Решение № 129 от 26.03.2018, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№……… град ПЛЕВЕН, 26.03.2018година

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори март , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА

Д. при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора…………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 740 по описа на съда за

2017 година, и за да се произнесе съобрази следното:

Въззивно обжалване .

С решение №

1011/ 16.06.2017 г. Плевенски районен съд

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 против Р.П.В., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл.280, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1, вр.ал.4, вр.чл.26, ал.2 ЗА, ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 24324,00 лв., представляващи възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г., като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 против Р.П.В., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 3000,00 лв., представляващи неустойка по чл.16 по Договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 ЗАдв., П.Д.К., ЕГН**********,***, офис 10 ДА ЗАПЛАТИ НА адв.И.С.М., от САК № ****** сумата от 1349,72 лв за предоставена безплатна адвокатска помощ.

Това решение е съобщено на ищцата на 07.08.2017 г.

На 21.08.2017 г. по пощата срещу това решение на

РС-Плевен е постъпила въззивна жалба от П.Д.К., ЕГН**********,чрез пълномощника и адв. Р.Г..

При проверката ,извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е и дължимата държавна такса. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

В жалбата се съдържат нови доказателствени искания.

Първото от тях е за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за доказване точния размер на получените от Р.В. суми представляващи присъдено обезщетение и лихви , а второто е за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от ВКС по т.д.№ 1169/ 2017 г. І т.о. с преписи от касационната жалба и молбата по допускане.Тези доказателствени искания се обосновават с това ,че ПлРС не е дал указания ,касаещи доказване на размера на получените от Р.В. суми като обезщетение ,а след това е направил извод ,че не е настъпила изискуемостта на претендираното от ищцата вземане по процесния договор.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от насрещната въззиваема страна, по реда на чл.263 ал.1 ГПК според който въззивната жалба е неоснователна , а доказателствените искания не са пряко относими към основанието на което е отхвърлен искът , а освен това са преклудирани.С отговора не са заявени нови доказателствени искания.

ПлОС е приел ,че следва да бъдат уважени направените от въззивника доказателствени искания,макар те да имат отношение към т.н.„евентуални“ възражения ,направени от ответника по иска ,а не пряко към основанието, поради което е отхвърлен иска ,доколкото ПлРС е изложил изрично мотиви по тези „евентуални“ възражения и доколкото самите те също така биха обосновали отхвърляне на исковата претенция ,дори РС-Плевен да не беше приел ,че договорът е нищожен. Освен това макар РС-Плевен да е извършил най-общо разпределение на доказателствената тежест в доклада си по делото ,то същият не е изпълнил задължението си по чл. 146,ал. 2 от ГПК да укаже на страните по делото за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В конкретния случай това означава ,че не е било указано на ищцата ,че не сочи доказателства за получаването на обезщетението от ответника по иска и за неговия точен размер. По този начин , а и като не са били задавани изрични въпроси от съда на осн. чл. 145, ал.1 от ГПК ,което е било другият възможен способ за изясняване на тези фактически обстоятелства,свързани с настъпване на изискуемостта на вземането по процесния договор ,ПлРС е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка , а пък впоследствие е приел това като едно от основанията да отхвърли исковата претенция.

Като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо,но по съществото на спора неправилно решение ,което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на предявените претенции.

Преди всичко, Плевенски окръжен съд не споделя основният извод на РС-Плевен за нищожност на договора за правна защитна и съдействие от 04.04.2014г., като противоречащ на добрите нрави,поради нееквивалентност на престациите. За да обоснове този свой извод , РС-Плевен се е позовал на „тълкуване на закона ,направено по задължителен начин с решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2009 г. ІІІ г.о. постановено при условията на чл. 290 от ГПК , в което е прието ,“ че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите „.

Позовал се е също така и на друго решение по реда на чл. 290 от ГПК , а именно решение № 153/ 24.07.2015 г.по гр.д.№ 3014/2014г. на ВКС ,ІІІ г.о. в което е прието ,че дори договор за правна помощ и съдействие в който е уговорено възнаграждение за постигане на застрахователно обезщетение в размер на 25 % от постигнатото обезщетение е нищожен като противоречащ на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

Следва да се посочи,че с бр. 86/ 27.10.2017 г. се въведе нова ал. 3 на чл. 290 от ГПК според която , решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика .По този начин решаващият съд не се явява обвързан от решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК , а следва самостоятелно да изложи съображения по спорните въпроси в делото ,без да се позовава на такава съдебна практика .

В конкретния случай ПлРС е приел,че е налице нееквивалентност между уговореният в договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. размер на възнаграждението за довереника / 30 % от сумата получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди ,независимо дали то е постигнато чрез извънсъдебно споразумение или пък по съдебен ред/ от една страна и от друга - престацията на довереника –адв.П.К.. При това сравнение на двете престации , обаче, Плевенски районен съд допуска една съществена грешка, като сравнява не пълният обем на договорената престация на довереника , а изследва „действията на адв.-К. за изпълнение на поръчката“

