Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260031 от 06.04.2021, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 70/2018
Вид
Решение № 260031
Подписан
06.04.2021
В сила
23.12.2021
Състав
СОФИЯ СОТИРОВА МОНЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260031 гр.

Първомай, 06.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д

А

РАЙОНЕН

СЪД –

ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година с

Председател:

София Монева при участието на секретаря

Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 70 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът

„ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Р.С.Д. – гражданин на Република

Франция, роден на *** г., в качеството на

Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Д.Р.Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –

Габрово, и адв. Х.А.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция:

***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, му дължи, както следва:

Ш сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева – главница;

Ш сумата от 956, 70 лева (деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 28.07.2018 г.;

Ш сумата от 350, 70 лева (триста и петдесет лева и седемдесет стотинки) – законната лихва за забава върху главницата за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г.;

Ш сумата от 111, 84 лева (сто и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки) – законната лихва за забава върху възнаградителната лихва за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена

Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г., сключен между страните в електронен формат чрез он-лайн платформа, ищцовото дружество се задължило да отпусне на ответницата паричен заем в размер на 3 000, 00 лева, усвоени от нея чрез изплащане на дълга й от 1 143, 49 лева по

Договор № ***/21.05.2015 г. и чрез нареждане на остатъка от 1 856, 51 лева по банковата й сметка в „Централна кооперативна банка” АД, а заемателката, предварително информирана за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр и за приложимите

Общи условия, се ангажирала да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва от 1 464, 00 лева за срок от 24 месеца чрез 24 равни месечни вноски от по 186, 00 лева всяка, съгласно погасителен план.

Релевира се, че кредитополучателката преустановила издължаването и на основание чл. 11, т. 1 от Общите условия допуснатото от нея просрочие с повече от 10 дни на погасителна вноска провокирало настъпване на 03.09.2016 г. на предсрочна изискуемост на вземанията за главница и договорна лихва за периода от 28.08.2016 г. до 28.07.2018 г. в остатъчния им размер съответно от 3 000, 00 лева и 956, 70 лева.

Съгласно чл. 9.5 от Общите условия осъществените от ответницата престации, възлизащи общо на 1 323, 30 лева, били отнесени за погасяване на начислената в нейна тежест неустойка по чл. 11, ал. 4 от кредитния контракт в размер на 816, 00 лева за неизпълнение на задължението й по чл. 11, ал. 1 от договора до края на работния ден, следващ сключването му, да осигури обезпечение чрез поръчителство, и частично на дължимата се възнаградителна лихва.

Според ищеца за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г. ответницата му дължи лихва за забава върху главницата и върху възнаградителната лихва в размер съответно на 350, 70 лева и 111, 84 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на

Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил

Отговор вх. № 2406/10.04.2018 г., с който ответницата оспорва предявените искове с доводи, че в нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) не е получила от ищеца стандартен европейски формуляр и на хартиен или друг траен носител договора и

Общите условия, както и че не е била предварително запозната с тях, а изявлението си в противния смисъл намира за неравноправна клауза съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Счита уговорката по чл. 4, ал. 9 от договора, въвеждаща годишно оскъпяване наред с годишния процент на разходите, както и тези за дължимост на възнаградителна лихва и наустойка за нищожни поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, добрите нрави и принципа на свободата на договаряне, провъзгласен в чл. 9 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 1924/25.03.2019 г. и 5137/06.08.2019 г., депозирани от процесуалния му пълномощник адв. Х.А.М., пледира за уважаване на исковете, а ответницата се явява лично и поддържа възражението си по чл. 414, ал. 1 от ГПК и отговора, като признава, че е сключила процесния договор при указаните в исковата молба параметри и че е усвоила заемната сума от 3 000, 00 лева по посочения от ищеца начин.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл.

