Решение № 169 от 08.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000634 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 193 от 25.06.2025г., постановено по т.д. № 388/2024г. по описа на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407 с адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша 89 Б“ да заплати на С. Й. А., ЕГН ********** с адрес: с. П., ул.

„С.“ № 33 сумата от 35 000 лв., частично от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.03.2024г., при което е получила телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 1549.89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на същото ПТП, като е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лв. до претендираните 45 000 лв., частичен от 80 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва за периода от 22.03.2024 г. до 26.03.2024 г. върху двете обезщетения.

Решението в осъдителните части

1 е обжалвано от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Евентуално, е направено искане за редуциране на справедливия размер на обезщетението с установения процент на съпричиняване. Искането, отправено до въззивният съд, е решението в обжалваните осъдителни части да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално обезщетението намалено с установения процент съпричиняване.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който С. Й.

А., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „С.“ № 33, представлявана от адв. П. К. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове на С. Й. А., ЕГН ********** против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., частично от 80 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1549.89 лв., вследствие претърпяно увреждане, в резултат на ПТП, станало на 15.03.2024г..

Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 15.03.2024г. около 18.25 ч. на път ІІ-55, общ. Гурково, км.53, водачът на лек автомобил модел и марка „Фолксваген Туарег“, с рег. № *** Ж.Д.З. е нарушил правилата за движение по пътищата и е блъснал лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, при което е пострадала ищцата, в качеството й на пътник в лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“. Сочи, че за станалото е образувано ДП № 477/2024г. по описа на РУ – Казанлък, пр. пр. № 1053/2024г. по описа на ОП Стара Загора, както и че за увреждащия лек автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, по която сезирания застраховател не е определил, нито заплатил обезщетение. Ищцата твърди, че след злополуката е била откарана и приета за лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД с травма на дясна 2 подмишница, наличие на болки, оток и ограничени движения, извършени са й изследвания и консултативни прегледи; проведено e лечение, в т.ч. оперативно за отрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна – протектирани са съдово – нервните снопове, извършена е репозициа, която е фиксирана с метална остеосинтеза, поставена е стерилна превръзка, а на 25.03.2024г. е изписана с препоръка за следване на хигиенно – хранителен режим, прием на медикаменти в домашни условия и стерилни превръзки през 3 дни, а конците е предписано да се свалят на 14 –тия ден от операцията. Сочи, че за проведеното лечение е направила разходи в размер на 1549.89 лв., както и че травмите й са причинили множество болки и страдания, като от активна и дейна жена се е превърнала в зависима от чужда помощ, което я накарало да изпитва неудобство. Ищцата твърди, че освен физическите страдания е изпитала и силен стрес и страх, които ще останат завинаги в съзнанието й, както и безсъние и безспокойство. Като сочи, че и към настоящия момент изпитва силна болка и дискомфорт, както и че на 27.03.2024г. е уведомила застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач, който е образувал щета № 43072952400082, но не е определил, нито заплатил обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 45 000 лв., частично от 80 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2024г. до окончателното изплащане, както и да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1549.89 лв., представляващи направени разходи за лечение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2024г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша 89 Б“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва очертания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то, като твърди, че от данните по делото не може да се направи обоснован извод, че същото е настъпило единствено по вина на застрахования при него водач, респ., че получените от ищцата увреждания са пряка последица от ПТП-то.

Навежда, при условията на евентуалност, възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата не е пътувала с поставен предпазен колан, с което е нарушила чл. 137а ЗДвП.

3

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран от адв. А. Б., пълномощник на ищцата, със застрахователна претенция, получена на 22.03.2024г., по която липсват данни да е определил и заплатил застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с неопределянето от застрахователя на застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № *** Ж.Д.З. е била застрахована при ответника.

Спорен пред въззивният съд е размера на дължимото се на ищцата справедливо обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат. За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните експертни становища и гласни доказателства.

От приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че причинените на ищцата увреди, изразяващи се в диафизарна, напречна фрактура на дясна лакътна кост с малък костен фрагмент на граница между горна и средна трета е ноложила оперативна интервенция и е била съпроводена със силен болеви синдром през първите 5-6 дни; създала е неудобства и затруднения при самообслужването в рамките на 15-20 дни, трайно е затруднила движенията на десен горен крайник за повече от 20 дни.

Експертът сочи, че към момента на извършения на 13.03.2025г. преглед ищцата е напълно възстановена, както и че направените разноски за лечение в 4 общ размер на 1549.89 лв. са във връзка с получените от нея увреждания при процесното ПТП. Според комплексната експертиза, приета от първоинстанционния съд, причините за настъпилото на 15.03.2024г. ПТП са субективните действия на водача на л.а. Фолксваген, който преди да предприеме маневра «Изпреварване» не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и с действията си е създал опасност за движението, като е поставил в невъзможност водачът на микробуса да предотврати ПТП. Аналогичен е изводът на инж. П. и в приетата от въззивния съд автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Инж. Т. П. твърди, че водачът на л.а. Фолксваген Туарег е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не предприема маневра «Изпреварване» без да има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в движението на насрещно движещия се лек автомобил Мерцедес, както и че за последния е изключена възможността да предотврати ПТП при констатираното поведение на водача на л.а. Фолксваген.

В качеството на свидетели в проинстанционното производство са разпитани И.М. и Д.У., първия без родство със ищцата, а втората майка на С.

А., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, доколкото същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Св. М. твърди, че след ицидента С. била с ударени два крака, счупена дясна ръка, което наложило да й направят операция и да й сложат гипс. Твърди, че е посещавал С., за която грижи полагала майка й, тъй като тя била с гипс около месец и изпитвала силни болки. Свидетелят сочи, че и понастоящем С. изпитва силни болки и не може да работи, което налага нея и децата й да ги издържат майката и бащата на С.. Св. М., който е съсед на С., сочи, че вследствие станалото тя е стресирана и взема успокоителни.

В аналогичен смисъл са и показанията на св. Д.У., майка на ищцата, която сочи, че видяла дъщеря си в болницата, три дни след инцидента, където я заварила с болки в ръката, в краката и с гипс на ръката. След като я изписали именно свидетелката се грижила за нея, тъй като ищцата била един месец на легло и не можела сама да се обслужва, в т.ч. и да ходи до тоалетна, а след като махнали гипса С. имала болки в крака и ръката и това наложило свидетелката 5 да й помага още 2-3 месеца. Заявява, че дъщеря й не работи и понастоящем, тъй като изпитва болки в ръката, както и че е стресирана, което налага именно свидетелката да издържа нея и двете й деца.

При тези данни неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неустановени са причините за настъпилото ПТП и конкретно това, че същото е пряка последица от нарушение правилата за движение от страна на застрахования в дружеството – ответник водач. Еднозначен е извода на експерта инж. Т. П., че причините за възникване на ПТП-то са единствено субективните действия на водача на л.а. Фолксваген, както и че за водача на лек автомобил Мерцедес не е съществувала техническа възможност да предотврати същото. Коментираната автотехническа експертиза е приета от въззивния съд без възражения от страните, поради което и няма основание да не бъде кредитирана. Въз основа на изложеното и съдът приема за установени фактите по настъпване на ПТП-то и причините за това, а и пряката последица от същото – причинени на ищцата увреди на физическото и психическото й здраве.