,като приема ,че те се изразяват в подаване на исковата молба , въз основа на която е било образувано гражданското дело за присъждане на обезщетение за вредите от ПТП ,депозиране на писмено становище по делото ,писмена защита , преупълномощаване на адвокат,който е осъществил процесуалното представителство в едно съдебно заседание и подаването на въззивна жалба. По този начин сравнението се измества от пълния обем на договорените насрещни престации към сравнение на реално извършените действия по изпълнение на договора,което обаче е нещо различно. При преценката за еквивалентност на престациите и оттам дали има накърняване на добрите нрави ,следва насрещните престации в договора да се сравняват така, както са уговорени между страните в техния пълен обем , а не да се сравняват действията по изпълнението на договорните задължения ,още повече ,че в конкретния случай доверителят е оттеглил пълномощията от довереника и по този начин е осуетил извършването от довереника и на други реални действия по изпълнение на престацията. Сравнението на реално извършените от довереника действия ще е въпрос по изпълнение на задълженията на всяка от страните по договора , а не въпрос на еквивалентност ,респ. нееквивалентност на престациите.

Сравнението за еквивалентност на престациите от гл. т. на добрите нрави в случая налага да се сравни престацията на довереника, така както е описана в чл. 1 от договора с престацията на доверителя, описана в чл.

3 от същия договор. Както се вижда от чл. 1 от договора за правна помощ и съдействие от 04.04.2014г. ,предвидено е довереника да извърши един доста широк кръг „правно допустими действия“ ,/които са само примерно , а не изчерпателно посочени / , за защита личните интереси на доверителя ,свързани с нанесените им имуществени и неимуществени вреди ,пряка и непосредствена последица от ПТП на 22.03.2014 г.Сред примерно изброените действия

,които довереникът трябва да извърши са : водене и участие в граждански и наказателни дела , снабдяване и представяне на документи , справки , преговори за сключване на споразумения,представителство пред надлежни институции и лица и др. При това довереникът се задължава да извърши поръчката със свои средства ,както е посочено в чл. 4 от същия договор. Както се вижда от тези клаузи на договора довереникът поема задължение да извърши максимално широк кръг правни и фактически действия за защита интересите на доверителя, свързани с реализацията на обезщетяване за претърпените от ПТП вреди ,които далеч не се изчерпват само с процесуално представителство по гражданското дело ,образувано за обезщетението за претърпените неимуществени и имуществени вреди. В т.см. според ПлОС няма основание да се приеме ,че е налице нееквивалентност на престациите ,така както са уговорени в договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014 г. , а оттам няма основание да се приеме ,че този договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Неправилни според въззивната инстанция са и развитите от ПлРС съображения ,че не било установено при условията на главно и пълно доказване от ищеца ,че ответника е Р.В. е получил обезщетение и лихви за нанесените му неимуществени и имуществени вреди по съдебен ред,което било условие за настъпване изискуемостта на вземането за възнаграждение в размер на 30 % от обезщетението и лихвите. В т.вр. виж съображенията на ПлОС, изложени в определението му за допускане на поисканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза,която да изследва какви суми са получени по изп.дело №***************на ЧСИ С. Д. ,както и какви суми ,на кого и по чии сметки е превел ЧСИ и какви суми са постъпили по сметката на Р.В..

От заключението на изслушаната и приета без възражения СИЕ се установява ,че на 07.02.2017 г. „*********** „ АД/ бивше „******“ АД / е извършило превод по посоченото изп.дело на сума в размер на 234 431,06 лв. ,като няма спор,че въпросното изп.дело е било образувано именно за принудително събиране на присъденото на Р.В. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди .

Освен това безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че обезщетението е било постигнато по съдебен ред ,тъй като е било присъдено с решение № 486/18.01.2016г. ,постановено по гр.д.№ 906/2015 г. на СГС ,както и с решение №55/ 0901.2017 г. по в.гр.д.№ 2635/2016 г. на Софийски апелативен съд ,чието решение пък не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 26/ 24.01.2018 г. по т.д.№ 1169/ 2017 г. на ВКС,т.е. налице е влязло в сила съдебно решение за обезщетяване на пострадалия Р.В.,което именно означава то да е постигнато по съдебен ред,както е предвидено в договора за правна защита и съдействие .

Неправилен според въззивната инстанция е и изводът на РС-Плевен ,че договорът за правна защита и съдействие бил променен в частта относно уговореното възнаграждение поради последващото сключване между Р.В./ със съгласието на баща му / и адв. К. на договора за правна помощ и съдействие от 13.11.2014 г. / вложен на л. 132 от делото на рС-Плевен / .Вярно е ,че този последващ по време договор за правна помощ е сключен между същите страни,но неговият предмет е значително по-ограничен от предмета на договора за правна защитна и съдействие от 04.04.2014 г. Нещо повече ,предмета на договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. включва в себе си воденето и участието в гражданско дело за постигане на обезщетение за вредите свързани с ПТП от 22.03.2014г. само като едно от примерно изброените действия ,които са възложени на довереника ,но които както беше посочено по-горе са значително с по-голям обем. Освен това в чл. 11 от договора за правна защита и съдействие изрично е посочено ,че възнаграждението по този договор се дължи независимо от договорено и посочено такова в пълномощни по дела,т.е глобално уговореният размер на възнаграждението за довереника по договора за правна защита и съдействие от 04.04.2014г. не изключва договарянето на други конкретни възнаграждения за адвоката ,който ще извършва процесуалното представителство по конкретно гражданско или наказателно дело ,свързано с процесното ПТП.