Решение № 100 от 14.05.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на И. В. М., гражданин на Р., с адрес: Г., *****, М., ул. Г. Т.

* * , против решение № 1207/20.11.2023 по гр.д.1523/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което съдът е развалил сключения с нотариален акт № ***, том *** рег. № ****, дело № ****/**** г. на нотариус М. Б., рег. № *** от НК, договор, с който А. М. Г. и А. Ф. Г., двамата - граждани на Р., чрез пълномощник Н. К., са продали на въззивницата И. В. М., следния недвижим имот: Самостоятелен обекта в сграда с идентификатор ***.**.** по КККР на гр. Н., с административен адрес: гр. С. В., община Н., м. “А. ч.“, бл.

Б., ет. *, апартамент ****, находящ се на ******* етаж в сграда с идентификатор 11538.10.*.**, с предназначение на СОС - жилище, апартамент, брой нива - едно, със застроена площ 83 кв.м, както и 3,24 % идеални части от общите части на сградата, които идеални части се равняват на 18,54 кв.м., със съответните идеални части от правото на строеж, поради пълно неизпълнение от страна на И. М., и с което решение въззивницата е осъдена да заплати в полза на А. М. Г. и А. Ф. Г., сумата от 3 069,37 лв – съдебни разноски.

1

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът е формирал неправилни и необосновани изводи по основните спорни въпроси: Била ли е платена цената; Може ли трето лице да плати цената по сделката; Може ли сумата от 83 000 евро да се върне на юридическото лице, извършило преводите; Вярно ли е, че цената не е получена; Вярно ли е, че ако цената не е получена, то е по причина, за която купувачът отговаря; Вярно ли е, че заплатената цена е 83 000 евро?

По отношение на неплащането на цената се излагат твърдения, че цената по сделката е платена с 3 броя платежни нареждания, за достоверността на които страните не спорят, като поради това, че се касае за международен превод, наредената сума се е движила по следния начин: наредителят/платецът е наредил на своята банка - Фолксбанк Райфайзен да извърши превода; немската Фолксбанк Райфайзен превежда парите на DZ Bank, която е банка кореспондент и в нея постъпват всички нареждания за международни плащания; немската банка-корспондент DZ Bank превежда парите на Райфайзенбанк Р.; Райфайзенбанк Р. ще завери сметката на получателя А. Г. Твърди се, че платежните нареждания за сумата от 83 000 евро (18 000 + 30 000 + 35 000) не са оспорени, поради което е очевидно, че сумите са наредени. Твърди се, че доказателство, че сумите са наредени и излезли от сметката на наредителя/платеца, са освен платежните нареждания и двете писма от Фолксбанк Райфайзен от 29.06.2022 г. и 14.11.2022 г., за достоверността на които също не се спори между страните. Сочи се, че от двете писма се установява, че поради съществуващите санкции срещу Р. и Б. в резултат на войната в У., платежните нареждания трябва да бъдат проверени от DZ Bank (съгласно посоченото в първото писмо), както и, че платежните нареждания все още са блокирани и все още се очаква освобождаване на плащанията (съгласно второто писмо). Според въззивницата, двете писма изхождащи от немската, банка установяват, че парите по сделката са заплатени; сумата е задържана; и че ще бъде отблокирана. Твърди се, че е възможно след представянето на банковото извлечение, А. Г. да е получила задържания превод или да го получи в бъдеще, след приключване на проверката, отменяне на санкциите от ЕС, или след приключване на войната. Твърди се, че всички тези възможности са изцяло извън волята на въззивницата, която съгласно нотариалния акт е следвало да плати сумата в 3-дневен срок, което тя е сторила.

2

По отношение на въпроса дали може трето лице да плати цената по сделката, се излагат твърдения, че преводите за плащане на цената от 83 000 евро са били извършени по изрично вписаната в нотариалния акт банкова сметка на А. М. Г., а като основание за преводите в представените платежни нареждания е посочено: „Място Б. * **** С. В.". Твърди се, че преводите са наредени от германското дружество с ограничена отговорност „НЕРОН" Гмбх, което към онзи момент е 100% собственост на съпруга на ответницата И. В. М. - В. М. Твърди се, че тези обстоятелства се установяват по делото от представените удостоверение за граждански брак, удостоверение за актуално състояние и Споразумение от 13.06.2022 г., по силата на което „НЕРОН" Гмбх, представлявано от В. М. е поело задължението да заплати цената на процесния имот, вместо И. М.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че имало плащане без правно основание, като се твърди, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗЗД, съгласно която когато престацията е заместима, длъжникът може да изпълни задължението си чрез трето лице и кредиторът не може да откаже изпълнението на това трето лице. Твърди се, че в настоящия случай престацията е парична, т.е. заместима престация, която категорично според чл.73,ал.1 ЗЗД може да бъде платена и от трето лице, каквото в случая се явява Нерон ГмбХ, което към датата на продажбата на процесния имот е била собственост на съпруга на купувача по сделката И. М., а ищците - продавачи по сделката, съгласно показанията на св. З. В. и св. Н. К. изобщо не са се противопоставили срещу плащане от трето лице.

По изложените съображения се твърди, че са ирелевантни съжденията на БОС досежно липсата на достоверна дата в Споразумението от 13.06.2022 г., сключено между И. М. и фирмата на съпруга й - Нерон ГмбХ, още повече, че по отношение на въззиваемите, не важи изискването за „достоверна дата" по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК.

Относно въпроса дали може сумата от 83 000 евро да се върне на юридическото лице, извършило преводите, се твърди, че е неправилно предположението на съда, че платената за имота сума може би се била върнала на юридическото лице, което е направило превода, предвид въведената с чл.80, параграф 1-5 от Директива /ЕС/ 2015/2366, транспонирана и в немското, и в българското законодателство, неотменимост на платежното 3 нареждане.

