Решение № 878 от 16.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15269/2022
- Вид
- Решение № 878
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 16.03.2023
- Състав
- Пламен Танев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 878 гр. В., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20223110115269 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от З. Ш. З. срещу „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца следните суми:
- 16 790,17 лв. – сбор от дължими и неплатени трудови възнаграждения за периода от м. юни 2022г. до м. октомври 2022г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ;
- 10 773,39 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 53 дни, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: По силата на трудов договор от 29.01.2013г. и допълнително споразумение към него от 29.02.2016г. между страните съществувало трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал дейност като организатор продажби и реклама с месторабота „К.М.“ в мол В., гр. В.. Основното месечно трудово възнаграждение било в размер на 4500,00 лв. През м. септември 2022г. ищецът подал заявление предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Със заповед от 29.10.2022г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал. 1 КТ. В заповедта работодателят начислил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 53 дни в размер на 10 773,00 лв. Не било изплатено и трудовото възнаграждение за периода от м. юни 2022г. до м. октомври 2022г. Общото задължение към ищеца било в размер на 27 563,59 лв.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 23.02.2023г., като редовно призованият ответник не е подал отговор на исковата молба, не се е явил негов представител в съдебно заседание, както и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата, неявяване в съдебно заседание и неподаване 1 на отговор на исковата молба.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите ищецът е представил писмени доказателства. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на предявените искове.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съобразно изхода на спора, направените своевременни искания и представените доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата страна в общ размер на 1000,00 лв., включващи в себе си адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – В. и дължимата държавна такса в размер на общо 1102,55 лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „С.“, да заплати в полза на З. Ш. З., ЕГН **********, с адрес в гр. В. следните суми:
- 16 790,17 лв. – сбор от дължими и неплатени трудови възнаграждения за периода от м. юни 2022г. до м. октомври 2022г., дължими въз основа на сключен между страните трудов договор с номер 32 от 29.01.2013 и допълнително споразумение към трудовия договор от 29.02.2016г.;
- 10 773,39 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 53 дни, дължими въз основа на сключен между страните трудов договор с номер 32 от 29.01.2013 и допълнително споразумение към трудовия договор от 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „С.“, да заплати в полза на З. Ш. З., ЕГН **********, с адрес в гр. В., сумата от общо 1000,00 лв., включващи в себе си адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „С.“, да заплати в полза на Районен съд – В., по сметка на съда, дължимата държавна такса в размер на общо 1102,55 лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2