Решение № 61 от 18.09.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Габрово, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Частно наказателно дело № 20264200200296 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 31 и сл. от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по изпратено до съда удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган Politie / DLOC / OIV Nederland, срещу българския гражданин М. М. М. от гр.*** с което му е наложена финансова санкция в размер на 190.00 евро за извършено пътнотранспортно нарушение в Нидерландия.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената финансова санкция.

Засегнатото лице се явява лично. М. не оспорва направеното искане и заявява, че ще заплати наложената му санкция, когато има финансова възможност.

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

От извършена справка в НБД се установява, че засегнатото лице М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в с.***, общ.***, ул.“***“№**, поради което Окръжен съд - Габрово е компетентният съд по 1 признаване и изпълнение на решението.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Видно от представеното удостоверение е, че същото е издадено въз основа на Решение, постановено от несъдебен орган на 08.03.2026г., което е влязло в сила на 19.04.2026 год.

От удостоверението става ясно, че засегнатото лице е управлявало МПС без предпазен колан на 24.02.2026г. с което е извършил административно нарушение по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата.

За извършеното административно нарушение с Решение, постановено от несъдебен орган на 08.03.2026г., и влязло в сила на 19.04.2026 год на М. М. е наложена глоба от 190.00 евро. Засегнатото лице е било уведомено за наложената санкция и за правото си да обжалва постановеното решение.

Деянието на М. съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

Наложената парична санкция на заинтересованото лице от 190.00 евро не е заплатена.

Съдът счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция в размер общо на 180.00 евро. Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл съгласно словенското и българското законодателство.

Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Нидерландия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо.

Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му.

След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС за признаване 2 на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 съдът следва да определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро/български лев към деня на постановяване на решението.

Размерът на наложената с решението парична санкция е общо 190.00 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл.

16, ал. 7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ, постановено от несъдебен орган Politie / DLOC / OIV Nederland на 08.03.2026г., влязло в сила на 19.04.2026 год по отношение на българския гражданин М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в с.***, общ.***, ул.“***“№** с което е наложена финансова санкция в размер 190.00 евро / сто и деветдесет евро/, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата.

Препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се на НАП – Габрово за изпълнение.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС , след влизане в сила на решението да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, за признаването на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 3