Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2970 от 02.04.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1365/2025
Вид
Решение № 2970
Подписан
02.04.2026
Състав
Златина Бъчварова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2970

Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040701365 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „Синева 2001“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, къмпинг „Нестинарка“ № 2, представлявано от Х. |Й. Х., против заповед № РД - 01 - 437 от 17.06.2025 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установения незаконен строеж „бунгало“, представляващо постройка за обитаване, изградено в североизточния ъгъл на поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, представляващ обект № 3 от изготвеното служебно геодезическо заснемане, с обща площ от 38.00 кв.м., 33.00 кв.м., попадащи в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево и 5.00 кв.м. в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, местност „Нестинарка“.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя защита.

Ответникът по жалбата - кмет на община Царево, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от лице с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 06.03.2025 г. кметът на община Царево издал заповед № РД - 01-116, с която е определил комисия с посочен състав, на 11.03.2025 г. да извърши проверка на място и по документи във връзка с постъпили писма на областен управител на област Бургас относно незаконно строителство и незаконно поставени преместваеми обекти в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] /стар [идентификатор]/ по КККР на гр. Царево, частна държавна собственост, съгласно акт № 9289/28.02.2019 г., акт № 182, т. 1, вх. рег. № 354/27.03.2019 г., Служба по вписванията Царево /л. 75 и 76 от делото/, както и геодезическо заснемане на установените обекти /л. 64 от делото/.

На 11.03.2025 г. проверката е извършена и резултатите са обективирани в констативен протокол/л. 46 - 47 от делото/.

В протокола са описани установените обекти в [ПИ] /стар [идентификатор]/ по КККР на гр. Царево, с характеристики на строежи и преместваеми обекти, сред които обект № 3, представляващ „бунгало“ с площ от 38.00 кв.м. - 33.00 кв.м. попадащи в ПИ с идентификатор [ПИ] и 5.00 кв.м. - в ПИ с [идентификатор]; строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ; идентичен с обект № 15 от схема на разположените обекти в [ПИ], описани в констативен протокол на Областна управа Бургас от 20.08.2021 г., стопанисван от „Синева 2001“ ЕООД /л. 46, 70 - 73 от делото/. Констатирано е, че по отношение на този обект няма издадени стоителни книжа /разрешение за строеж и инвестиционни проекти/, и съгласие от собственика на имота за изграждането му, както и други документи, установяващи правното основание за изграждането му.

На 21.03.2025 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, управителят на „Синева 2001“ ЕООД е уведомен за започване производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, с предоставен срок за представяне документи, удостоверяващи законността на установените обекти, вкл. и обект № 3/л. 45 от делото/.

На 22.04.2025 г. в община Царево е постъпило писмо от управителя на „Синева 2001“ЕООД с представени документи - разрешения за строеж, договори за продажба, квитанции за платени данъци /л. 30 - 41 от делото/ Твърди, че обект № 3 е част от бивша почивна база на комбинат „С.“ Сливен, за която е издадено разрешение за строеж /РС/ № 43 от 16.09.1986 г. на Общински народен съвет /ОНС/ Мичурин за изграждане на 11 бунгала за 30 души /л. 32 от делото/. Дружеството е придобило „бунгала и намиращото се в тях обзавеждане“ /л. 34 - 37 от делото/. Не са представени одобрени проекти или други документи - основание за изграждане на процесния обект.

С констативен акт № 5 от 29.04.2025 г., съставен при проверка от служители на община Царево, е установен незаконен строеж „бунгало“, изградено в североизточния ъгъл на поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, върху бетонова площадка, която продължава пред обекта като оформена площадка, изпълнено от външни ограждащи стени от термопанели, с монтирана нова PVC дограма, двускатен покрив и външен комин по западната фасада. Бунгалото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, V - та категория и е извършено в имот, чужда собственост, без необходимите строителни книжа в нарушение на нормите на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 137, ал. 3 ЗУТ/л. 28 и 29 от делото/.

Установено е също, че ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, е държавна собственост със съставен акт за държавна собственост/АДС/ № 9289/25.02.2019 г.

Констативният акт /КА/ е изпратен на жалбоподателя, който го е получил на 21.05.2025 г./л. 26 и 27 от делото/. Срещу КА в срока по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ не е депозирано възражение.

На 17.06.2025 г., въз основа на така установените факти, кметът на община Царево е издал заповед № РД - 01 - 437, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредил на „Синева 2001“ ООД, ЕИК/Булстат *********, да премахне установения незаконен строеж „бунгало“, представляващо постройка за обитаване, изградено в североизточния ъгъл на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, представляващ обект № 3 от изготвеното служебно геодезическо заснемане с площ от 38 кв.м., от които 33.00 кв.м. попадащи в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево и 5.00 кв.м. - в съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, местност „Нестинарка“/л. 23 - 25 от делото/.

