Определение № 3367 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3367 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502929 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Ти Би Ай банк"ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7816/16.09.2024г. по ч.гр.д. № 13121/2024г. по описа на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница по договор за потребителски кредит от 16.08.2023г. в размер от 1367,95 лева до пълния претендиран размер от 2423,50 лева, за сумата от 411,05 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2024г.- 24.06.2024г., както и за сумата от 75,14 лева- обезщетение за забавено плащане за същия период.

В жалбата жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че липсва яснота относно начина на формиране на ГПР по догонвора за кредит. Подробно е изяснена методиката за изчисляване на ГПР. По отношение на сумата, представляваща финансирана от кредитодателя застрахователна премия, се сочи, че същата ясно и точно е включена в главницата по договора и в общия разход по кредита по смисъла на §1 от ДР на ЗПК.

Застраховката била вид допълнителна услуга и сключването й не било задължително за кредитополучателя. По отношение на обезщетението за забавено плащане се твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел за неравноправна клаузата, съгласно която при просрочие се дължи законната лихва върху всяка просрочена вноска, включваща главница и възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва била цена на предоставената от банката услуга и при неизпълнение на задължението за заплащането й също се дължало обезщетение за забавено плащане. Твърди се също така, че производството по чл.417 от ГПК съдът следвало да извърши преценка единствено относно редовността на представеното извлечение от счетоводните книги.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 13121/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Е. А. за заплащане на следните суми:

2423,50 лева- неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит от 16.08.2023г., 411,05 лева- договорна лихва и 75,14 лева- обезщетение за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в производството по издаване на 1 заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /.

В молба за уточнение от 13.08.2024г. от „Ти Би Ай банк“ЕАД се сочи, че в предоставения кредит от 3619,20 лева са включени 1519,20 лева- застрахователна премия по избрана от кредитополучателя застраховка „Банк живот агент“. Видно от приложения към заявлението по чл.417 от ГПК сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, медицинската услуга очевидно е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“. От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, с която е декларирал, че дава съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД. Очевидно кредитополучателят няма интерес от застрахователната програма и не се ползва от средствата, предназначени за заплащане на застрахователната премия. Той реално не получава нищо срещу сумата от 1519,20 лева, равняваща се на близо 42% от отпуснатия кредит, като при това дължи и възнаградителна лихва върху тази сума. Следователно не само в договора е налице неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР се явява некоректна и обосновава недействителността му на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита В молбата за уточнение от 13.08.2024г. се сочи, че по договора за кредит е платена сума в размер от общо 632,05 лева. След приспадането й от реално получената от кредитополучателя сума 2100 лева, остава дължима сумата от 1467,95 лева. В частната жалба не са изложени оплаквания за неправилно изчисление на остатъка от чистата стойност на кредита, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена изцяло без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ти Би Ай банк“ЕАД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7816/16.09.2024г. по ч.гр.д. № 13121/2024г. по описа на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница по договор за потребителски кредит от 16.08.2023г. в размер от 1367,95 лева до пълния претендиран размер от 2423,50 лева, за сумата от 411,05 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2024г.24.06.2024г., както и за сумата от 75,14 лева- обезщетение за забавено плащане за същия период.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3