Решение № 371 от 20.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220103673 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на евентуалност три иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и в условията на кумулативност с всеки един от евентуалните искове, иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Р. Ц. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ул.“******, чрез адв.Г. М. М. - член на Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр.София, ул.****** против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.София, ******, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 13.10.2022 г. е сключила със „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519 Договор за потребителски кредит от 13.10.2022г. по силата и съгласно условията, на който кредиторът й е предоставил сумата в размер на 400 лева, със задължение за връщането й в срок на 6 месеца. В договора се посочва, че лихвеният процент по кредита е 41.16%, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.89%.

Твърди, че в параграф 4 от Договора за паричен заем е предвидено, че същият ще бъде обезпечен в 3-дневен срок с поне едно от следните обезпечения: „Поръчителство на едно физическо лице, което да предостави 1 служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудово възнаграждение в размер, надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати“ или „поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати“. Твърди, че в параграф 5 от договора се предвижда, че при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 236.82 лева, платима на 6 равни части в размер на 39.47 лева.

Твърди, че в случая с договора е отпуснат заем на физическо лице, поради което се касае за предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на параграф 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Това физическо лице има качеството потребител и се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът трябва да следи служебно. Сочи, че съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите за „неравноправна клауза“ в договор с потребител се счита всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В този смисъл неустоечната клауза в параграф 4 и параграф 5 от договора е в отклонение на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и съответно се явява нищожна на основание чл.26 ЗЗД, а оттам следва и недействителност на целия процесен договор.

Счита, че клаузата параграф 4 и параграф 5 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и съответно не е породила правно действие. Посочва, че трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче, чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно 2 чл.71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушаване на закона и на добрите нрави. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение.

Кредиторът, макар да е само кредитна институция и без възможностите на банковите институции, разполага с достатъчно правни средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на кредита за икономически по-слабата страна. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери, съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи, само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е обективно неизпълнимо.

Твърди, че липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Законът чл.92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за 3 кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение.

Твърди, че изискванията, които поставя кредиторът пред потребителя досежно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заема, не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи.

Същите са рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката като правен институт /чл.92 ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора, включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка, и то само за непредставено в срок обезпечение. Изискванията на заемодателя досежно обезпечението - параграф 4 и параграф 5 от договора силно ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия по начина, по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и норми и компрометират института на неустойката. В този си вид представляват своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва. Трудно би могло да се определи това вменено задължение на длъжника като справедливо, нормално и съответстващо на нормите на закона, като типично и в съответствие с добрите търговски практики в отношенията с определено икономически по-слабата страна. В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на вредите. Неустойката е дължима независимо дали заемът е върнат от потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има отношение към неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на задължението, което налага извод, че при нейното определяне по основание, параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на добросъвестността. Неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя, извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва.

Твърди, че тази клауза е нищожна, защото отрича договорния характер 4 на поръчителството, като обезпечения, като същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства: възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора. Сочи, че в отговор на доводите, касаещи характера на договора, следва да се отбележи още, че съгласно чл.8, §1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл §40-43 от Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Твърди, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на 5 чл.143, т.3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна, поради противоречие на повелителни норми на закона - чл.146 ал.1 ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД.

Твърди, че уговорката относно процесната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираният законов текст не прави разграничение относно вида на неустойката, а акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай, като се съобрази изключително краткия срок на договора.