Определение № 141 от 31.03.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 31.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20222000500110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е образувано по частната жалба на Д. М., гражданин на Р. А., р. **.**.** г., чрез пълномощник адв. Г. от *АК, против определение №213/28.01.2022 г. по гр.дело №2190/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявените от него искове против И. Н. Р. от гр. Б. и е върната исковата молба.

Иска се отмяна на определението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Счита, че предходната инстанция погрешно е приела, че липсва правен интерес у ищеца за защита на правото му на собственост на основание чл.3в ЗСПЗЗ, като по този начин е препятствала достъпа му до правосъдие за разрешаване на правен спор в нарушение на гарантираната от правото на ЕС свобода на движение и капитали.

Не е разгледано и мотивираното искане за отправяне на преюдициално запитване относно противоречието между разпоредбата на чл.3в ЗСПЗЗ и Договора за функциониране на Европейския съюз(ДФЕС). Вместо това, съдът сам е констатирал противоречието, но не е отчел значението му за допустимостта на производството и за правилното разрешаване на спора.

Поддържа се и пред настоящата инстанция искането за отправяне на 1 преюдициално запитване, като се сочи, че на 01.01.2014 г. е изтекъл срокът, определен в Договора за присъединяване на Република България към ЕС, препятстващ възможността граждани и юридически лица от държавите – членки на ЕС да придобиват право на собственост върху земеделски земи в България и предвидените в ЗСПЗЗ ограничения следва да бъдат премахнати.

Цитира обявеното на 18.10.2017 г. Тълкувателно съобщение на Европейската Комисия относно придобиването на земеделска земя и правото на ЕС, копие от което е приложено към исковата молба. Сочи, че съгласно последователната практика на СЕС, изискването за пребиваване е особена рестриктивна мярка, която нарушава правото на установяване и на свободен избор на местожителство.

Излагат се доводи, че условията за придобиване на земеделска земя в ЗСПЗЗ не съответстват на разпоредбите на Конституцията и на правото на ЕС. Сочи се висяща наказателна процедура, по която България е поела ангажимент пред службите на ЕК да отмени разпоредбата на чл.3в ЗСПЗЗ.

Сочи се, че макар разпоредбата на чл.345 от ДФЕС да закрепва принципа на неутралност относно режима на собственост в държавите – членки, той не изключва прилагането на основните правила на ДФЕС в тази насока. Цитира се решение от 23.09.2003 г. Ospelt und Schlossle Weissenber/С/452/0EU и се сочи, че отправянето на соченото преюдициално запитване е наложително за правилното разрешаване на спора.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по искова молба от Д. М., гражданин на А., роден на **.**.**** г., паспорт № ******** издаден на **.**.**** г. от ** Б., чрез адв. Б. Г., срещу И. Н. Р., с посочено правно основание чл. 26 ал.2, предл.пето от ЗЗД, вр.чл.17 ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност -чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 от ЗЗД, да бъде призната нищожността на следните договори: 1. Договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н.д.№ 2

***/**** г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по вписванията – Бургас под вх.рег.№ ****, акт № ***, том ***, дело № ****/**** г., сключен между продавача А. М. и купувачите Т. Я. Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ от 4 дка, трета категория, находящ се в местността „К.“,съставляващ имот с пл.№ ****** по плана на землището на кв. С., гр. Б., образуван от бивш имот с пл. № ******, с право на преминаване през имот № ******, който имот понастоящем представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.*** по КККР на гр. Б., адрес: град Б., кв. С., местност Ъ., с площ 2998 кв.м, с трайно предназначение на територията -земеделска, трета категория; 2. Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, н.д.№ ***/**** г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по вписванията – Бургас под вх.рег.№ *****, акт № **, том *** ****, дело № ****/**** г., сключен между продавача Н. С. и купувачите В. Г. Б.-Г., Т. Я. Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3,159 дка, трета категория, находящ се в местността „К.“, съставляващ имот с пл. № ****** по плана на землището на кв. С., гр. Б., който имот понастоящем представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., адрес град Б., кв. С., местност Ъ. с площ 2370 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, трета категория; 3. Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, н. д. № ***/**** г. на нотариус с район на действие РСБургас, вписан в Службата по вписванията – Бургас под вх. рег.№ ****, акт № ***, том **, дело № ****/**** г., сключен между продавачите С. Р. К. и К.

