото и легитимиращото действие на констативния нотариален акт, издаден в полза на ДП БСТ, и преграждане възможността 1
КНА да се ползва като доказателство за собственост, Излага, че КНА е издаден след решението по иска по чл.108 от ЗС и представлява нов юридически факт, който не се обхваща от СПН, формирана с предходните решения. Излага още, че първоинстанционният съд е посочил, че е формирана СПН за процесния имот, но не е констатирал кой имот. Жалбоподателката счита, че след дадените от съда указания е обосновала правния си интерес от предявения иск. Сочи, че правният интерес се обуславя от твърдението, че е носител на право, засегнато от правен спор. Счита, че произнасянето по предявения от нея иск по чл.576 от ГПК няма да засегне признатото право на собственост на ответника с решенията по чл.108 и 109 от ЗС.
За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 2934/2024г. по описа на РС-Варна, 14 състав, е образувано по искова молба, подадена от Ж. И. Д. срещу ДП Български спортен тотализатор, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на нот. акт № 110/15.05.2006г. на нотариус Елена Дионисиева, рег № 190 на НК, с вх.рег. № 11225/16.05.2006г., акт № ***, том XXIV, дело № 8143/06 по описа на Сл. Вписвания, с който ДП „Български спортен тотализатор“, Булстат 000694293 е признат за собственик на магазин с площ 22.41 кв.м. със сервизни помещения и 0.0588% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, изграден в УПИ № 1756, кв.60 на 8-ми м.р. по КП на гр.Варна, р-н Одесос, при граници на магазина: ул. *********** имоти с №№ 1755, 1753 и 1754, като издаден при липса на компетентност на нотариуса да признава държавно предприятие, създадено с пар.11 от Закона за хазарта, за собственик на недвижим имот.
В нотариалният акт изрично е записано, че е съставен въз основа на писмени документи, удостоверяващи правото на собственост, а именно: нот.акт № 18, том Х, дело № 3855/1978 г. на нотариус при ВРС, договори за строителство и групов строеж, договор за доброволна делба, съдебни решения по гр.д.№ 1654/1995 г. на ВРС, гр.№ 730/2000 на ВОС, гр.д. № 1751/2001 г. на 2
ВКС и гр.д.№ 642/2003 г. на ВКС.
С обжалваното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост, на основание чл.130 от ГПК.
Както е посочено и от жалбоподателя производството се прекратява поради недопустимост, когато липсват абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на иск, за които съдът следи служебно. Именно такава предпоставка представлява правният интерес от водене на иска.
Първоинстанционният съд е дал изрични указания на ищцата да обоснове правния си интерес, като в уточняваща молба същата е заявила, че се легитимира като собственик по наследство на самостоятелен обект „тотопункт“ в пететажна жилищна сграда, изградена на площ от 70 кв.м., за който обект след влизане в сила на предходните съдебни решения, е съставен процесният КНА. Ищцата счита, че с издаването на КНА се засяга правната й сфера, както и съществуването и реализацията на субективното й право на собственост, като целта й не е да се пререши спор за собственост, а да отпадне обвързващото и легитимиращото действие на КНА. Сочи, че сградата, предмет на оспорения нотариален акт, както и процесният самостоятелен обект „тото-пункт“ са различни от тези, които са обект на влезлите в сила съдебни решения.
Интерес от оспорване на констативния нотариален акт, включително и като нищожен, има трето лице, чиито права се засягат от него. Именно такъв правен интерес е обосновала и ищцата в качеството си на собственик на самостоятелния обект, описан в нотариалния акт. Въпреки това доколкото правото й на собственост върху този обект е отречено с влезли в сила решения, именно които съставляват част от писмените документи, въз основа на които се издава акта, правният й интерес от водене на иска за нищожност е отпаднал. Съдът не споделя изложеното от въззивника, че се касае за различен обект от този, предмет на влезлите в сила решения. Независимо дали е определен като „магазин” или като „тото-пункт”, индивидуализацията му е на един и същи обект. В съдебните решения е посочено, че обектът е разположен на партерен етаж от сграда с административен адрес гр.Варна, ул. „Сан Стефано” №7 /без да се уточнява квадратура на сградата или година на построяване/. Още повече, че в оспорения КНА самостоятелният обект е описан така, както и в диспозитива на решението по гр.д. № 1654/1995г. по 3 описа на ВРС.
Следва да се отбележи, че в настоящия случай не става въпрос за преценка за липса на процесуална легитимация, която се определя по твърденията на ищеца, както е посочено в частната жалба, а за липса на правен интерес, за който съдът следи служебно. С процесната искова молба ищцата обосновава правния си интерес с твърденията, че е собственик на имота, но доколкото въпросът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение, същият изначално липсва. Това е така, защото лице, чиито права не са засегнати от констативния нотариалния акт, няма правен интерес от отпадане на легитимиращото му посочения като титуляр на правото на собственост действие, нито на обвързващото му третите лица такова.
По изложените съображения се налага извод за правилност на прекратителното определение и за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7626 от 08.07.2024г., постановено по гр.д. № 2934/2024г. по описа на РС-Варна, 14 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4