Решение № 452 от 23.05.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………./……….05.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА при участието на секретаря Р. Дучева, като разгледа докладваното от съдията, т.д.

№ 1513/2018 г., по описа на ВОС,

ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.

№ 27991/01.10.2018 г., уточнена с молба вх. № 29508/12.10.2018 г., уточнена с молба вх. 29508/12.10.2018 г. на Р.П.С., ЕГН **********, с местожителство ***, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87, представлявано от С.П. и К.К., да заплати сумата 30000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 02.01.2017 г., по вина на Е.Б., ЕГН **********, при управление на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 278.91 лв., общ размер на имуществени вреди – направени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва считано от 13.09.2018 г. до изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендират се сторените разноски за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ищцата твърди, че на 02.01.2017 г., около

12:50 ч., водачът Е.Б., управлявал л. а. „***", ДК № ***, по път III-207, с посока на движение от с. Добротич към с. Ветрино. По същото време водачът С.С., управлявал л. а. „***", ДК № ***, по път I-2, с посока на движение към гр.

Варна, в който на задна лява седалка пътувала и ищцата. На кръстовището между път III-207 и път I-2 (находящо се в с. Ветрино), водачът на л. а. „***" нарушил правилата за движение по пътищата, като при наличието на пътен знак Б - 2, не спрял и отнел предимството на л. а. „***". За настъпилото произшествие било образувано ДП № 1001/2017 г., по описа на РУП -Провадия, пр.

№ 21/2017 г. по описа на РП - Провадия, което било прекратено.

Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Б. автомобил, обективирана в полица № BG/02/116000652185, с период на валидност 24.02.2016 – 23.02.2017 г..

Ищцата твърди още, че след произшествието била откарана по спешност в ЦСМП - филиал Провадия, където й била поставена диагноза: Кръвонасядания по ляво бедро. Болезненост във врата. Поставена била шийна яка. На 02.01.2017 г. била прегледана и в МБАЛ „Света Анна - Варна" ЕАД, където била поставена диагноза:

Травма на главата. Травма на ляво коляно. Вследствие на главоболие, чувство за гадене и силна болка в шията, на 26.01.2017 г. била хоспитализирана в МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, където била поставена диагноза: Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. Счупване на втори шиен прешлен. Поставена била нова шийна яка. На 09.05.2017 г. било проведено образно изследване на КТ на гръбначен стълб - шиен отдел, при което били установени КТ данни за осификация на фрактурната ивица на С2. Ищцата сочи, че в резултат на получените травми е изпитвала болки през продължителен период от време и е направила разходи за лечението си, които следва да бъдат репарирани от ответника.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД, оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт, в който да е пострадала ищцата и не е налице причинна връзка между произшествието и получените травми. Излага, че от представените медицински документи се установява, че към 09.05.2017 г. счупването на дъгата и страничния израстък на 2-ри шиен прешлен е зараснало и същото е без неврологична симптоматика. Счита претенцията за завишена по размер като сочи, че адекватния размер възлиза на около 15000.00 лв., за подобен род травми. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан като пътник в лекия автомобил като по този начин се е поставила в значителен спрямо нормалния риск.

В срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, в която депозирания отгтовор. В това изложение сочи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и уважаване на предявения иск.

В с.з. ищцата, чрез процесуални представители, поддържат изложените доводи и съображения.

В с.з. ответникът не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 324Р-3/02.01.2017 г., съставен от дежурен ПТП при РУП – Провадия, участък Дългопол, от който се установява, че на 02.01.2017 г., около 12:50 ч. на кръстовището на път III-207 и път I-2, в с. Ветрино е настъпило ПТП между л.а „***“, ДК № ***, управляван от Е.Б. и л.а. „***“, ДК № ***, управляван от С.С., при което водачът на л.а. „***“ не спазва указанията на знак Б-2 навлиза в кръстовището и отнема предимството на л.а. „***“. Отразено е, че при произшествието е пострадала Т. Б.а.

Представен по делото е протокол за оглед на ПТП от 02.01.2017 г. и скица на местопроизшествието към него.

