Решение № 19921 от 23.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19921 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110113947 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. С. срещу „С.Б“ АД.

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Д. С. С. срещу „С.Б“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1008,14 лева – незаплатена главница за потребена вода за периода 02.01.2018 г. -13.04.2018 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,07 лева – мораторна лихва за периода 02.02.2018 г. – 13.04.2018 г., за които суми има издаден изпълнителен лист от 22.10.2018 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26596/2018 г. по описа на СРС, 45 състав. В исковата молба са изложени твърдения, че посоченият изпълнителен лист бил издаден срещу майката на ищеца, която починала на 21.12.2022 г. Сочи, че майка му няма как да е била уведомена за заповедта за изпълнение на посочения адрес, тъй като жилището било продадено на 12.01.2018 г. Твърди, че бил конституиран като длъжник по изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Х. през месец януари 2025 г., т.е. 6 години след образуване на изпълнителното дело, като до този момент спрямо него не били предприети изпълнителни действия, поради което вземанията по изпълнителния лист се били погасили по давност. По изложените съображения предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи, че съдебният изпълнител по овластяване по реда на чл. 18 ЗЧСИ е предприел действия по налагане на запори, прекъсващи давността. Позовава се и на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, 1 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на изп. дело №************** по описа на ЧСИ С. Х., че на 22.10.2018 г. по ч.гр.д.

№26596/2018 г. по описа на СРС, 45 състав в полза на „С.Б“ АД срещу С.Г.П е издаден изпълнителен лист за следните суми: сумата в размер на 1008,14 лева – представляваща незаплатена сума за потребена вода през периода 02.01.2018 г. 13.04.2018 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,07 лева за периода от 02.02.2018 г. до 13.04.2018 г. и 75 лева разноски по делото, а именно: 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

От извършената от настоящия състав справка по ч.гр.д. №26596/2018 г. по описа на СРС се установява, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по посоченото дело, е връчена лично на С.Г.П на 26.07.2018 г.

Установява се, че на 19.11.2018 г. ответникът „С.Б“ АД е подал молба до ЧСИ Х. за образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, които са били присъдени на „С.Б“ АД с изпълнителния лист от 22.10.2018 г., издаден по ч.гр.д. №26596/2018 г. по описа на СРС, въз основа на която молба е образувано изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Х.. С подадената молба на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 05.12.2018 г. до длъжника С.Г.П е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело.

На същата дата – 05.12.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху вземанията на длъжника Д.П по банкови сметки, разкрити в следните ***. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху получаваната от длъжника Д.П пенС..

От изпълнителното дело се установява, че по същото е наложена възбрана върху следния недвижим имот на длъжника Д.П – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ офис №3, находящ се в гр. София, ***, която е вписана в Имотния регистър на 22.02.2019 г.

На 30.12.2020 г. взискателят „С.Б“ АД е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискал съдебният изпълнител да наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, да се наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника и да се насрочи опис на движим вещи, собственост на длъжника.

Молба с идентични искания е подадена по изпълнителното дело и на 21.04.2021 г., като е заплатена дължимата се такса за извършване на справка за длъжника и неговото имущество.

На 18.10.2022 г. на длъжника Д.П е изпратена призовка за принудително изпълнение, от която се установява, че съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на адрес: гр. София, ***, за м. декември 2022 г.

На 24.01.2023 г. взискателят отново е подал молба, с която е поискал ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, да се наложи възбрана върху недвижими имоти и да се насрочи опис на движим вещи, собственост на длъжника.

Във връзка с посочената молба е извършена проверка за гражданско състояние, от която се установява, че С.Г.П е починала на 21.12.2022 г., а от изисканото от ЧСИ удостоверение за наследници се установява, че нейни наследници са синовете й Р. С.

2

С. и Д. С. С. – ищец по настоящото дело.

На 14.11.2024 г. взискателят „С.Б“ АД отново е подал молба до ЧСИ с искане да се наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, да се наложи възбрана върху недвижими имоти и да се насрочи опис на движим вещи, собственост на длъжника.

Установява се също така, че на 18.12.2024 г. лицето Р. С. С. – син на починалия длъжник Д.П, е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискал да бъде заличен като длъжник, да бъде вдигнат наложения му запор и да му се възстанови сумата по сметката, от която е взета. Към молбата е приложено съдебно удостоверение, издадено от СРС, 83 състав, от което се установява, че Р. С. С. се е отказал от наследството на починалата си майка, като отказът е вписан в особената книга на съда под №1239/15.06.2023 г.

На 20.12.2024 г. е подадена молба от Д. С. С. – длъжник по изпълнителното дело, с която е информирал ЧСИ, че майка му е починала на 21.12.2022 г., като към момента на подаване на молбата била изтекла и 2-годишната и 5-годишната давност по образуваното дело. Посочил е, че работи по трудов договор с минимално трудово възнаграждение, което е несеквестируемо, поради което е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено.

С протокол от 09.01.2025 г. съдебният изпълнител е конституирал ищеца Д. С. като длъжник по изпълнителното дело на мястото на починалата С.Г.П.

На 24.01.2025 г. на Д. С. е връчено съобщение за образувано изпълнително дело, в качеството му на наследник на Д.П.

На 23.01.2025 г. е изпратено запорно съобщение до длъжника Д. С. и до отдел „Пътна полиция“ на СДВР за налагане на запор върху притежаваното от него моторно превозно средство марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. №*********, който е вписан в регистъра на 03.02.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е титуляр на задължения по изпълнително основание, ползващо се с формално удостоверена изпълнителна сила.

В тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за вземането.

Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на изтекла давност, като сочи, че от образуване на изпълнителното дело до конституирането му като длъжник били изминали повече от 6 години, в които срещу него не били извършвани никакви действия.

По делото се установява, че срещу лицето С.Г.П е издаден изпълнителен лист от 22.10.2018 г. по ч.гр.д. №26596/2018 г. по описа на СРС, 45 състав в полза на „С.Б“ АД за следните суми: сумата в размер на 1008,14 лева – представляваща незаплатена сума за потребена вода през периода 02.01.2018 г. - 13.04.2018 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,07 лева за периода от 02.02.2018 г. до 13.04.2018 г. и 75 лева разноски по делото.

Установява се, че ищецът Д. С. се явява единствен наследник на лицето С.Г.П 3

(след извършения отказ от наследство от другия й син – Р. С. С.), поради което е легитимиран да оспори дължимостта на сумите по издадения срещу Д.П изпълнителен лист от 22.10.2018 г. в цялост.

Съдът намира, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.

416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

От ивършената от настоящия състав справка по гр.д. № 26596/2018 г. по описа на СРС, 45 състав се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е връчена лично на длъжника Д.П на 26.07.2018 г., от който момент за същата е започнал да тече двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Не се твърди и няма данни такова да е било подавано, поради което след изтичането на двуседмичния срок, заповедта за изпълнение е влязла в сила, в случая – на 10.18.2018 г.

От посочената дата е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.