Решение № 1297 от 27.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901876 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „И.К.Г.“ ЕООД, ЕИК **** срещу отказ № 20231002152624/04.10.2023г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 2023 1002 152624, с който е отказано да се извърши вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „И.П.“ ООД, ЕИК ****, относно прекратяването на участието на съдружника „И.К.Г.“ ЕООД на основание чл.125,ал.2 ТЗ.

Жалбоподателят сочи, че отказът е незаконосъобразен, защото по аналогия следва да се приложи правилото на чл. 14 1. ал. 5 от ТЗ, тъй като е налице правен интерес в полза на напусналия съдружник да поиска вписване на прекратяването на участието му в дружеството, макар да не е негов законен представител, доколкото заличаването му от Търговския регистър е обстоятелство, което влияе и на неговата правна сфера, а липсата на подобна процесуална легитимация води до накърняване на принципите на достоверност и публичност на тьрговския регистър - чл. 10 и чл.11 ЗТРЮЛНЦ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В обжалвания отказ длъжностното лице е посочило, че заявлението не е подадено от оправомощено лице. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените по закон случаи, адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията. Допълнило е, че според чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя. Към датата на подаване на заявлението в ТР законен представител на дружеството в регистърното производство е управителя, който или упълномощен от него адвокат е легитимиран да подаде заявление в ТР за вписване на промени по партидата на дружеството. Длъжностното лице е уточнило, че към заявлението е приложено адвокатско пълномощно от управителя на съдружника "И.К.Г." ООД, ЕИК ****, което като съдружник в дружеството нито е законен представител на дружеството, нито попада в хипотезата на "други лица в предвидените от закона случаи", каквито са например синдик, ликвидатор, наследник на починал търговец и др., няма представителни функции в производството по ЗТРРЮЛНЦ, не попада сред оправомощените лица по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ и затова управителя му не може да бъде заявител в настоящото производство, нито да упълномощи адвокат с права, каквито не притежава.

В отказа е пояснено, че хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ представлява прекратително основание на членственото правоотношение, но съдружникът/неговият представляващ не е легитимиран да инициира производство по вписване на заличаването му. Това право има само управителят на дружеството или упълномощен от него адвокат. Посочено е, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 31.05.2023 Г. ПО ТЪЛК. Д.

№ 1/2020 Г., ОСТК НА ВКС, напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството.

Настоящият съд намира, че действително съгласно т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2020г.,ОСТК на ВКС, напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството.

В тълкувателното решение е посочено, че според чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право. За дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия 2 съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ. Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор - на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал.

2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изброяването на лицата – заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна. Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път.

Съдружникът, включително този с прекратено участие в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, няма качество на заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ заявление за вписване, обявяване и заличаване може да подаде и друго лице в предвидените по закон случаи. Такъв е случаят в чл. 141, ал. 5 ТЗ – напускащият управител е изрично оправомощен да заяви в регистъра заличаването си при бездействие на дружеството. Подобно изключение от общите правила закономерно не е предвидено за напускащия съдружник предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника и следователно липсва непълнота на нормативния акт, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

По изложените съображения съдът намира, че по подаденото заявление правилно е постановен отказ и жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл.

25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията. Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от 3 законодателя обстоятелства/ обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Определение № 60392/03.11.2021 г. по ч.т.д. № 2176/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.;

Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София, Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. № 284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав). Предвид това, Агенцията по вписванията няма право на разноски в производството пред СГС, поради което такива не следва да й бъдат присъждани по делото.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20231009141307, подадена от „И.К.Г.“ ЕООД, ЕИК **** срещу отказ № 20231002152624/04.10.2023г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията постановен по заявление с вх.№ 20231002 152624.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4