Определение № 2671 от 03.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2671 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502555 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от «А1 България» ЕАД гр.София срещу определение № 10277/20.08.2024г. по гр.д. № 2072/2024г. на РС Пловдив, V бр.с., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1151/06.02.2024г. издадена по гр.д. № 2072/2024г. на РС Пловдив.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че е завел в срок иска по чл.422 от ГПК.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

РС Пловдив е приел, че в дадения срок по чл.414 от ГПК заявителят не е предявил иска по чл.422 от ГПК с необходимото съдържание. Според въззивният съд искът по чл.422 от ГПК на заявителя по заповедното производство «А1 България» ЕАД гр.София е подаден в срока /който тече от връченото съобщение на заявителя на 26.03.2024г. л.40/, като ПРС е уведомен за исковата молба чрез ССЕВ /електронно изпратена на 11.04.2024г. - л.43/. Но искът по чл.422 от ГПК като петитум следва да е идентичен със заявлението по чл.410 от ГПК. В казуса обаче между диспозитива на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1151/06.02.2024г. и 1 представената искова молба /л.42/ има множество различия. Главницата по заповедта е 1022,05 лв., а по искова молба е 377,83 лева. Периода по заповедта е 19.04.21г. до 01.01.2024г., докато по искова молба е от 24.03.2021г. до 13.10.2021г. По заповедта има 250,82 лв. лихва, а по исковата молба има неустойка от 95,59 лева. При тези различия явно се касае до предявен иск, който е различен от изискуемия по чл.422 от ГПК, при който има еднаквост на периодите и размера на исковите претенции.

Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10277/20.08.2024г. по гр.д. № 2072/2024г. на РС Пловдив, V бр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2