Решение № 132 от 29.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330205645 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Г. Н. Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-1030-007800 от 01.10.2024г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят Г. Н. Б. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановлением, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В молба-становище моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално 1 легитимиран субект и като такава се явява процесуално допустима. същество жалбата е неоснователна.

По

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 21.09.2024г., около 15:55 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Храбрец”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № **, без да постави обезопасителен колан с който било оборудвано управляваното от него МПС. Посоченото обстоятелство било възприето от свидетеля Г. П. – ** в група „Сигма“ към ОДМВР Пловдив, който изпълнявал служебните си задължения на кръстовището на ул. „Храбрец“ и ул. „Ландос“. Поради това жалбоподателят бил спрян за проверка.

За установеното св. П., съставил на жалбоподателя Б. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с номер на бланката 1427513 от 21.09.2024г. в който квалифицирал установеното нарушение като такова по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя Б. подписал акта без възражения, като такива не подал и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващия орган издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта Г.

П., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констации. Свидетеля разказа че не помни конкретния случай, но мястото на което е установено нарушението е обичайно, знае къде се намира и е напълно невъзможно, в случай че не е видял че жалбоподателя е бил без колан, да му е съставил акт. Свидетеля заявява че в светлата част на денонощието всичко се вижда много добре. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

2

При издаването на акта и следващото го наказателно постановление съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер. АУАН е съставен в присъствито на нарушителя, подписан е от жалбоподателя, актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения.

Според съда от събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява категорично на първо място, че на отразената в АУАН и наказателното постановление дата, жалбоподателят Б. е управлявал автомобила, описан в акта - лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № **, в достатъчно конкретизираните време и място - гр. Пловдив, на ул. „Храбрец” на 21.09.2024г., около 15:55 часа, което не се оспорва от жалбоподателя.

Категорично се установява от доказателствата по делото, че същия като водач на процесното МПС – лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № **, е бил без обезопасителен колан. Поради това и правилно това поведение е било квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, която вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който заявява, че поддържа описаното в съставения АУАН.

В допълнение, макар и да не помни конкретния случай, той си спомня много добре мястото на което се извършва контрол на движението на кръстовището на ел. „Ландос“ и ул. „Храбрец“ и заявява че разстоянието е близо, и в светлата част на денонощието няма как да не е видял правилно че жалбоподателя е бил без колан. В допълнение съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

За неоснователен се приема от съда доводът на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения изразяващи се в наличие на правописни грешки. Посоченото обстоятелство не нарушава правото на защита на жалбоподателя и той отлично би могъл да разбере в какво точно го обвиняват.

Съдът не приема и възражението за липса на добро описание на извършеното нарушение тъй като нарушението е описано в достатъчна степен че жалбоподателя напълно да разбере извършеното от него нарушение. Не се възприема и заявеното в жалбата че мястото, датата и часа на извършеното 3 нарушение не са индивидуализирани в достатъчна степен. Напълно ясно е посочено че нарушението е извършено при движение на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № **, в гр. Пловдив, на ул. „Храбрец”, на 21.09.2024г., около 15:55 часа, което безспорно посочва мястото и времето на нарушението.

По отношение на липсата във фактическата обстановка на категорията на управлявания от жалбоподателя автомобил, съдът намира че също не е съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на издаденото НП.

Видно от справка за нарушител водач, жалбоподателя е правоспособен.

Следователно по презумпция се приема че е запознат със ЗДвП и правилника за прилагането му. Процесният лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № **, който е управлявал жалбоподателят Б., попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП тъй като е от категория М1. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП категория М1 включва „превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача)“. За водачите на МПС от категория М1 използването на обезопасителния колан, с който те са оборудвани, е задължително по време на движение. Категорията на МПС, макар и неупомената в АУАН и НП, е била известни на жалбоподателя поради което и той е бил напълно наясно че следва да използва обезопасителния колан който е монтиран в МПС което управлява.

В тази връзка следва да се отбележи че не всяко процесуално нарушение автоматично има за своя последица отмяна на наказателното постановление.

Аргумент се черпи от разпоредба на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, която допуска съществуването в процеса и на нарушения, които не са от категорията на съществените. Съгласно трайната съдебна практика критерият при преценката за характера на процесуалното нарушение е неговото значение за упражняването на правото на защита. В този смисъл последиците от допуснат процесуален порок невсякога са фатални за законосъобразността на НП.

Видът на тези последици е обусловен от реалното значение, което отклонението в процедурата оказва върху правото на защита. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът приема, че не е налице съществено процесуално нарушение и издаването на наказателното постановление е законосъобразно.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят Б. е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на автомобила, е привел същия в движение, както и че превозното средство е оборудвано с обезопасителен колан. Следователно той е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно не е използвал обезопасителния си колан, с което 4 нарушението е било осъществено и довършено. Факта че жалбоподателя е правоспособен водач безспорно води до извода че той е запознат със задължението си да поставя обезопасителен колан, следоватено той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Обстоятелството че не го е направил е показателно че това е неговия избор и той е искал настъпването на последиците от своите действия. В този смисъл съдът не споделя възражението на жалбоподателя че не е действал нито умишлено, нито непердпазливо.

Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева. Видът и размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във фиксиран размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва възможност за определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.

Натоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т. 18 от същата, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан /чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП/ се предвижда отнемане на 10 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е. екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП 5 подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение.