Решение № 26 от 06.02.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Силистра, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20253420200849 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „М. Т.-05“ ЕООД, представляван от Т. М. Т. обжалва Наказателно постановление № 39-0000711/ 21.11.2025г., издадено от Е. В. А. на длъжност Началник на ОО ”АА”- Силистра, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лева/ 511.29 / петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента / за извършено нарушение по чл.33, § 1, изр.1, предл.2 от Регламент № 165/2014г. на ЕС. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Е. В. А.- Началник на ОО ”АА”Силистра, надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото, в едно с писмото за изпращане на делото в РС- Силистра.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят „М. Т.-05“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.И. А. при АК-Силистра, упълномощен и приет от съда. Прави искане съда да отмени обжалваното НП 1 като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока. Претендира и разноски по делото.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата В. М. И.- актосъставител и А. Т. А.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се направи искане за приобщаване към доказателствата по делото на нови такива, представени от него. Съда след като се запозна със същите ги счете за допустими и своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие като надлежни доказателства по делото.

Отделно от това искане се направи и друго такова от страна на проц.представител на жалбоподателя за допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от него лице, а именно водача на процесното МПС. Съда счете искането за допустимо и относимо спрямо предмета на делото, поради което допусна до разпит и разпита в качеството на свидетел лицето М. П. Я., която даде своите показания добросъвестно и съда ги приобщи към доказателствата по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

При извършена комплексна проверка на фирмата на жалбоподателя на 22.10.2025г. в сградата на ОО „АА“- Силистра било установено, че на 21.11.2024г. в гр.С., дружеството на жалбоподателя „М. Т.-05“ ЕООД, притежаващо лиценз на общността за превоз на пътници с № ..., надлежно е инструктирало , но не е провело редовни проверки, за да се увери, че техните нодачи използват правилно монтираните в МПС-тата тахографи. В резултат на това водача- св.М. П. Я. на 21.11.2024г. е управлявала МПС „..“ от кат.М2, с рег. № ..., оборудвано с аналогов тахограф, марка Continental Automotive, със сериен № .., като за периода от 05,55ч. на 21.11.2024г. до 21,25ч. на същата дата тахографа не е отчел периоди на „почивки“, а е отчел период на „друга работа“ в продължение на 10 часа и 20 минути.

За това нарушение е бил съставен АУАН № 347861/ 22.10.2025г. на транспортното предприятие. Актът е бил съставен в присъствието на 2 законният представител на ЮЛ- Т. М. Т., като същият е бил запознат със съдържанието му и му е била дадена възможност за възражения.

Издаденото впоследствие наказателно постановление се базира изцяло на съставения АУАН относно констатираните по случая факти и подвеждането на същите под визираната в акта правна квалификация на деянието.

Административното наказание е наложено на основание чл.104, ал.3 от ЗАвП, действаща към момента на извършване на описаното нарушение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество- основателна по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

Административно-наказателното производство е протекло и завършило при спазване на сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както при съставяне на АУАН, така и при съставяне на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита на дружеството и неправилно приложение на материалния закон.

Преди всичко, направеното в АУАН и в наказателното постановление идентично описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за съществено, е непълно и неточно, като не става ясно, по какъв начин въззивното дружество е следвало да осигури правилното използване на 3 тахографа в конкретния случай и с какво свое поведение е способствало за реализиране на твърдяното нарушение. Реално, съдържащото се в АУАН и в наказателното постановление описание не сочи наличие на някаква механична, технологична, хардуерна или софтуерна неизправност и непрецизност при функциониране на апарата, която да не е установена и отстранена от въззивника и която да е довела до липсата на изискуемата промяна за регистрираната от апарата дейност на водача. Напротив – наведени са твърдения за неизвършено от водача на превозното средство фактическо действие чрез боравене с превключвателен механизъм, за което поведение на водача не е посочено да е съотносимо по някакъв начин към задължението на въззивника за осигуряване на правилното използване на апарата. При това съдържание на стореното в АУАН и в наказателно постановление описание на твърдяното нарушение, за въззивника е невъзможно да разбере, с какво конкретно негово поведение е счетено от контролния и наказващия орган, че той е нарушил съответното нормативно изискване и това в максимална степен е затруднено пълноценното реализиране на правото му на защита.

Доколкото с констатираните процесуални нарушения се засяга в значителна степен възможността на въззивника да реализира правото си на защита, същите се явяват съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от националното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Правилното функциониране и използване на тахографите е регламентирано в чл.32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Според § 1, изр. второ от същия член, транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното 4 функциониране и използване на аналоговите тахографи и на тахографските листове. Разпоредбата на чл.33 от същия Регламент (ЕС) № 165/2014 г. озаглавена "Отговорност на транспортните предприятия", регламентира задълженията на транспортните предприятия във връзка с правилното функциониране и използване на тахографите и тахографските листове. В този контекст, отговорността на превозвача се изразява в осъществяване на ефективен контрол върху дейността на своите водачи, които боравят с тахографите, монтирани в превозните средства, независимо дали те са от дигитален или аналогов тип.

Както бе изтъкнато, в съдържанието на АУАН и на наказателното постановление липсва посочване, кое конкретно от вменените на превозвачите задължения не е изпълнено от въззивника. Отразено е само, че не е осигурено правилното използване на тахограф и че водача М. П. Я. и управляваното от нея МПС, оборудвано с аналогов тахограф неправилно е отчело „друга работа“ в продължение на 10 часа и 20 минути, вместо „почивки“, и че това е станало в периода от 05,55ч. на 21.11.2024г. до 21,25ч. на същата дата. Така посоченото в наказателното постановление навежда единствено до извод за евентуално неправомерно поведение на водача, но не е достатъчно, за да се приеме, че превозвачът не е изпълнил някое от вменените му от регламента задължения. Това е така, защото аналоговите тахографи не се настройват. Те са настроени така, че автоматично да превключват на определена категория дейност, когато двигателят е изключен или запалването на двигателя на превозното средство е изключено, освен в случаите, когато водачът продължава да е в състояние ръчно да избере подходящата категория дейност.

А според чл.34, § 1 от цитирания Регламент водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

При анализ на предписаните в чл.32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. задължения става ясно, че законодателят е предвидил две основни изисквания за транспортните предприятия и водачите. Първото е да осигурят правилното функциониране на тахографа, а второто е да осигурят правилното му 5 използване. Изискванията за правилно функциониране на тахографите са посочени в § 2 - § 5 на чл.32 от същия регламент .

От друга страна изискването за осигуряване правилното задействане на превключвателните механизми, съобразно режимите за работа и престой на превозното средство, е изведено в чл.34, § 5, б. "б" от Регламента. Същото е вменено, като задължение на водачите, а не на превозвачите и се отнася до правилното използване на тахографа, поради което транспортното предприятие не може да бъде субект на вмененото нарушение.

Действително с чл.33, § 3 от Регламент № 165/2014 г. е предвидено, че транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, както и че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от същия член и на чл.10, § 1 и 2 от Регламент (ЕО)256/2006. В случая обаче в наказателното постановление не са изложени фактически твърдения, че дружеството се санкционира заради нарушение, извършено от негов водач.

В тази връзка, съдът вижда и като порок в издаденото наказателно постановление пълната липса на мотиви от страна на административно – наказващия орган защо е приел, че за конкретното нарушение отговорност следва да понесе транспортното предприятие, а не водачът на МПС-то- св.М.