Определение № 1453 от 15.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1341/2025
- Вид
- Определение № 1453
- Подписан
- 15.05.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1453 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501341 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от З. М. Я. с ЕГН ********** чрез процесуалния и представител адв. И. С. против определение № 4056/24.03.2025 г. по описа на РС - Пловдив, I бр. с-в, постановено по гр. д. № 3119/2025 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Моли се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд - Пловдив като местно компетентен съд за разглеждане на предявените искове.
Ответникът С. Н. К. чрез адв. В.Д. е подал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице - ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от З. М. Я. против С. Н. К., с която са предявени искове по чл. 127, ал. 2 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н. С. К., роден на ......г., свързаните с това искове за определяне на местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител и издръжката на детето Н. както и за определяне режим на лични отношения между бащата и детето Ц. и заплащане на месечна издръжка за детето Ц. С. К..
Със становище по искането на ищцата за привременни мерки, подадено в срока за отговор на исковата молба, бащата С. Н. К. е направил възражение за 1 местна подсъдност, като е заявил, че към деня на предявяване на исковата молба – 17.02.2025 г. детето Н. живее при него и учи в гр.София, има личен лекар в гр.
София, поради което е направил искане за прекратяване на производството по делото и за изпращането на същото за разглеждане от районен съд – гр.София.
С обжалваното тук определение районен съд – Пловдив е уважил искането.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Според нормата на чл.127, ал.2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл.
105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК.
По отношение на иска за упражняване на родителски права спрямо детето Н. и свързаните с него искове, е налице е последователна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя и според която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК , а това е не просто мястото, в което детето се намира, а мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори, и продължителността, редовността, условията и причините за престоя, както и причините за преместването, а временното отсъствие на детето от това място, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител не означава смяна на пребиваването му и не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то инцидентно се намира или е отведено. Под фактическо пребиваване на детето следва да се разбира мястото, където е неговата обичайна среда на живот. /В този смисъл са определения на ВКС постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК – Определение № 4436 от 7.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3652/2024 г., III г. о., Определение № 4138 от 19.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3417/2024 г., IV г. о., Определение № 77 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о. и др./.
В случая, видно от съдържанието на исковата молба и становището на ответника, между страните липсва спор, че детето е живеело трайно при майка си в гр.П., където е учело, а баща му го е взимал при себе си в рамките на упражняване на родителските права по отношение на другото дете на страните – Ц.. Липсва спор, че детето Н. е взето от бащата на 18.01.2025 г. /ден събота/ и не е върнато на майката, а е отведено от бащата в гр.София, където е записано от него на училище без знанието и съгласието на майката. Исковата молба е подадена по-малко от месец след това, на 17.02.2025 г. Ето защо следва да се приеме, че фактическото 2 пребиваване на детето Н. е мястото, където е неговата обичайна среда на живот – гр.П., където до 18.01.2025 г. е живял с майка си и сестра си и е посещавал училище. Краткотрайното пребиваване на детето на адреса на бащата за осъществяване на режим на лични отношения или надхвърлящ същия, не променя установеното положение.
Няма спор, че детето Ц. живее постоянно в дома на майка си в гр.П..
Ето защо компетентен да разгледа предявените искове е съдът по местопребиваване на децата, или Районен съд – Пловдив.
Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд – Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4056/24.03.2025 г. по описа на РС - Пловдив, I бр. с-в, постановено по гр. д. № 3119/2025 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3