Присъда № 266 от 02.11.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 266 от 02.11.2022 г., постановена по НОХД № 4248/2022 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 2398/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 51033/2019 г. по описа на СРП против К. В. Б., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК – за това, че на 08.10.2019 г. около 15:30 часа в гр. София, ул. *** чрез нанасяне на удар с юмрук по дясната буза, в областта на челюстта, е причинил на Б. П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вдясно, което е реализирало медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“ и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин, въпреки показанията на пострадалото лице и останалите свидетели пред съда. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години.

Защитникът адв. И. заявява, че събраните по делото доказателства не обосновавали единствено възможен извод подсъдимият да е автор на инкриминирания удар, с който е била причинена телесна повреда на пострадалия, поради което обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият К. Б. се придържа към казаното от защитника си и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. В. Б. е роден на ... в гр. София. Същият е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с адрес: гр. ****, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият К. В. Б. е осъждан многократно.

Пострадалият Б. П. П. и подсъдимият К. В. Б. се познавали отдавна, тъй като били съседи. На 08.10.2019 г. пострадалият Б. П. се намирал в дома си в гр. *****. Около 15:30 часа чул, че някакви хора се карат на улицата. След като излязъл видял на улицата подсъдимия К. Б., който се разправял със свидетеля М. Б. В., като го обвинявал за някакви пари. На улицата се намирал и братът на пострадалия – свидетелят К. П. П., който също участвал в разправията. Пострадалият Б. П. П. решил да се намеси, за да спре кавгата. В този момент пострадалият Б. П. П. получил удар с неустановен предмет по дясната буза в областта на челюстта. В резултат на удара пострадалият паднал на земята. На улицата били също така лицето В. Б., свидетелите Д. П. и П. Х.

Н.. Никое от посочените лица, включително и самият пострадал, не видял кой точно е нанесъл удара. За случая бил подаден сигнал в полицията, като на мястото пристигнали полицейски служители. Пострадалият Б. П. отишъл с такси до „П.“, където бил прегледан. При прегледа било установено, че пострадалият П. имал счупване на долната челюст вдясно, което увреждане е реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюст“ и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

1

След няколко дни в махалата започнало да се говори, че лицето В. Б. е ударило пострадалия с някакво дърво или камък, но съдът не успя да разпита непосредствено Б., тъй като същата е починала на 30.12.2021 г., тоест преди образуване на съдебното производство по делото.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д. П., Б. П., П. Х. Н., М. В., И. В. и К. П.; заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалия Б. П.; заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия К. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства - епикриза на пострадалия и справка за съдимост на подсъдимия К. Б..

Свидетелят Б. П. е не само очевидец, но и потърпевш от случилото се. В съдебна зала той сподели, как възникнал някакъв спор на улицата пред дома му, излязъл да види какво става и когато се опитал да успокои спорещите, получил удар в дясната част на лицето. От удара паднал на земята и известно време бил зашеметен. Пострадалият заявява, че не видял кой го е ударил.

След като се освестил помислил, че това е бил подсъдимият К. Б., но след около седмица разбрал, че бил ударен с хвърлено дърво от лицето В. Б., която лично му признала за случилото се. След удара свидетелят посетил „П.“, където било установено, че има счупване на челюстта. Показанията на пострадалия от досъдебното производство бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като същият не си спомняше точната дата и имаше противоречие относно това, кой му е нанесъл удара. След прочитане на показанията от досъдебното производство пострадалият заяви, че не е искал да пишат това, което съдът му прочете, той бил неграмотен и не могъл да прочете какво е написал разследващият, като тогава не знаел, че се е подписал на тези показания. Поддържа как отначало мислел, че подсъдимият Б. го е ударил, но после разбрал, че бил ударен от лицето В. Б.. Затова искал да оттегли и жалбата си срещу подсъдимия.

Свидетелят Д. П. е брат на пострадалия Б. П.. Той също присъствал на инцидента, но когато отишъл да разтървава спорещите видял, че брат му Б. П. вече бил на земята със счупено чене. Този свидетел също не е видял кой е ударил брат му, като някой казвали, че това бил подсъдимият, а други, че било лицето В. Б..

Свидетелката П. Х. Н. също се е намирала на улицата по време на скандала. В един момент видяла, че пострадалият Б. П. е ударен, но и тя не видяла кой го е ударил. Първо се говорело, че това бил подсъдимият К. Б., но после тя разбрала, че го е ударил свидетелят М. В.. Показанията на свидетелката П. Х. Н. от досъдебното производство също бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като имаше противоречие относно казаното от нея в досъдебното производство и пред съда за това кой е нанесъл удара на Б. П.. След прочитане на показанията от досъдебното производство свидетелката заяви, че казаното в досъдебното производство не го е видяла лично, а просто чула другите да говорят как К. е ударил Б.. Тя лично не видяла такъв удар.

