Определение № 761 от 28.08.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Разград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 6 61/30.06.2025г. по гр.д. № 822/2025г. по описа на РС Разград, с което с ъ д ъ т е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради това, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението на страната за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски.

Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на С. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Частният жалбоподател Т. С. е предявил искова молба за осъждане на ответн ото дружество“Вива Кредит“ АД за сумата 158,730 лв., за която твърди, че е заплатил без основание на същото. С разпореждане № 1414/02.05.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение , като е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок, като попълни обстоятелствената част и внесе ДТ в размер 50лв., за което да представи доказателство за плащане.

С молба от 5.06.2025г. ищецът е поискал от съда да го освободи от внасяне на държавна такса.

Представил е декларация, в която е посочил получавано месечно трудово възнаграждение в размер 1080лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост. С последващо разпореждане № 1772/5.06.2025г. съдът е дал на ищеца указание да прредстави в едноседмичен срок доказателства за размера на получаваните доходи и го е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще остави искането за освобождаване от ДТ без уважение. В отговор на горното разпореждане ищецът е представил трудов договор, видно от който месечното му трудово възнаграждение е в размер 950лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0,60% за всяка година трудов стаж.

1

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищеът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса. В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица. Съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата.

В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС.

Този съд0, както и районния също счита, че получаваната месечна работна заплата е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса. На въззивния съд е служебно известно, че ищецът е завел и други граждански дела, по които е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод,, предвид съотношението на реализирания месечен доход и дължимата по размер държавна такса, още повече, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно. В този смисъл определението на районния съд е законосъобразнои подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение, порайди което окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 661/30.06.2025г. по гр.д. № 822/2025г. на РС Разград, постановено по реда на чл.83,ал.2 от ГПК Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Разград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 6 61/30.06.2025г. по гр.д. № 822/2025г. по описа на РС Разград, с което с ъ д ъ т е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради това, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението на страната за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски.

Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на С. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Частният жалбоподател Т. С. е предявил искова молба за осъждане на ответн ото дружество“Вива Кредит“ АД за сумата 158,730 лв., за която твърди, че е заплатил без основание на същото. С разпореждане № 1414/02.05.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение , като е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок, като попълни обстоятелствената част и внесе ДТ в размер 50лв., за което да представи доказателство за плащане.

С молба от 5.06.2025г. ищецът е поискал от съда да го освободи от внасяне на държавна такса.

Представил е декларация, в която е посочил получавано месечно трудово възнаграждение в размер 1080лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост. С последващо разпореждане № 1772/5.06.2025г. съдът е дал на ищеца указание да прредстави в едноседмичен срок доказателства за размера на получаваните доходи и го е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще остави искането за освобождаване от ДТ без уважение. В отговор на горното разпореждане ищецът е представил трудов договор, видно от който месечното му трудово възнаграждение е в размер 950лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0,60% за всяка година трудов стаж.

1

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищеът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса. В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица. Съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата.

В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС.

Този съд0, както и районния също счита, че получаваната месечна работна заплата е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса. На въззивния съд е служебно известно, че ищецът е завел и други граждански дела, по които е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод,, предвид съотношението на реализирания месечен доход и дължимата по размер държавна такса, още повече, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно. В този смисъл определението на районния съд е законосъобразнои подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение, порайди което окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 661/30.06.2025г. по гр.д. № 822/2025г. на РС Разград, постановено по реда на чл.83,ал.2 от ГПК Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________