Решение № 360 от 06.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100502184 по описа за 2022 година

С решение № 2427 от 03.11.2022г., постановено по гражданско дело № 5005/2022г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-Бургас, ЕИК 129009742, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на Д. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 693,19 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 82,65 часа извънреден труд, за периода 20.07.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността ****, на структурно подчинение към ОД на МВР - Бургас, както и сумата от 163,13 лева - обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до окончателното изплащане.

С горецитираното решение Областна дирекция на МВР – Бургас, е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата от 350 лева за направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на БРС сумата от 200 лева за държавна 1 такса и възнаграждение на вещо лице, от които: 100 лева за държавна такса и 100 лева за вещо лице.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, както и необосновано. Твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на НСОРЗ и КТ, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По отношение на ищеца и положения от него нощен труд приложение намира действалата към процесния период от време Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, както и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г,както и чл.187 от ЗМВР. В сочените наредби липсва текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, в тях е предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, което означава, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд.

Счита, че извънреден труд би бил налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време. Цитира заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-816/03.11.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., предвиждащи допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа, а считано от 01.02.2020г., се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 1лв. за всеки отработен час.

Сочи, че в МВР има три категории служители- държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения, което е законово регламентирано в чл.142 от ЗМВР. За 2 полицейските служители е приложима единствено регламентацията в този нормативен акт и издадените въз основа на него подзаконови актове.

Във връзка с произнасянето на СЕС с решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство, то предявените искови претенции са неоснователни. Това е така, съобразно приетото в решението, не е необходимо да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В полза на такива работници следва да има други мерки за защита, които да компенсират полагания от тях нощен труд. Твърди, че такива мерки са предвидени в националното законодателство – допълнително трудово възнаграждение за прослужено време от 2% ;допълнителен отпуск по 1 работен ден за всяка прослужена година; обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото е трудовия стаж в МВР ,но не повече то 20 и др. Цитираното решение допуска нормалната продължителност на нощния труд за работниците в частния сектор да не се прилага за тези, работещи в публичния сектор, ако тази разлика в третирането се основава на разумен критерий,т.е. свързана е с допустима от закона цел и е съизмерима с тази цел.

Според нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР за държавните служители в МВР е установена нормална продължителност на работното време от 40 часа при 5-дневна работна седмица и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта.От друга страна КТ предвижда 7-часова продължителност на труда през нощта. Това различие е обусловено от основните функции на Министерство на вътрешните работи, свързани със защитата на националната сигурност,защита правата на гражданите и опазване на обществения ред .Следователно прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време по отношение на полицейските служители се основава на разумен критерий,което прави разликата в третирането съвместима с правото на ЕС.

Изразява несъгласие с извода, че липсата на изрична разпоредба в нормативната уредба, действала по време на процесния период относно 3 преобразуването на положения нощен труд представлява празнота, поради и което съдът субсидиарно е приложил НСОРЗ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по закон е депозиран отговор от ответната страна – Д. Г. Д., чрез адв.Ели Димова. В отговора жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на атакуваното решение.

Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от Д. Г. Д., от гр.П., съдебен адрес: гр.Б., ул.“Г.Г.“ №**, ет.*, чрез адв.Димова против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата 246лв , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 41 часа, за периода от 20.07.2019 г до 09.07.2020г, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със мораторна лихва в размер на 30 лв и законна лихва от датата на предявяване на иска- 20.10.2021 г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12-часови смени на длъжност ***, в структура на ОД на МВР Бургас. Той е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 41 часа, получени след преизчисляване на положения 288 часа нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение .

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи труда и работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.В действащата през исковия период Наредба №8121з776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на министъра на 4 вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд и положеният извънреден труд е отчетен и заплатен съобразно тези наредби.В тези наредби липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент 1,143. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период.Това означава,че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд.В допълнение, със ЗИД на ЗМВР от 2020г бе направено изменение на чл.187 и съгласно ал.4 на същия текст при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 1,00лв, считано от 05.02.2020г, а дотогава е било 0,25лв на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.Сочи се,че с оглед постановеното решение на СЕС по дело С262/2020 по отправено преюдициално запитване от РС –Луковит, исковите претенции също са неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока-предвидени са компенсаторни механизми,които да компенсират особената тежест на полагания нощен труд от полицейските служители.Различията в продължителността на полагания нощен труд от работниците по трудови правоотношения и полицейските служители е обусловено от функциите на МВР ,свързани със защитата на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и опазване на обществения ред.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период, не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.Прието е, че при липса на такава норма следва да се приложи субсидиарно общата НСОРЗ и поради факта, че в случая се касае за полагане на нощен труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение 5 относно изчисляването на часове положен труд при сумарно изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение, което е недопустимо.Анализирано е решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване от РС -Луковит, като е прието, че твърдените от ответника мерки за защита не са такива, които компенсират полагането на нощен труд от полицейските органи.Това е довело до извод за основателност на предявените искове.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността ***. Безспорно е също така, че за периода от 20.07.2019 г до 09.07.2020г , той е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 578 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 660,65 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 82,65 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд, след преизчислението, е в размер на 693,19 лв.Съобразно заключението на вещото лице е направено и прието увеличение на претенцията за главница в размер на 693,19лв и мораторна лихва в размер на 163,13лв.