Свидетелят К. П. също е брат на пострадалия Б. П., като заявява, че по време на кавгата видял как лицето В. Б. ударила брат му с някакъв предмет, но не видял точно с какво. Брат му започнал да вика, че са му счупили ченето.

Свидетелят е категоричен, че не е видял подсъдимият да нанася удар на брат му.

2

Свидетелят М. В. също се е намирал на улицата по време на скандала, но и той не е видял подсъдимия Б. да удря пострадалия. Заявява, че пострадалият започнал да вика след удара и май ченето му било счупено, а после дошли линейка и полиция. Свидетелят споделя, че подсъдимият К. Б. не е удрял и него самия. Разбрал, че лицето В. Б. е хвърлила нещо по пострадалия и го е ударила. Видял как В. Б. хвърля някакъв предмет, но не видял какъв точно.

Показанията на свидетеля М. В. от досъдебното производство също бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като имаше противоречие относно казаното от него в досъдебното производство и пред съда за това кой е нанасял удари на Б. П.. След прочитане на показанията от досъдебното производство свидетелят заяви, че поддържа казаното пред съда, как лицето В. Б. е ударила пострадалия с хвърлен предмет. Заявява, че и в досъдебното производство е казал това, но не знаел, защо е записано друго в показанията му. Категоричен е, че подсъдимият не е удрял него или пострадалия Б. П..

Показания пред съда даде и майката на пострадалия - свидетелката И.

В.. Тя също разказа как се карали на улицата за някакви пари с В. Б. и подсъдимия К. Б.. Тогава В. Б. хвърлила някакво дърво или камък и ударила пострадалия в ченето. Той започнал да вика, след което извикали линейка и полиция. Свидетелката заявява, че не е видяла подсъдимият Б. да удря сина й.

Относно лицето В. Б., за която повечето свидетели сочат, че е ударила пострадалия с някакъв предмет, то стана ясно, че същата е починала на 30.12.2021 г., поради което съдът нямаше възможност да я разпита във връзка с инкриминирания случай, а от своя страна защитникът и подсъдимият не дадоха съгласие за прочитане на показанията на починалата свидетелка от досъдебното производство, поради което тези показания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са приобщени към доказателствата по реда на НПК и не представляват годно доказателствено средство.

Медицинската експертиза и епикризата доказват получените от пострадалото лице телесни увреждания вследствие на получения удар счупване на долната челюст вдясно, което е реализирало медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“ и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, но тези документи не могат да установят авторството на деянието, тоест кое лице е причинило това увреждане.

От изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия К. Б. става ясно, че същият е психично здрав, а към момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна към тежка степен. Той е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи своите постъпки. Няма пречка същият да участва в наказателното производство.

В заключение следва да бъде отбелязано, че от показанията на всички разпитани свидетели не може да се установи по изискуемия от закона ясен и категоричен начин съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Всички очевидци, включително самият пострадал заявиха, че или не са видели кой е нанесъл удара, или са разбрали впоследствие, че ударът е бил нанесен с някакъв предмет от лицето В. Б., или ударът е бил нанесен от свидетеля М. В., но свидетелите до един бяха категорични и единодушни, че не са видели подсъдимият Б. да нанася удар на пострадалия. Реално няма нито едно доказателство, което да сочи, че именно подсъдимият К. Б. е ударил пострадалия в лицето. Самият пострадал, братята му, приятелката му и майка му, които следва да се явяват заинтересовани от доказване на повдигнатото обвинение, заявяват, че подсъдимият не е удрял Б. П..

3

Отговорността за деянието се прехвърля основно на лицето В. Б., която обаче е починала и съдът не успя да я разпита. Всички тези обстоятелства карат настоящия състав да приеме липсата на категорична доказаност относно авторството на инкриминираното деяние. Всяко съмнение следва да бъде отчитано в полза на подсъдимия, а тук съмненията са многобройни. Реално по делото няма нито едно доказателство, което да подкрепя твърденията на прокурора, че подсъдимият К. Б. е нанесъл инкриминирания удар, а напротив, това твърдение се оборва от цялостния доказателствен материал, дори от думите на самия пострадал в разпита му пред съда, поради което изводът е за недоказаност на авторството.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При телесните повреди се изисква противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм. Изпълнителното деяние е формулирано посредством резултата и се изразява в увреждането на здравето, тоест въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в анатомичната цялост на организма или води до промяна в неговото функциониране. По делото се установи, че на инкриминираната дата 08.10.2019 г. действително е имало такова противоправно увреждане на здравето на свидетеля Б. П., който е бил ударен по дясната буза в областта на челюстта. Вследствие на този удар се е стигнало до увреждане здравето на пострадалия, който е получил счупване на долната челюст вдясно, което е реализирало медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“ и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. В случая обаче не можа да се докаже по категоричен начин именно подсъдимият К. Б. да е нанесъл удара в лицето на пострадалия.