Заповед № РД - 01 - 437 от 17.06.2025 г. на кмета на община Царево, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № РД - 01 - 437 от 17.06.2025 г. е издадена от компетентен орган - кмета на община Царево, според регламента на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

На второ място, същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ- съставен е констативен акт № 5 от 29.04.2025 г., с който е установен незаконен строеж, изпълнен в чужд имот и без строителни книжа.

На следващо място относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Безспорно по делото се установява, че е изпълнена постройка „бунгало“, представляващо обект № 3 от изготвеното служебно геодезическо заснемане, изградено в североизточния ъгъл на поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, върху бетонова площадка, която продължава пред обекта като оформена площадка, изпълнено от външни ограждащи стени от термопанели, с монтирана нова PVC дограма, двускатен покрив и външен комин по западната фасада, представляващо строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя, V - та категория, с площ от 38 кв.м., от които 33.00 кв.м. попадащи в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево и 5.00 кв.м. - в съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Царево, местност „Нестинарка“, без необходимите строителни книжа в нарушение на нормите на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, което се подкрепя от заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза, прието без възражение.

Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно извършване на строителство без строителни книжа/разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти/.

Вещото лице сочи, че процесната постройка е разположена в североизточния ъгъл на [ПИ] по КККР на гр. Царево и представлява метална носеща конструкция от профилна стомана - колони и греди, със стени от „сандвич“ панели /две етернитови плоскости спълнеж от стиропор/, заварени за носеща конструкция; връзките са с електродъгови заварки на всички метални/стоманени елементи и към анкерен стоманен профил в бетоновите ивични основи; с двускатна покривна конструкция, изпълнена от метални ферми, върху които е монтирано покритието - гофринана ламарина.; с приблизителни размери - 38.00 кв.м., от които 5.00 кв. попадат в съседния поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор]. Отбелязва, че материалите, от които е изградена постройката са характерни към момента на строителството им - през 80-те години/сандвич панели от етернит/. Помещенията са с окачен таван от фазерни плоскости; таванът и стените са боядисани с блажна боя/латекс, а подът е теракот. Бунгалото е електрифицирано и водоснабдено, реновирано с мебено обзавеждане и се ползва по предназначение от управителя на дружеството като място за подслон през летния сезон. Има изградена вертикална планировка с озеленяване и асфалтова алея за връзка с шосе Царево - Ахтопол.

Вещото лице не е установило в Община Царево графична част - одобрени проекти, ситуационна скица, ген. план и др. за издаденото РС № 43 от 16.09.1986 г., ОНС Мичурин, относно построяване на „база от 11 бунгала за 30 души“ по плана на гр. Мичурин, местност „Нестинарка“, поради което не са налице технически признаци за сравнимост на процесното бунгало, установено по време на огледа с тези, които са предмет на цитираното РС.

Следователно, констатациите на административния орган се потвърждават и от заключението на вещото лице.

Административният орган не е изследвал търпимостта на процесния строеж. Посочил е само, че съгласно установената фактическа обстановка - обект, изграден без разрешение за строеж, без проектна документация, одобрена от главния архитект на общината и без писмено разрешение на собственика на имота, строежът не попада в обхвата понятието „търпим строеж“ по смисъла на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като е изграден в чужд имот без съгласието на собственика и тъй като дружеството жалбоподател не притежава вещни права върху имота, върху който е построено бунгалото. В заповедта липсва дата, респ. година на постояване на строежа.

Това обстоятелство обаче е от съществено значение, тъй като органът, а при оспорване на заповедта, и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или §127 ПЗР ЗИД ЗУТ , доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тези разпоредби, същият не подлежи на премахване.

Следователно, единствената правна възможност да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна е попадане на процесния незаконен строеж в режим на търпимост, т.е. неподлежащ на премахване и забрана за ползване незаконен строеж. В действащия правен мир на ЗУТ са предвидени четири режима на търпимост, а именно: по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. В случая жалбоподателят твърди, че процесното бунгало влиза в обхвата на РС № 43 от 16.09.1986 г., т.е. е изградено през 1986 г. Вещото лице сочи, че строежът е изграден в периода 1980 г. - 1990 г. /без конкретика/. Не може с точност да каже, че през 1987 г. бунгалото е било изградено, а разпитаният свидетел заявява, че бунгала в къмпинг „Нестинарка“ като тези, които ползва управителя на дружеството, по негов спомен са изградени 1985 - 1986 г./ без конкретика за процесния строеж/виж протокол от с.з. на 21.01.2026 г., л. 132 - 133 от делото/. От това следва, че приложимият режим на търпимост е този по ал. 1, § 16 ПР ЗУТ, който императивно визира, че незаконният строеж освен, че следва да е изграден до 07.04.1987 г. трябва да съответства на действащия ПУП към момента на изграждането му или на този по ЗУТ. Дори и да се приеме, че бунгалото е изградено в периода 1985 - 1986 г.,т . е. до 07.04.1987 г., не са налице останалите предпоставки, предвидени в нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ.