Решение № 3871 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3871 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100514101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Бул инс“ АД срещу решение № 17017/20.10.2023г., постановено по гражданско дело № 48565/2022г. на СРС, 55 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от въззивното дружество срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата 52. 21 лв. до пълния предявен размер от 535. 87 лв.

Въззивникът – ищец обжалва решението в посочената част, с доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил претендираното застрахователно обезщетение в размер съгласно заключението на приетата САТЕ по средни пазарни цени, тъй като процесният автомобил към момента на настъпване на ПТП е бил в гаранционен срок и релевантна е стойността на ремонта в оторизирания сервиз на марката „Хюндай за България“, съгласно представената по делото фактура. Счита, че в случая действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на 1 гаранционно поддържане. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да му присъди сторените разноски.

Въззиваемият – ответник ЗАД „Алианц България“ оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че съгласно представено по делото удостоверение от официалния вносител на марката „Хюндай“ за България, гаранционните автомобили могат да бъдат ремонтирани във всеки сервиз, извън официалния „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, стига да бъдат спазени изискванията на производителя. С оглед изложеното, моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Решението в частта за уважаване на иска е влязло в сила.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 535. 87 лв., представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Хюндай И 20“, рег.

№ ****, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.02.2019г. в гр.

София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

С оглед влязлата в сила част на решението за уважаване на иска, спорен във въззивното производство е само въпросът за размера на обезщетението по чл. 411 КЗ.

За да уважи частично иска за сумата от 52. 21 лв., СРС е приел, че размерът на обезщетението възлиза общо на сумата 1999. 93 лв лв., която представлява стойността на щетите по средни пазарни цени съгласно 2 заключението на приетата САТЕ, като е приспаднал извънсъдебно признатата и заплатена от ответника сума в размер на 1962. 72 лв. и е присъдил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

С оглед липсата на жалба от ответника, по отношение размера на процесното обезщетение спорен е само въпросът дали същият следва да бъде определен общо по средни пазарни цени в размер на сумата 1999. 93 лв. съобразно по-благоприятния за въззивника вариант на приетото заключение на САТЕ, или в размер на 2483. 59 лв., съобразно стойността на представената фактура от 26.02.2019г., издадена от „Индустриал комерс Ко“ ЕАД.

Съгласно констатациите на вещото лице, към датата на ПТП процесният увреден автомобил е бил в експлоатация 4 години, 9 месеца и 24 дни.

По делото няма спор и е установено от представеното писмо изх. № 0400-094/05.05.2023г., изд. от Хюндай, че процесният увреден автомобил е бил с 5 годишна гаранция без ограничение на пробега, за срок до 23.05.2019г., т.е. към датата на настъпване на ПТП същата не е била изтекла. Съгласно писмо изх. № 01-00-10/22.05.2023г, ремонтът на автомобила не е задължително да бъде извършен единствено в „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, но в случай, че не са спазени изискванията на Хюндай към вида и съдържанието на сервизната поръчка, както и към персонала, гаранцията на автомобила може да бъде нарушена, като отиризираната сервизна мрежа на Хюндай е запозната с тези изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Законодателят изрично е предвидил възможността застрахователят по имуществена застраховка да предяви вземанията си директно към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна 3 задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществените застраховки трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към деня на събитието – чл. 386, ал. 2 КЗ.

Съгласно чл. 400, ал. 1

КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

С оглед обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП увреденият автомобил е бил в все още в гаранционен период, обезщетението следва да бъде определено по цени за ремонт в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В съдебната практика се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от определения гаранционен срок/, този автомобил има обективно характеристиките на нов. Следователно в този случай, какъвто е настоящият, при настъпване на застрахователно събитие увреденият ще бъде изцяло удовлетворен, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. С оглед изложеното, настоящият състав, счита, че ответникът, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", дължи възстановяване на платеното от въззивника обезщетение до пълния размер на предявените и действително причинените и изплатени от него щети, съобразно приложената по делото фактура за отремонтиране на автомобила в официален сервиз, който е бил и доверен сервиз на ищцовото дружество /в същия смисъл напр. определение № 411/21.02.2024г. по т.д. № 1518/2023г. на ВКС, ІІ ТО./.

4

Неоснователен е довода на въззиваемото дружество, че за определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразено обстоятелството, че периодът на експлоатация на увредения автомобил е над 3 години, с оглед безспорно установеното по делото, че в случая гаранционният срок е 5 годишен и процесното ПТП е настъпило в рамките на този срок.

Неоснователен е също довода в отговора на жалбата, че в случая за запазване правата по гаранцията не е било необходимо ремонтът да бъде извършен в официален сервиз. Съгласно обсъденото по-горе писмо, за запазване правата по гаранцията следва ремонтът да бъде извършен в сервиз от оторизираната сервизна мрежа на марката Хюндай. Обстоятелството, че това може да бъде направено не само в официалния сервиз „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, но и в други оторизирани сервизи, не налага различен извод, с оглед липсата на твърдения и доказателства от ответника да е налице разлика в цените между официалния и други оторизирани сервизи. Не се налага различен извод и от обстоятелството, че в случая официалният сервиз е и доверен сервиз на ищеца – застраховател.

С оглед изложеното, жалбата е основателна и решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като бъде постановено ново за уважаване на иска за разликата над сумата 52. 21лв. до пълния предявен размер от 535. 87 лв. /за сумата 247. 29 евро/, представляваща остатъка от регресно вземане за застрахователно обезщение в общ размер на сумата 2483. 59 лв., след приспадане на доброволно заплатеното.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество.

С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да се присъдят допълнително претендираните и доказани разноски за СРС в размер на сумата 230. 08 евро /при определен от СРС общ размер от 450 лв./ и сумата 12. 78 евро – разноски за въззивното производство, както са претендирани в списъка по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17017/20.10.2023г., постановено по гражданско 5 дело № 48565/2022г. на СРС, 55 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от ЗД „Бул инс“ АД срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата 52. 21 лв. до пълния предявен размер от 535. 87 лв. , както и в ЧАСТТА, с която е осъден ищеца ЗД „Бул инс“ АД да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 415. 18 лв. – разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040293319 да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата 247.

29 евро, /разликата над сумата 52. 21 лв. лв. до пълния предявен размер от 535. 87 лв./, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „марка „Хюндай И 20“, рег. № ****, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.02.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от 05.09.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040293319 да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 230.

08 евро – допълнително разноски за първоинстанционното производство и сумата 12. 78 евро – разноски за въззивното производство.

Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6