Определение № 20531 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20531 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110152781 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против И. Ц. Ц., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№1989/2025г., по описа на РС-Шумен.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. №1989/2025г., по описа на РС-Шумен, издадената заповед за изпълнение е изпратена на длъжника по настоящ и постоянен адрес в гр. София, като съобщението се е върнало в цялост с отразяване, че длъжникът не е намерен, но живее на адреса.

На 04.10.2025г., е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, като отново е отразено, че лицето живее на адреса, но не е намерено.

Заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя да предявяване на иск.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

1 на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса

В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, точно обратното в съобщението, върнато в цялост е отразено изрично, че лицето живее на адреса, такива данни се съдържат и в уведомлението, залепено по реда на чл. 47 ГПК.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не само, че не са събрани данни, че лицето не живее на адреса, точно обратното, събрани са сведения, че длъжникът живее на адреса.

Доколкото заповедта за изпълнение е връчена, чрез залепване на уведомление на 04.10.2025г., двуседмичния срок по чл. 47, ал. 1 ГПК е изтекъл на 20.10.2025г., респективно срокът за възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл на 20.11.2025г., на която дата по аргумент от чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и следва да бъде издаден изпълнителен лист от заповедният съд.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, искова молба вх. № 383725/24.11.2025г., насочена против И. Ц. Ц., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1989/2025г., по описа на РС-Шумен, поради недопустимост на исковете.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, Разпореждане № 180746/26.11.2025г.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца сумата от 129.79 евро – внесена държавна такса.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да посочи банкова сметка, по която сумата да бъде възстановена ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 52781/2025г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-Шумен препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2