Решение № 401 от 30.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Карлово, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101317 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 51б и чл. 56 от КТ от М. Н. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „***“ №***, съдебен адрес: гр. С., ул. ***“ №***, бл.***, вх.***, ап.***, чрез адв. В. П., против СУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ЕИК: 000454686, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ № 6, представлявано от директора Д. К..

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника СУ „Васил Левски“, гр. Карлово, като заемала длъжността **************.

Считано от 01.08.2023 г., трудовото правоотношение било прекратено на основание Заповед № РД-11-1240/21.07.2023 г., с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

М. Н. Ч. твърди, че е била член на синдикална организация НУС към 31.07.2023 г., спазвала разпоредбите и Устава и добросъвестно заплащала членския си внос.

На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 1

06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влизал в сила от 01.01.2023 г.

На 07.11.2023 г. ищцата подала Заявление до директорката на СУ „Васил Левски“, гр. Карлово, с вх. № ТЗ-09-0498 от 07.11.2023 г., с което претендирала трудовите възнаграждения, които получила за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/, да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. До момента на подаване на исковата молба тя не получила отговор от директора на ответното училище.

Твърди, че считано от 01.01.2023г. до 31.07.2023 г. /момента на прекратяване на трудовоправните отношения/ изминали точно 7 месеца, в които на ищцата било изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. Сумите, които претендира представлявали разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса.

Посочва, че колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудово правни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права.

Твърди, че правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие „ex tunc” или т.нар. обратна сила – „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвиждала, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.

2

Ищцата твърди, че в процесния период е била в трудово правоотношение с ответното училище и член на синдикална организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засягало и имало действие спрямо нея.

Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022г., постигнатите между страните договорености били минимални, имали задължителен характер и се прилагали за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите - страни по договора. С предвиденото обратно действие на клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение законодателят постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г., като по този начин преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анексът за изменение на КТД. Следователно посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона – да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждали поблагоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, които било изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА. Категорична била и научната литература по действието на закона във времето и т.нар. същинско обратно действие.

Предвид горното, ищцата имала право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите били преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която тя е заемала. В този смисъл била и константната съдебна практика, която била категорична и по прилагането на Анекса, като се забелязвало уеднаквяване на практиката и по „спорния“ казус с Анекса, свързан с учителските заплати.

Неизплащането на трудовото възнаграждение и неполучаването на отговор от бившата директорка след подаване на заявление от страна на 3 ищцата било в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, който въвеждал законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Установеният в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България принцип да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“ бил нарушен именно чрез отказа на работодателя да изплати на ищцата полагащото й се трудово възнаграждение.

Налице било превратно упражняване на власт и поведение в разрез на добрите нрави и морални принципи.

Отказът да изплати полагащото се възнаграждение на ищцата М. Ч. безспорно било дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което било противоправно и представлявало форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ.

С искова молба е предявена претенция и за дължима мораторна лихва по всеки един от обективно съединените искове, като началната дата, от която се претендира лихвата, била обвързана с факта на забавата, в която изпаднало ответното училище, след като официално, с представеното по делото заявление, ищцата отправила покана за изплащане на претендираните суми.

Към момента на подаване на поканата тя вече била с прекратено трудово правоотношение, което означавало, че същата не получава регулярно ежемесечно трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, което работодателят престира на всяко лице с валидно и действащо трудово правоотношение.

Затова счита, че сумите, предмет на исковите претенции, се дължат при поискване и за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени.

Предвид горното, в конкретния случай важало правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно, че ответникът е изпаднал в забава от датата на поканата, която в случая била 17.11.2023 г.

Предвид гореизложеното, за ищцата бил налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното училище да й заплати следните суми:

- 1825.19 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 300,00 лева, 4 считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- 832.48 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 43 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 200,00 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

- 4472.18 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 600,00 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Претендира разноските по делото.

С протоколно определение от 02.10.2025 г. е допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение на исковете, както следва:

- 2139.41 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 480.43 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- 740.94 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 43 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 166.39 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата 5 молба в съда – 23.06.2025 г., и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

- 4422.66 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 993.16 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Ответното училище, чрез пълномощника си адв. Я. Я., оспорва иска.

Не оспорва, че ищцата е била служител на СУ „Васил Левски“, като е изпълнявала длъжността „************ в ГЦОУД 1-4 клас“ и трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № РД-11-1230/21.07.2023 г., считано от 01.08.2023 г.

При прекратяването на ищцата били изплатени всички дължими суми.

Претенциите за актуализиране и заплащане на работна заплата съгласно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 година, било напълно неоснователно. Към 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имали лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са „заети“ в образованието. Това било записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса. Очевидно било, че ищцата не е в този кръг лица на „заети“ към 10.08.2023 г. и поради това не можела да се ползва от извършеното увеличение. Тя нямала и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй като това качество съществувало само при действащо валидно трудово правоотношение, а такова липсвало за ищцата към датата на сключването на анекса. Така, че по смисъла на записа в чл. 27 от КТД, тя нямала характер на правоимащ, тъй като не била педагогически специалист и не била заета към момента на анекса.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33e71d37-d517-44fd-b7d8-ad107d0d0b38