Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.12.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
2040/2020
Подписан
15.12.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.89б · Наказателен кодекс
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№2311 гр. Пловдив, 15.12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети януари, през две хиляди двадесет и третата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня

Петкова и с участието на прокурор при ОП – Пловдив Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2040 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, депозирана на 28.08.2018 г. от Й.И.Р. с ЕГН ********** ***. Предявени са два съединени иска за неимуществени вреди, конкретизирани с нарочно уточнение по исковата молба от 18.09.2020 г. след оставянето на исковата молба без движение в изпълнение на задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 10991/12.08.2020 г. по адм. дело № 5392/2019 г., с което делото е било върнато за ново разглеждане от административния съд. Съгласно исковата молба и направеното по нея изрично уточнение, се иска осъждане на Община Пловдив да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 600 лева, причинени от незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо с изх. № 3-9400-11430/29.10.2015 г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ при Община Пловдив, които се сочи ищцата да е търпяла в периода от 04.11.2015 г. до 30.11.2016 г., както и да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 400 лева, причинени от втори незаконосъобразен административен акт – скица –виза изх. № 3-9400-11423/03.11.2015 г. за проучване и проектиране, издадена от главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив, които вреди се твърди ищцата да е търпяла в периода от 12.11.2015 г. до 30.11.2017 г. По отношение и на двата иска се твърди неимуществените вреди, причинени на ищцата да са се изразили в изпитани от нея в посочените искови периоди силен стрес, страх, възмущение /гняв/, както и в драстично, трайно и необратимо влошаване на здравето. Всяко от двете обезщетения се претендира ведно със законната лихва от датата на издаване на съответния незаконосъобразен административен акт, от който се твърди да са причинени вредите, до датата на окончателното изплащане на исковите суми. В последното съдебно заседание по делото преди приключване на съдебното дирене на основание чл.214, ал.1 от ГПК е поискано и е допуснато изменение на размера на всяка от основните искови претенции, като съответно тази за сумата от 600 лева е увеличена на 1000 лева, а тази за сумата от 400 лева – на 800 лева. В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от страна на пълномощника на ищцата адв.С., като се твърди същите да са доказани. Още с исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, като е представен списък на разноските в съдебно заседание.

Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт К. и К., в депозиран отговор по исковата молба, както и в съдебно заседание и в представени писмени бележки, излага съображения за недопустимост на исковите претенции, респективно за тяхната неоснователност и недоказаност.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете претенции.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на основните искови претенции, се касае до искове, всеки от които с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди да са претърпени от ищеца в резултат от всеки от посочените от него незаконосъобразни актове, издадени при изпълнение на административна дейност, а именно въпросното писмо, съдържащо разпореждане /предписание/ от 29.10.2015 г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ при Община Пловдив и скица-виза от 03.11.2015 г. на главен архитект в Район “Северен“ при Община Пловдив. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този общ ред на ЗОДОВ е допълнен от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковите претенции са основани именно на предходна отмяна на посочените два акта по надлежния ред – с влезли в сила съдебни решения.

Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издателите на въпросните незаконосъобразни актове, от които се твърди да са причинени вреди на ищцата са част от администрацията на Община Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.14 от ЗМСМА, поради което и годен ответник, съгласно предвиденото в чл.205 от АПК.

По същество съдът намира, че исковите претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са само частично основателни.

От приетите по делото писмени доказателства, включително приложените по адм. дело № 1975/2018 г. такива, показанията на разпитания по него при първото разглеждане на делото свидетел, както и приетите експертизи, се установява следното от фактическа страна:

Към 2015 г. ищцата Р. живеела на адрес ***, като жилищният имот, чийто ползвател била ищцата, се намирал в поземлен имот с идентификатор **** по КК, който бил закупен през септември 2015 г. от ****. Във връзка с постъпили жалби в Община Пловдив, Район „Северен“ за незаконни постройки във въпросния ПИ, била образувана административна преписка № 3-94400-11430, по която на 29.10.2015 г. с изходящ № 3-94400-11430 било издадено писмо до собственика на имота Т.Г.от ВИД Кмет на Район „Северен“, с което същата била приканена веднага след получаване на писмото да премахне незаконно изградените постройки и съоръжения в ПИ и предупредена, че при неизпълнение ще бъде санкционирана, а незаконните постройки ще бъдат премахнати от техническата служба на район „Северен“. На 03.11.2015 г. ищцата Р. депозирала молба до кмета на Район „Северен“ при Община Пловдив с вх.№ 3-9400-11727, в която уведомила, че на същата дата е бил извършен оглед на имота, който тя ползва на ул. “ Полк. Сава Муткуров“ ***от собственицата Г.и служител на общината с оглед жалба за незаконно строителство, като посочила, че е ползвател на ¼ идеална част от имота, че същият е бил предмет на делба и последвала публична продан, както й че е заведено дело от собственицата за разпределение ползването на имота, като заявила становището си, че общината няма право докато трае делото да предприема действия по премахване на строежи в процесния имот и е помолила образуваната за това преписка да бъде спряна.

