Акт от 08.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14212 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110164598 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ........ против К. В. Т..

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. ....... като ответницата му дължи следните суми:

3 263, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане;

512, 65 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.10.2021 г.;

32, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане;

6, 70 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 27.10.2021 г.

Моли съда да осъди ответницата да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.

В. Т. чрез назначения особен представител адв. Й., с който оспорва исковете по основание и размер, Оспорва ответницата да е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва ответницата да е собственик на процесния имот. Оспорва претендираните от ищеца суми да са съобразени с действително потребената в имота топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за основателност на исковете.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ рег. № ........ г., по силата на който Р. Б. С. и ...... са придобили собствеността на следния недвижим имот: жилище № 20, находящо се в жилищна сграда, ........., състоящо се от: една стая, кухня и сервизни помещения с площ от 43, 45 кв.м.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., ...... е починал на 07.04.1999 г., като е оставил наследници: Р. Б. С. – съпруга (починала) и К. В. Т. – дъщеря.

Видно от удостоверение за наследници от 22.06.2022 г., Р. Б. С. – вдовица, е починала на 05.06.2005 г., като е оставила наследник по закон: К. В. Т. – дъщеря.

Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ за имота, от която е видно, че същият е деклариран от К. В. Т..

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ......... от 23.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 01.10.2002 г. е сключен договор № 4616 между ......... и етажната собственост с адрес: гр. София, ........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ........ за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС са ангажиран договори, сключени на 29.07.2015 г. и на 03.06.2020 г. между ........ – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма ......... в края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 2 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр. щранг лира 2 при условията на неосигурен достъп.

Вещото лице е посочило, че за отчетния период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. ФДР не са й предоставили протоколи за неосигурен достъп, а единствено са представили информация, че от 2013 г. в имота не са били отчитани ИРРО и начислената топлинна енергия за отопление на имота, посочена в изравнителните сметки, е била служебно начислена. За следващия отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. ФДР е съставила протокол за неосигурен достъп, който е представен по делото.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 3 211, 11 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 983, 07 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 228, 04 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че стойността на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 32, 50 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че няма извършени плащания на задължения за процесния период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 32, 50 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

От представените по делото писмени доказателства: договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ рег. № ........ г., справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за ...... и удостоверение за наследници на Р. Б. С. се установява, че процесният имот е придобит от Р. Б. С. и ......, които са починали преди началото на исковия период, като имотът е придобит по наследяване от дъщеря им К. В. Т.. Горното се потвърждава от представената данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот, с оглед на което възраженията на ответницата в обратен смисъл се явяват неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ......... с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно доставената на ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на 4 действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 3 211, 11 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 983, 07 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 228, 04 лв.