Решение № 231 от 01.12.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 693/2025
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Милена Пейчева, Катина Кавърова, Велизар Тодоров Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 24 · Закон за адвокатурата
- чл.145 ал.1 т.3 · Закон за съдебната власт
- чл. 213 · Закон за съдебната власт
- чл. 134, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 31, ал.3 · Конституция на Република България
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.324, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. Русе, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Пейчева
Членове:
Велизар Т. Бойчев
Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500600693 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда №40 от **.**.****г.. по НЧХД №1264/2024г. Районен съд – Русе е признал подсъдимия Д. И. И., с ЕГН ********** за невинен в това, че на 12.09.2022г. приписал извършване на престъпление по чл.324, ал. 1 от НК на П. М. Ц. от гр.Русе, а именно че „се представя за адвокат на обществени места“, че „заблуждава държавни и общински служители“, "уронва престижа на Адвокатска колегия - гр. Русе", „явява се в полицията и в Община Русе и "В и К" ООД гр. Русе в качеството на адвокат“ и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 пр. 2-ро НК. Със същата присъдата е отхвърлен предявеният от частната тъжителка граждански иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С тази присъда П. Ц. била осъдена да заплати на подсъдимия Д. И. сумата от 3500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата е подадена в срок въззивна жалба от частната тъжителка и граждански ищец, като е депозирано и допълнение към нея. В същото се поддържа, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си, без да разкрие обективната истина и при допуснати процесуални нарушения.
Срещу присъдата в срок е подадена въззивна жалба от адв. Е. Т. от АКРусе – служебен повереник на частната тъжителка и граждански ищец.
Поддържа, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като е необоснована. Твърди, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 13 и чл.
1
14 НПК и иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият чрез защитника си адв. С. Л. (Т.) е подал възражение срещу въззивната жалба. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В хода на въззивното следствие по искане на частната тъжителка е приета медицинска документация във връзка с предявения от нея граждански иск за неимуществени вреди. На частната тъжителка по инициатива на съда са предявени документи, намиращи се в гр. д. №3288/2023 и гр. д. №7536/2019.
В съдебните прения частната тъжителка подробно излага аргументи, защо счита, че районният съд не е разкрил обективната истина. Счита, че от обясненията на подсъдимия, дадени на 02.12.2022г. в хода на полицейската проверка, започната по повод изпратеното от него уведомление до РАК, се доказва наличието на умисъл. До този извод достига, тъй като подсъдимият не е могъл да каже с категоричност къде, кога и как твърдените от него обстоятелства са се състояли. Частната тъжителка подчертава като най-важно, че когато е придружавала Ш., служителите са я възприемали като адвокат, а не тя се е представяла като такъв. Посочва, че се чувства особено уязвена от твърдяното престъпление, че за нея то е източник на висок стрес и е причина за влошаването на здравословното й състояние.
В съдебните прения повереникът на частната тъжителка поддържа, че първостепенният съд е постановил присъдата при липса на мотиви. Сочи се, че не е ясно становището на първостепенния съд дали от събраните по делото доказателства се установява истинността на изложените твърдения и дали те имат престъпен характер. Пледира се за връщане на делото за ново разглеждане.
Защитникът на подсъдимия Д. И. - адв. С. Л. /Т./ аргументира становище, че първостепенната присъда е законосъобразна, обоснована и следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият в последната си дума поиска от въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на първата инстанция.
Окръжен съд - Русе, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, аргументите във възражението срещу тях, както и изтъкнатото пред настоящата инстанция и като провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Д. И. И. е роден на **.**.****г. в гр.Р., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Частната тъжителка и подсъдимият се познавали от 2006-2007г., тъй като подсъдимият по онова време бил приятел с А. Ш...
Частната тъжителка и А. Ш.. били добри приятели от над 20 години и си помагали един на друг, кой с каквото може. Случвало се Ш. да упълномощи Ц. да вземе документи от Община Русе. П. Ц. придружавала А. Ш.. по различни институции, съветвала го включително по юридически въпроси, помагала му при писането на молби.
2
Отношенията между подсъдимия и А. Ш.. се влошили покрай спор за владението на имот на „Б.Я.“. Във връзка с този спор било образувано гражданско дело №7653/2019 по описа на РРС със страни Д. И. (ищец) и А.
Ш.. (ответник). А. Ш.. бил представляван от адв. П.М.. П. Ц. имала качеството свидетел по делото, но впоследствие била заличена от списъка за свидетели.
На 28.01.2020г. П. Ц. отишла в деловодството на РРС. А. Ш.. бил там по същото време, за да получи информация по гр. д. №7653/2019. А. Ш.., след като се легитимирал като страна по делото, обяснил на деловодителка Ц. К., че П. Ц. е с него, тъй като не разбира някои неща и иска да се консултира с нея. Двамата седели един до друг, докато А. Ш.. проучвал гр. д. №7653/2019.
Съдията-докладчик по гр. дело №7653/2019 – Н.С. влязъл в деловодството и виждайки П. Ц. до А. Ш.., възприел, че на частната тъжителка е даден неправомерно достъп до гр. дело №7653/2019. Този случай станал повод да се изискат обяснения от деловодителката, тъй като съгласно Правилника за администрацията в съдилищата само страните и адвокатите имат право на достъп до делата. За останалите лица достъпът се разрешава, след нарочна молба и при законен интерес. Съдията-докладчик си направил отвод, а случаят бил сведен до знанието на подсъдимия Д. И., тъй като бил страна по гр. дело №7653/2019.
Отношенията между А. Ш.. и Д. И. се обтегнали допълнително, като било образувано НЧХД № 1882/2020 по описа на РРС, при разглеждането на което било констатирано присъствието на П. Ц. в залата.