Не се спори между страните, а и се установява от представеното Постановление от 11.05.2018 г. на РП – гр. Провадия, че е било образувано досъдебно производство № 1001/2017 г., за настъпилото ПТП, по което на водача Е.Б. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 129, ал. 1 НК, което е било прекратено след изявление на постраладалата Р.С., в хипотезата на чл. 343, ал.

2 НК.

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признато и ненуждаещо се от доказване е прието наличието на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ДК № ***, обективирано в полица № BG/02/116000652185.

Представена по делото е медицинска документация, от която се установява, че ищцата е била прегледана на 02.01.2017 г. в Спешен център на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и е назначено рентгенографско изследване.

Представени по делото са болнични листи – 7 бр., от които се установява, че ищцата е била във временна неработоспособност за периода 09.01.2017 г. – 29.05.2017 г.

Видно е от представената Епикриза от

Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че ищцата е била хоспитализирана за периода 26.01.2017 г. – 29.01.2017 г., след като на 24.01.2017 г. е била транспортирана до СПО на УМБАЛ „Св. Марина“. При хоспитализацията е поставена окончателна диагноза „Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък“, с придружаващо заболяване „Счупване на втори шиен прешлен“. Поставена е шийна яка за 6 седмици.

Представени са доказателства, л.

30-37 за закупени и заплатени от ищцата: медицинско изделие – шийна яка, лекарствени средства, както и за извършена компютърна томография.

Представено по делото е заявление, без посочена дата, изходящо от пълномощник на ищцата, с което е отправена писмена застрахователна претенция спрямо ответника като е посочена и банкова сметка ***.

Не са налице данни за получаването й от ответника. На 29.01.2018 г. В резултат на отправено искане от застрахователя, на 29.08.2018 г. е депозирано допълнително заявление по образуваната щета № **********, с което са представени допълнителни документи и са внесени уточнения. Видно от представеното писмо от 12.09.2018 г., от страна на застрахователя е постановен отказ по предявената от ищцата претенция, мотивиран с липсата на влязъл в сила акт за установяване виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.

За установяване на механизма на настъпване на произшествието и твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – С.И.С., съпруг на ищцата, чиито показанията се ценят при отчитане на съпружеските му отношения с ищцата и в частите, в които са резултат на непосредствени, лични възприятия и не противоречат на останалите приети за установени факти по делото.

По делото е назначена комбинирана съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал.

От заключението се установява следния механизъм на ПТП: На 02.01.2017 г., около 12:50 ч., л.а. „***, управляван от Ем. Б. се движи по път 3-207 посока към кръстовището му с път I-2.

При приближаването на кръстовището, игнорира изискванията на правилата за движение и поставения на около 30 м. преди това знак Б2 – „Стоп“ и стоп-линията и отнема предимството на идващият му от дясно по път I-2, л.а. „***“, управляван от С.С., който поради невъзможност да реагира на внезапно появилия се пред него автомобил, се удря челно в неговата дясна част, при което и двата автомобила се завъртат по часовниковата стрелка около вертикалните си оси и спират на местата, където са открити. От заключението се установява още, че ищцата е получила счупване в областта на напречен израстък, достигащ до страничната част на тялото на втори шиен прешлен, травма на нервните коренчета в шийна област на гръбначния мозък и контузия на главата и дясно коляно. Експерта – медик посочва, че счупването е обусловило трайно затруднение в движението на врата за период от 1.5 -2 месеца, а поради наличната травма на нервните коренчета е възможно наличие на болка в рамките на месеци и повече. При извършения преглед през м. април 2019 г. не се констатират оплаквания по повод травмата. Установява се още, че всички направени разходи от ищцата са били необходими за диагностиката и лечението й.

Експертите посочват, че получените травми са в пряка връзка с произшествието и могат да бъдат получени, както при поставен колан, така и ако не е бил поставен.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л.а. „***“, ДК № ***, е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/02/116000652185, както и валидността й към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск.

Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между страните.