На следващо място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че цената не е получена от продавачите, след като парите не се намират при наредителя, а и е невъзможно да се върнат на него. Независимо от това се твърди, че ако цената не е получена, то е по причина, за която купувачът И.

М. не отговаря.

Оспорва се изводът на съда, че заплатената цена е 83 000 евро.

Твърди, че от събраните доказателства (WhatsApp кореспонденцията между страните относно постигане на съгласие за сключване на сделката, потвърдена от св. З. В.; „Договор за депозит на недвижим имот" от 23.05.2022 г.; „Разписка" от 14.06.2022 г., подписана от св. К.; показанията на св. К.; противоречивите показания на св. В. и на св. К.) се установява, че заплатената цена не е 83 000 евро, а е 103 500 евро.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови отхвърляне на предявения иск.

При условията на евентуалност, в случай че съдът счете решението за правилно, се претендира съдът да постанови връщане на даденото съобразно действително платената от въззивницата цена, а именно сумата от 103 500 евро.

Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Не се сочат нови доказателства.

Въззиваемите-ищци А. М. Г. и А. Ф. Г., двамата граждани на Р., оспорват въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в съдебното заседание. Твърди се, че обжалваното решение е правилно - постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано.

Твърди се, че са правилни изводите на съда, че цената не е платена от купувача по договора, като в тази връзка се представя актуално извлечение от банковата сметка на ищцата А. Г., от което е видно, че и към момента на издаването му, суми не са постъпвали. Излага се, че са неверни твърдението на въззивницата, че страните не спорят за достоверността на представените платежни нареждания. Посочва се, че след получаване на отговора на исковата молба и доклада по делото, с молба становище ищците са оспорили достоверността на представените от ответницата платежни нареждания, с твърденията, че обстоятелството, че са съставени и представени процесиите платежни нареждания за продажната цена не означава автоматично, че 4 сумите описани в тях са излезли от банковата сметка на наредителя, респ.че са постъпили по банковата сметка на получателя. Сочи се, че дори да се приемат за достоверни представените от ответника писма от немската банка кореспондент, че преводът е излъчен, но се проверява вече повече от година и половина, то въззиваемите, които са добросъвестни, не бива да понасят негативите от нечии недобросъвестни действия – било на банката, за която не е ясно дали действа в съответствие със законодателството, или на юридическото лице, за което се твърди, че е излъчило преводите.

Посочва се, че не купувачът И. М. е наредител на описаните в същите суми, а търговско дружество, което не е страна по сделката за покупко-продажаба на процесния недвижим имот, а в сключения договор за покупко-продаба, няма съгласие между страните, че цената по сделката ще бъде платена от трето лице. По отношение на представеното „Споразумение“ между купувача И. М. и немското търговско дружество се твърди, е на първо място то е оспорено като антидатирано и създадено единствено и само за целите на настоящото производство, и на второ място то по никакъв начин не освобождава И. М. от задължението и да заплати продажната цена за имота и не поражда правни последици за продавачите по договора. В тази връзка се твърди, че правилно съдът е приел, че същото няма достоверна дата, а извършеният превод е без основание.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че не било ясно дали преводът не е получен от продавачите. В тази връзка се твърди, че ако това бе така, както бенефициентът, така и наредителят на превода биха имали информация и писмени документи за това. Сочи се, че от 23.06.2022 г. до настоящия момент, въззиваемите почти всеки ден проверяват банковата си сметка, но суми по договора не са постъпили, а и няма как да постъпи, тъй като очевидно не войната в У. и санкциите са причина за това.

Изложени са подробни съображения и е направен извод, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по процесния договор ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената в уговорения срок.

По въпроса „Може ли трето лице да плати цената по сделката?“ са изложени съображения, че отговорът е отрицателен, тъй като в договора за покупко-продажба изрично е уговорено между страните, че продажната цена 5 ще бъде платена от купувача И. М. по банковата сметка на продавача А. Г., с посочени реквизити и IBAN, съотв. наредената от трето лице за сделката сума би била преведена без основание, което според въззиваемите автоматично означава, че това трето лице винаги може да поиска тази сума обратно или да заведе дело срещу получателя на сумата, тъй като е преведена без основание.

Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че ищците изобщо не се били противопоставили на плащането на продажната цена от трето лице.

Твърди се, че доколкото е обсъждано плащане от съпруга на купувача, то е било обсъждано от съпруга като физическо лице, а не от юридическо лице с неясен статут и собственост.

Твърди се, че в случая нормата на чл.73, ал.1 ЗЗД е неприложима, тъй като кредиторът има интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника, тъй като както плащането на продажната цена от трето лице за сделката ще бъде такова без основание, което дава възможност на това трето лице да поиска обратно платеното без основание, което носи огромен риск за продавачите.

Относно въпроса „Може ли сумата от 83 000 евро да се върне на юридическото лице?“, е посочено, че отговорът на този въпрос е неотносим към спора. Независимо от това се посочва, че цитираната от въззивника Директива 2366/2015 няма отношение към спора, тъй като същата регламентира платежните операции само в рамките на Европейския съюз и се отнася до страните членки, а в настоящия случай бенефициентът е гражданин на Р. и банковата сметка е в руска банка. Посочва се още, че практиката на всяка една европейска банка показва, че в случай на неуточнен превод наредителя може да изисква от кореспондентската банка да върне превода, като по делото не са представени доказателства от въззивника, че кореспондентската банка отказва да върне превода на банката наредител, ако тя е задържала сумата, както се твърди.