На 27.05.2022г. В.Г., която е дъщеря на А. Ш.., се обадила на Н.Н. – която живее на семейни начала с Д. И.. В този разговор Г. предупредила Н., а чрез нея и подсъдимия, да не се съдят с б. й, защото има много силна адвокатка на име П., като впоследствие се изяснило, че става дума за П. Ц..
На 12.09.2022г. на електронната поща на Адвокатска колегия -гр.Русе постъпило уведомление от подс. Д. И.. В него било посочено, че „лицето - П.
М. Ц., живуща в гр.Русе, която е без юридическо образование и следователно нямаща адвокатско качество, се представя за адвокат на обществени места.
Заблуждава държавни и общински служители… явява се в полицията, в различните отдели на Община Русе, „В и К“ дружеството и др. в качеството на адвокат“. Накрая се настоявало да се вземат нужните мерки. Уведомлението било с посочена дата – 12.09.2022г. и подписано с „Д. И.“. На свое заседание от 20.09.2022г. Адвокатска колегия -гр.Русе се запознала с уведомлението и го изпратила по компетентност на Районна прокуратура- гр.Русе. С постановление на РП-Русе от 25.11.2022г. била възложена проверка на основание чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ на органите на полицията с оглед престъпление по чл.209 ал.1 от НК. На 02.12.2022г. в обяснение пред разследващия орган Д. И. потвърждава изложеното в уведомлението от 12.09.2022г. до АК-Русе, като заявява, че „не мога да посоча със сигурност точно пред кого се е представяла Ц. като адвокат, ВиК, община Русе, полиция.
Предполагам, че при поискване на информация от трите инстанции те ще могат да предоставят такава за Ц.“, както и „изложеното от мен е с цел РАК да вземе превантивни действия спрямо лицето да не се уронва адвокатският престиж….Молбата ми е по някакъв начин лицето да бъде предупредено“.
3
Община Русе и ВиК ООД гр. Русе след извършени проверки установили, че частната тъжителка не се е представяла като адвокат. Лицата, заемали длъжност ю. във ВиК Русе е периода **.**.***г. до **.**.****г.., нямат спомен частната тъжителка да се е явявала пред тях и да се е представяла за адвокат.
АК-Русе в отговор на запитване от ОДМВР Русе посочила, че частната тъжителка не е била член на АК-Русе и срещу нея няма подавани други сигнали.
На 16.01.2023г. П. М. Ц. била призована във връзка с Преписка №6156/2022г по описа на РП-Русе. След извършване на проверката и на базата на събраните по преписката материали с постановление на РП-Русе от 24.02.2023г. било отказано образуването на досъдебно производство предвид липса на данни за извършено от тъжителката престъпление. Подаването на сигнала и последващата проверка били източник на голям стрес за частната тъжителка. В периода след подаването на сигнала здравословното й състояние се влошило.
С Постановление от 24.03.2023г. на РРС на частната тъжителка било отказано да се снабди със заверен препис от Постановление от 24.02.2023г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по пр. пр. 6156/2022г.
Частната тъжителка успяла да се снабди с информация за подадения сигнал от подсъдимия след издаване на съдебно удостоверение.
По делото не се установи частната тъжителка в предходен момент да е била запозната със съдържанието на сигнала и личността на неговия автор, поради което няма основание да се приеме, че тъжбата е депозирана извън преклузивния срок.
Частната тъжителка подала уточнение към своята молба, в което очертала повдигнатото обвинение като такова за клевета, с която й е приписано извършването на престъплението измама по чл. 209 НК.
Предявила и граждански иск за сумата от 20000, представляващо обезщетение за причинени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в непозволено навлизане в личната и персоналната ми сфера, предизвикващо физическо и морално страдание, влошено здравословно състояние, силен стрес, унижение. По така депозираната частна тъжба било образувано НЧХД №1009/23 по описа на РРС. В рамките на развилото се наказателно производство обвинението било изменено от такова за клевета, с която е приписано извършването на престъплението измама (чл. 209, ал. 1 НК) в обвинение за клевета, с която е приписано упражняване на професия, без съответна правоспособност - престъпление по чл. 324, ал. 1 НК. Била постановена оправдателна присъда. РОС отменил присъдата и върнал делото за повторно разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. При повторното разглеждане на делото било образувано НЧХД №1264/24г. по описа на РРС, обвинението запазило така посочения обхват, а гражданският иск бил оттеглен за горницата над 5000 лв. Постановената при това повторно разглеждане на делото оправдателна присъда е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз 4 основа на събраните релевантни към предмета на делото доказателства, а именно: частично кредитирани обяснения на подсъдимия Д. И., показанията на св. Н.Н., показанията на св. В.Г., частично кредитирани показания на св. А.
Ш.., дадени по НЧХД 1264/24 и тези прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т.1, дадени по НЧХД №1009/2023г., частично кредитирани показания на св. Р.Ш., показанията на свидетелките Г.Т.В., Т.А.Д.-В. и Г.Ц.Д.., показанията на св.
П.Д., показанията на св. Ц.П.К., приетите от въззивната инстанция писмени доказателства с протоколно определение от 30.10.2025г. подробно изредени на л. 104-105 от въззивното дело; писмените доказателства, съдържащи се в приобщените към настоящото производство гр. д. №7653/2019, гр. д.
№3288/2023г., НЧХД 1009/23 – всичките по описа на РРС.
Първостепенният съд е направил задълбочен и мотивиран анализ на доказателствата, събрани по делото, като в тази си дейност не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е поставил в центъра на доказателствения си анализ показанията на св. В.Г..
Разпечатката съдържа 50 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33e6c5dd-05a7-4834-b73a-d9c69508b932