Решение № 1280 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502160 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Р. Х. Х., ЕГН **********, чрез адвокат К., срещу Решение № 191 /15.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 9835/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. В. Ф., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, сума в общ размер от 17 260 лева /седемнадесет хиляди двеста и шестдесет лева/- получена от ответника без основание чрез банкови преводи, както следва: два банкови превода от 19.10.2022г. всеки от които по 2 750 лв., банков превод от 07.11.2022г. на стойност 2 940 лв. и банков превод от 09.11.2022г. на стойност 8 820 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 04.07.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. В. Ф., ЕГН **********, чрез адвокат К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 33575/24.03.2025 г., подадена от Р. В. Ф., ЕГН **********, чрез адвокат К., против определение № 3083/06.03.2025 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 9835/2023 г. по описа на РС 1

Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 191 от 15.01.2025 г., в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъдените в полза на ищеца разноски.

С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е оставено без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 191 от 15.01.2025 г. по гр. дело № 9835/ 2023 г. на ПдРС, в частта за разноските, чрез увеличаване на размер на адвокатско възнаграждение на ищеца.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това да се присъдят изцяло направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла н а чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо, поради следните съображения:

В исковата молба ищецът твърди, че страните по делото се познавали от години, във връзка с факта, че ответникът се занимавал с продажба на МПС-та, които 2 внасял от чужбина. Ищецът се обърнал към него за закупуване на автомобили, като започнали да водят проговори за това. В тази връзка през есента на 2022 г. между тях започнали преговори по телефона за сключване на договор за покупко-продажба на МПС марка и модел „Опел Корса“. Постигнали съгласие за продажна цена в размер на 5500 лева, която по искане на ответника ищецът превел на 19.10.2022 г. по две различни банкови сметки в размер на по 2750 лева, но автомобилът не му бил предаден. Впоследствие през месец ноември 2022 г. страните се договорили за покупко-продажба на още две МПС – миниван на цена от 2940 лева и джип на цена от 8820 лева, които суми ответникът настоял да му бъдат преведени по банков път с основание „захранване на сметка“. В изпълнение на постигнатите уговорки на 07.11.2022 г. ищецът превел по сметката на ответника сумата в размер на 2940 лева и на 09.11.2022 г. сумата в размер на 8820 лева. Ответникът не доставил въпросните автомобили, като заявил на ищеца, че имал проблем с автовоза. Въпреки извършените плащания страните не сключили договори за продажба на МПС-тата, поради което счита, че сумите са платени без основание. С оглед на така изложените в исковата молба факти и обстоятелства, първостепенният съд правилно е квалифицирал така предявения иск по чл. 55, ал. 1, прел. 2 ЗЗД-неосъществено основание. Тази правна квалификация е била посочена от съда в изготвения от него доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК. В първото по делото ОСЗ, проведено на 21.02.2024 г., ищецът не се е възползвал от възможността да поясни и допълни исковата си молба, с каквато възможност разполага по смисъла на чл. 143, ал. 2 ГПК нито е направил изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. Едва в третото поред ОСЗ, проведено на 10.07.2024 г., ищецът е навел нови факти и обстоятелства, на които се основава искът му, а именно наличието на сключени в устна форма предварителни договори за покупко- продажба на МПС през м.10.2022г. и м.11.2022г. между страните, които били нищожни предвид неспазването на писмената форма за действителност съобразно чл. 19, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка били осъществени и процесните преводи на парични суми към ответника.

Предвид това, в същото открито съдебно заседание районният съдът е допуснал промяна в правната квалификация на спора (от чл. 55, ал. 1, пр. „2- ро“ ЗЗД на чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД) и на осн. чл. 253 ГПК е внесъл съответната корекция в доклада по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че всъщност ищецът е направил изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, което изменение е било допуснато от районния съд. Това е така, тъй като изменението на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск. Изменението на иска е допустимо да се направи в първото заседание по делотоарг. Чл. 214, ал. 1 ГПК. Изменението на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение. В разглеждания казус ищецът е въвел ново основание/предаването, респ. получаване на процесната сума е станало при начална липса на основание/, тъй като вече се позовава на друг юридически факт/ наличието на нищожни предварителни договори за покупко- продажба на МПС/ в сравнение с този, посочен в исковата молба/ очаквано, но неосъществено основание- сключване на договори за продажба на МПСта/ и извежда от него претендираното право. В нарушение на чл. 214 ГПК пъроинстанционният съд е допуснал изменение на иска досежно неговото основание.

Въззивният съд приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се 3 определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

На следващо място, част от хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.

Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно: решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др.

Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В решение № 249 по гр.дело № 92/2009 г., ІV г.о., ВКС приема, че съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В настоящия случай, при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е зачел посочената съдебна практика и се е произнесъл извън очертания предмет на делото по претендираното от ищеца спорно материално право. В процесния случай, първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 214 ГПК, се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 17 260 лева, като платена от ищеца при начална липса на основание.