Присъда № 61 от 10.10.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 61/10.10.2024г. по НОХД № 334/24г. по описа на РС – Разград

Повдигнато е обвинение срещу Е. О. С. ЕГН **********, за това, че: в периода 01.07.2022г. - 22.05.2024г. в с. Д., обл. Разград, след като е осъдена да издържа свои низходящи децата си - Е.Е.Ш.., роден на ** г. и М. Е. Ш., родена на **г. и съгласно Решение № 396/10.06.2022г. по гр. дело № 758/2022г. по описа на Районен съд - гр. Разград, в сила от 10.06.2022г., изменено с Решение № 521/21.08.2023г. по гр. дело № 182/2023г. по описа на Районен съд -гр. Разград, в сила от 12.09.2023г., заплащайки ги чрез техният баща и законен представител- Е. Ш. Ш. от с.с. съзнателно не е изпълнила това си задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на повече от две вноски, а именно: двадесет и четири месечни вноски за детето Е.Е.Ш.., общо в размер на 4900,00 лева и тринадесет месечни вноски за детето си М. Е. Ш., общо в размер на 2860,00лева, всичко на обща стойност 7760,00лева - престъпление по чл. 183, ал. 1от НК.

Производството по делото се развива в отсъствие на подсъдимия, в условията на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на шест месеца, изтърпяването, на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Зашитата на подсъдимата предлага на съда да я признае за невиновна, поради липса на субективната страна на деянието или поради обективната невъзможност да заплаща дължимата издръжка на децата си алтернативно при приложение на чл. 55 от НК да я признае за виновна по обвинението, но да наложи най – лекото наказание – глоба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Е. О. С. е родена на ** български гражданин, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, с адрес за призоваване в страната: с. Д., обл. **, ЕГН **********.

С Решение № 396/10.06.2022г. по гр.д. 758/2022г. на РС - Разград, влязло в сила на 10.06.2022г., бил прекратен гражданския брак между подс. Е.

С. и св. Е. Ш. Ш., като родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Е.Е.Ш.., били предоставени на бащата, а родителските права по отношение на роденото по време на брака дете М. Е. Ш. били предоставени на майката. С решението подсъдимата била осъдена да заплаща на детето си Е.Е.Ш.., роден на **г., месечна издръжка в размер на 180.00лв., 1 чрез неговия баща и законен представител Е. Ш. Ш..

След влизането на решението в сила Е. Ш. заживяло при баща си в с. Д., а М. Ш. при майка си. Макар да знаела, че била длъжна да заплаща издръжка на малолетния си син, подсъдимата бездействала и не изпълнявала задълженията си. Тъй като нямала финансови възможности през месец декември 2022г. подс. С. заминала за Република Турция, поради което М. Ш. също заживяла при баща си в с. Д..

С оглед настъпилите промени св. Ш. завел гражданско дело в РС Разград. С Решение №521/21.08.2023г. по гр.д. 182/2023г. на РС - Разград, влязло в сила на 12.09.2023г., Решение №396/10.06.2022г. по гр.д. 758/2022г. на РС - Разград било изменено, като родителските права по отношение на св. М.

Е. Ш. били предоставени на бащата. С Решението подсъдимата била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 220.00лв. на детето М. Ш. и ежемесечна издръжка в размер на 220.00лв. на детето Е.Е.Ш...

След като се установила в Р Турция, подс. С. се омъжила повторно и създала друго семейство, но т.к. не работела и не реализирала доходи, била в трудно финансово положение. Въпреки, че знаела, че с решенията на РСРазград е била осъдена да изплаща издръжка на свои низходящи - на децата си М. Ш. и Е. Ш., подсъдимата продължила да бездейства и да не заплаща дължимата ежемесечна издръжка. Поради това св. Ш. се снабдил с Изпълнителен лист №219/26.09.2023г., въз основа на който било образувано ИД №20239120401126 на ЧСИ Георги Стоянов с per. №912 на КЧСИ, с район на действие ОС-Разград.

От заключението на вещото лице по наззначената и извършена в хода на ДП Съдебно-икономическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че общата дължима сума за процесния период била 7 760.00лв. - 24 вноски в размер на 4 900лв. за детето Е. и 13 месеца в размер на 2 860.00лв. за детето М..

Подсъдимата Е. О. С. и неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и по реда на чл. 283 НПК: Решение № 396/10.06.2022г. по гр.д. 758/2022г. на РС - Разград, влязло в сила на 10.06.2022г. ; Решение №521/21.08.2023г. по гр.д. 182/2023г. на РС - Разград, влязло в сила на 12.09.2023г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съД.ст на подсъдимата, Характеристична справка на подсъдимата, показанията на свидетеля Е. Ш., заключението на вещото лице по наззначената и извършена в хода на ДП Съдебно-икономическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, Банково извлечение по сметка, Справка от Дирекция „ Социално подпомагане „ – Разград, Справка от Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград, Справка от Отдел „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград, Справка от ОД „ Земеделие „ – Разград.

2

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата Е. С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т. нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в общ размер на 37 месечни вноски за период от 01.07.2022г. - 22.05.2024г., включително.

Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на децата.

От този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя дължимата за децата издръжка.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същата са намерили отражение всички елементи на състава на престъплението, за което е предадена на съд, а именно, че е осъдена да издържа свои низходящи от първа степен, които са малолетени, както и че не е изпълнила задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение, подсъдимата пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е искала тяхното настъпване.

3

Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като не са събрани доказателства в този смисъл.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата с оглед изложеното от правна страна, относно задължението за издръжка.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, и която степен на обществена опасност намира за по-висока, с оглед дългия период от време, през който децата са били лишени от необходимите им средства, за задоволяване на техни преки и непосредствени нужди от първа необхоД.ст за храна и облекло.

Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, следва да бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелство, което да обуславя приложението на чл. 55 НК. В този смисъл намира направеното от защитата искане за приложение на чл. 55 от НК за неоснователно.

В този смисъл съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването, на което отложи за изпитателен срок от три години. Съдът намира, че така наложеното наказание е съответно на извършеното деяние, мотивите и подбудите довели до осъществяването му, както и с оглед личността на дееца и ще осъществи целите си по чл. 36 от НК.

По разноските :

Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата Е. О.

С., ЕГН: ********** да заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата 111,96 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 150,00лева, представляваща разноски в съдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 61 гр. Разград, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. Б. при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора В. Илк. С. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. Б. Наказателно дело от общ характер № 20243330200334 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Е. О. С., родена на ** български гражданин, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, с адрес за призоваване в страната: ** ЕГН **********, за ВИНОВНА за това, че: в периода 01.07.2022г. - 22.05.2024г. в с. Д., обл. Разград, след като е осъдена да издържа свои низходящи децата си - Е.Е. Ш., роден на ** г. и М. Е. Ш., родена на **г. и съгласно Решение № 396/10.06.2022г. по гр. дело № 758/2022г. по описа на Районен съд-гр. Разград, в сила от 10.06.2022г., изменено с Решение № 521/21.08.2023г. по гр. дело № 182/2023г. по описа на Районен съд-гр.

Разград, в сила от 12.09.2023г., заплащайки ги чрез техният баща и законен представител- Е. Ш. Ш. от с.с. съзнателно не е изпълнила това си задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на повече от две вноски, а именно: двадесет и четири месечни вноски за детето Е.Е. Ш., общо в размер на 4900,00 лева и тринадесет месечни вноски за детето си М. Е. Ш., общо в размер на 2860,00лева, всичко на обща стойност 7760,00лева - престъпление по чл. 183, ал. 1от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК ѝ НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.