Н. К. и купувачите Т. Я. Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3 дка, съставляващ имот с пл.№ ****** в масив 18 по плана на местността „К.“ в землището на кв. С., гр. Б., който имот понастоящем представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.*** по КККР на гр. Б., адрес: град Б., кв. С., местност Ъ., с площ 2250 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, трета категория, като привидни, поради персонална симулация по отношение на купувача Н. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател Д. М. и на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено ,че по описаните договори за покупко-продажба действителен купувач е Д. М. и като такъв е действителният приобритател на следните идеални части от 3 процесните имоти:

1. От имот пл. № ******, Д. М. притежава 1333 кв.м. или 2/6 ид.части, като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът понастоящем е с идентификатор 07079.20.*** и площ 2998 кв.м, при което ищецът притежава 2/6 ид.части или 999.33 кв.м.;

2. От имот пл. № ******, Д. М. притежава 526.5 кв.м или 2/12 ид.части, като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът понастоящем е с идентификатор 07079.20.*** и площ 2370 кв.м, при което ищецът притежава 2/12 ид.части или 395 кв.м;

3. От имот пл. № ******, Д. М. притежава 1500 кв.м или 2/4 ид.части, като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът понастоящем е с идентификатор 07079.20.*** и площ 2250 кв.м, при което ищецът притежава 2/4 ид.части или 1125 кв.м; както и да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че ищецът е бил в приятелски отношения с бащата на ответника, починал на **.**.**** г.

Предвид личните им взаимоотношения двамата взели решение да участват в закупуване на земеделски земи в България съвместно с други лица. С оглед съществуващите в националното законодателство ограничения за придобиване на земеделски земи от чужденци двамата са договорили при сключване на договорите за покупко – продажба като купувач да фигурира Н.

Р., вместо действителния купувач и съсобственик Д. М., до отпадане на нормативно установените пречки.

След смъртта на Н. Р. опитите на ищеца за доброволно уреждане на споровете относно собствеността на процесните имоти с неговия наследник– ответник по делото, са претърпели неуспех, което е породило и правния му интерес от предявяването на исковете в настоящото производство.

Изложено е, при условията на евентуалност, искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси : Представлява ли ограничение, противоречащо на членове 18 ДФЕС, 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 345 ДФЕС, разглежданата в настоящото главно производство правна уредба на Република България като държава-членка, която поставя като условие за придобиване на право на собственост върху земеделска земя в България, 4 изискването за пребиваване на територията на държавата-членка в продължение на петгодишен период от време? В частност, представлява ли посоченото изискване за придобиване на собственост непропорционална мярка, която по същество нарушава забраната за дискриминация и принципите за свободно движение на капитали и установяване на хора в рамките на Общността, прогласени в членове 18 ДФЕС, 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и в член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд, съобразно твърденията в исковата молба, е намерил, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове, тъй като съществуващото към настоящия момент национално законодателство не позволява постигането на целения от ищеца правен резултат. Цитирана е разпоредбата на чл.3в ЗСПЗЗ и е констатирано, че ищецът не твърди, че отговаря на условията, посочени в тази разпоредба – да е пребивавал или да е бил установен в България повече от пет години. При така достигнатите констатации, производството по делото е прекратено и е постановено връщането на исковата молба.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за неправилно.

Съображенията, изложени от предходната инстанция за прекратяване на производството касаят основателността на иска, а не неговата допустимост.

Ако съдът счита, че в исковата молба не са изнесени релевантни съобразно хипотезата на приложимата материално правна норма факти, той дължи да даде указания на ищеца за заявяването им в срока за поправка, който законът предвижда.

Следва да се добави също, че в случая претенцията на ищеца не е отправена до съда в защита на субективно право, което правовият ред на Р България не познава или отрича и което обстоятелство действително би обосновало извод за липсата на правен интерес от воденето на делото.

Дали в конкретния казус са налице визираните в българския закон предпоставки за възникването на твърдяното от ищеца право на собственост върху земеделска земя на територията на страната ни, е въпрос на проверка по съществото на спора.

5

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора, с който е сезиран.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 213/28.01.2022 г. по гр. дело №2190/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6