На 04.11.2015 г. адреса по местоживеенето на ищцата Р. бил посетен от собственицата на имота, както и работници на наето от нея дружество по договор за премахване на незаконно строителство и полицейски служители от 03 РУ при ОД МВР Пловдив, както и представител на Район „Северен“, като на място била заварена ищцата Р. и възникнал спор относно правата на ищцата и собственика на имота, като действия по премахване на незаконно строителство в крайна сметка не били осъществени. За случая се съставил констативен протокол от възложителя по договора за премахване на незаконно строителство и изпълнителя, подписан от полицейски служител, както и докладна от полицейски служител до Началник 03 РУ на МВР Пловдив. На същата дата ищцата подала заявление до кмет на Район „Северен“ за получаване копия от преписка с вх. № 3-9400-11430 и получила още на 04.11.2015 г. такива. След като се запознала с писмото от 29.10.2015 г., издадено от ВИД Кмет на Район „Северен“ за премахване на незаконно строителство във въпросния ПИ, ищцата го обжалвала като ползвател на имота пред Административен съд Пловдив с искане да бъде обявена нищожността му. По жалбата било образувано адм. дело № 26/2016 г., по което с Решение № 603/22.03.2016 г. съдът обявил за нищожен административен акт, обективиран в писмо с изх.№ 3-9400-11430 от 29.10.2015 г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ при Община Пловдив. Въпросното съдебно решение било оставено в сила с Решение № 12968/30.11.2016 г. на ВАС по адм. дело № 6753/2016 г.

Междувременно на 03.11.2015 г. била издадена скица- виза изх. № 3-9400-11423/03.11.2015 г. за проучване и проектиране за обект „Ново четири и пет етажно застрояване с височини съответно 11,50 м и 15,00 м. в УПИ III-1639, кв.562, по плана на пета градска част, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив. Ищцата била уведомена за издаването на посочения административен акт с изпратено й служебно съобщение от главния архитект, като вписала възражение върху разписен лист на служебното съобщение на 12.11.2015 г. Освен това, ищцата подала и жалба срещу въпросната скица-виза в Административен съд Пловдив, като по жалбата било образувано адм. дело № 70/2016 г. По същото с Решение № 1841/14.10.2016 г. съдът отменил обжалваната скица-виза на главен архитект при Район „Северен“ в Община Пловдив. Това решение било оставено в сила с Решение № 6420/22.05.2017 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 13409/2016 г.

Ищцата Р. страдала от артериална хипертония, резултат от атеросклероза, години преди описаните събития от 2015 г. – 2017 г. На 04.03.2016 г. ищцата постъпила на лечение в МБАЛ „Св. И. Рилски“ Пловдив по повод оплаквания от задух и сърцебиене, като била хоспитализирана до 10.03.2016 г. и във връзка с тази хоспитализация й била издадена епикриза с отразена окончателна диагноза лявокамерна недостатъчност и придружаващи заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето стабилна стенокардия II ф.к. мозъчносъдова болест – последици- предсърдно мъждене и трептене и др. През 2016 г. и 2017 г. ищцата посещавала личния си лекар, като при прегледите се описвала основна диагноза предсърдно мъждене и трептене. През 2018 г. ищцата преживяла инсулт.

Така описаната фактическа обстановка съдът намери за установена на базата на всички доказателства, които се събраха в хода на съдебното дирене. Конкретно по отношение на показанията на свидетеля П., разпитана при първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдът ги намира за дадени добросъвестно и ги кредитира, но само доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото.

Представените и приети по делото съдебно-медицинска експертиза, както и съдебно- психиатрична такава съдът кредитира като изготвени обективно и с необходимите професионални знания и опит, както и при съобразяване на необходимата документация за ищцата.

При така установеното и при анализа на събраните доказателства, от правна страна съдът намира, както се посочи и по-горе, че исковите претенции на ищцата Р. се явяват само частично основателни и доказани.

За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото категорично отмяната с влязло в сила съдебно решение на всеки от посочените от ищцата като основание на претенциите й административни актове – писмо, съдържащо предписание за премахване на незаконно изградени постройки и съоръжения от 29.10.2015г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ в Община Пловдив с изх.№ 3-9400-11430 и скица-виза изх. № 3-9400-11423/03.11.2015 г. за проучване и проектиране, издадена от главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив, издадени в изпълнение на административна дейност, регламентирана от ЗУТ, като първият от актовете е прогласен за нищожен, а вторият отменен като незаконосъобразен /унищожаем/. В тази насока от значение досежно наличието на този елемент на фактическия състав за реализиране отговорността на държавата е крайният резултат, а именно обявяването с влязъл в сила съдебен акт на всеки от въпросните административни актове за незаконосъобразен, при това независимо от факта по какви причини административният акт е счетен за такъв от съда, който елемент в случая е категорично установен. Според съда са налице и втората, и третата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди, които се явяват и такива в причинно-следствена връзка с всеки от незаконосъобразните актове, макар и не в описания от страна на Р. обем. В тази насока, следва да се има предвид, че ищцата е претендирала да е претърпяла неимуществени вреди от всеки от двата незаконосъобразни акта, които най-общо са разделени на две групи – от една страна негативни изживявания на стрес, страх и възмущение, както е посочено в първоначалната искова молба и по уточнението вместо възмущение е използван синонимът гняв, а от друга страна – драстично, необратимо, трайно влошаване на здравето на ищцата.