Определение № 1768 от 11.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1768 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603042 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от И. М. П. срещу определение с Рег. № 859/19.02.2026 г., постановено в закрито заседание на 02.02.2026 г. по НЧД № 11201 по описа за 2025 г. на СРС, НО, 11-и състав в производство по реда на чл. 306, ал 1, т. 4 НПК, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 66.47 евро – изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по делото.

В частната жалба се инвокират доводи, че И. М. П. е бил представляван в производството по НЧД № 11201 по описа за 2025 г. на СРС, НО, 11-и състав от упълномощен от него защитник, а именно адв. Е.Д.. Моли се да бъде оставено искането на НБПП за присъждане на разноски за служебен защитник без уважение, като бъде взето предвид, че жалбоподателят се намира в затвора и е финансово обременен. Същият счита за несправедливо да заплаща възложените в негова тежест разноски, тъй като не е желал и ползвал услугата на служебния защитник.

По делото е постъпило и допълнение към жалбата от И. М. П., с което се моли за отмяна на определението от 02.02.2026 г., постановено в закрито заседание по НЧД № 11201 по описа за 2025 г. на СРС, НО, 11-и състав. В същото се излагат идентични аргументи, като допълнително се посочва, че жалбоподателят е закъснял с обжалването на атакуваното определение, тъй като е правил опити да отстрани допуснатото недоразумение по телефон със СРС, НО, 11-и състав.

По делото не е постъпило становище по депозираната жалба от държавното обвинение.

Въззивният съд, след като се запозна със съдържанието на жалбата и 1 допълнението към нея, както и с изложените в тях доводи и приложените материали към делото, намира за установено следното:

С атакуваното първоинстанционно определение СРС, НО, 11-и състав е приел, че осъденият П. е бил представляван в наказателното производство от служебен защитник – адв. Скумриева от САК, че участието на защитник в производството, предвид императивната разпоредба на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, е било задължително, както и, че на служебния защитник е било изплатено от страна на НБПП на основание чл. 22б във вр. с чл. 10, ал. 1 НЗПП възнаграждение за предоставената по делото правна помощ пред първата съдебна инстанция. Поради това районният съд, с оглед приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт и императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, е възложил в тежест на И. М. П. заплащането на възнаграждението за служебния защитник в размер на 66.47 евро.

Срещу съдебния акт са подадени частна жалба и допълнение към същата от осъденото лице, въз основа на които е образувано настоящото производство.

Въззивният съд намира, че частната жалба и допълнението към нея са процесуално недопустими. Макар да са депозирани от процесуално легитимирано лице, а именно от осъдения И. М. П., и да са насочени срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по глава XXII от НПК на основание чл. 306, ал. 3 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, същите се явяват подадени след изтичането на законоустановения срок.

Съгласно чл. 342, ал. 1 НК частната жалба срещу акт по чл. 341, ал. 2 НПК се подава в седемдневен срок от връчване на преписа, когато актът е постановен в закрито заседание, указание в какъвто смисъл се съдържа в атакуваното определение. В настоящия случай препис от последното е връчено на осъденото лице на 11.03.2026 г., видно от приложен отрязък от съобщение, находящ се на л. 158 от първоинстанционното дело. Респективно срокът за обжалване е изтекъл на 18.03.2026 г. Частната жалба и допълнението към нея са подадени по пощата на 20.04.2026 г., като жалбата е входирана в Служба „Регистратура“ на СРС на 24.04.2026 г., а допълнението – на 28.04.2026 г. Следователно частната жалба се явява процесуално недопустима като просрочена. Наведените от жалбоподателя доводи за направен от негова страна опит за комуникация със състава, постановил атакувания акт, по телефон се явяват неоснователни, доколкото това не представлява процесуално допустима форма за обжалване на съдебния акт.

При това положение настоящият въззивен състав не може да вземе становище по съществото на въпроса относно възложените в тежест на осъденото лице разноски за участие на служебен защитник в първоинстанционното съдебно производство.

В заключение и въз основа на изложените по-горе аргументи иницииращата настоящото производство жалба, наред с допълнението към нея, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а въззивното дело – прекратено.

2

Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 306, ал. 3, във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, СГС, НО, ХIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

131186/24.04.2026 г. и допълнение към същата с вх. № 134196/28.04.2026 г., подадени от И. М. П. срещу определение с Рег. № 859/19.02.2026 г., постановено в закрито заседание на 02.02.2026 г. по НЧД № 11201 по описа за 2025 г. на СРС, НО, 11-и състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 66.47 евро – изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД № 3042/2026 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3