12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Видно от Общите условия на ищеца към индивидуалните договори за заем, приети с Решение на Управителния му съвет от 17.07.2014 г. (л. 9 – л. 12 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд –

Първомай), същият в качеството на финансова институция, вписана под № *** в нарочния регистър, воден от Българска народна банка, осъществявал дейност по кредитиране с ненабрани чрез публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, като за целта администрирал електронна платформа, интегрирана на интернет страницата си www.cashbox.bg. Отношенията си с клиентите по предоставяне на финансови услуги уеднаквил с упоменатите общи клаузи.

Според тях потребителят може да кандидатства за финансиране, като през индивидуалния си профил, който регистрира в онлайн системата чрез попълване в достъпна в реално време електронна форма на пълни и верни данни за самоличността си и адреса на електронната си поща и който посещава с нея и с парола по свой избор, подаде и подпише електронен формуляр „Предложение/искане за заем” с въвеждане на своя електронен подпис, използването на който във взаимоотношенията между страните е договорено в процеса на регистрация със Споразумение помежду им, и натисне бутон „Изпрати”.

След разглеждане на молбата му и оценка на кредитоспособността му кредитодателят в разумен срок го известява на мобилния му номер или на имейла му за решението си и в случай че то е положително, му осигурява чрез акаунта му достъп до текста на стандартен европейски формуляр, проекта на договора и общите условия към него.

Договорната връзка възниква от момента, в който кредитоискателят подпише документите електронно, с което потвърждава, че е прочел и е съгласен с общите условия.

Въз основа на приобщените доказателствени източници и на обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелства се изяснява, че на 28.07.2016 г. страните сключили по електронен път чрез сайта www.cashbox.bg Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г. (л. 7 – л. 8 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на

Районен съд – Първомай) при гореспоменатите Общи условия (л. 14 – л. 21), с които в електронното си Искане за кредит № *** от 28.07.2016 г. (л. 8 – л. 9) ответницата декларирала, че е предварително запозната и безусловно приема.

Договарящите се споразумели да удостоверяват авторството на волеизявленията си с обикновени електронни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), на които на основание чл.

13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП придали значение на саморъчни и които представляват комбинация от цифри – *** за заемодателя, и *** за заемателката.

В открито съдебно заседание последната признава, че е подписала сделката с посочения индивидуален код, който получила от кредитора на електронната си поща *** и на мобилния си телефон с номер ***.

По силата на съглашението ищцовото дружество се задължило да й отпусне паричен заем от 3 000, 00 лева, усвоени от нея на 28.07.2016 г. по уговорения начин – с прихващане със задължението й от 1 143, 49 лева по Договор № ***/21.05.2015 г. и трансфер на остатъка от 1 856, 51 лева по банковата й сметка в „УниКредит Булбанк” АД с ΙΒΑΝ ***, данни за което се съдържат и в Справка от информационната база на кредитора (л. 43) и в

Извлечение от цитираната банкова сметка ***.07.2016 г. до 28.07.2016 г. (л. 31).

Заемополучателят, от своя страна, следвало да възстанови на кредитодателя заетата сума и да му плати лихва при лихвен процент от 41, 50% чрез 24 анюитетни вноски от по 186, 00 лева, дължими се ежемесечно на 28-о число за периода от 28.08.2016 г. и 28.07.2018 г. по Погасителен план, инкорпориран в чл. 7 от договора, и при следните други параметри: годишен процент на разходите 50, 52%, годишно оскъпяване 24, 40% и общ размер на всички плащания 4 464, 00 лева.

Правата на потребителя да изисква от търговеца справка за извършените и предстоящи платежи и за оставащия дълг, да пристъпи към предсрочното му погасяване и да се откаже от обвързаността, както и редът за тяхното упражняване, са регламентирани в Раздел VІ, чл.

12.1.2., 14.1.1. и 14.1.2. от Общите условия.

Съобразно чл. 11, ал. 4 от договора за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член до края на работния ден, следващ този на договарянето, да обезпечи издължаването с поръчителство или съзадължаване на едно физическо лице, което едновременно да е пълнолетно с минимален осигурителен доход от 1 200, 00 лева и валидно трудово правооотношение от поне 12 месеца, заемателят дължи на заемодатателя неустойка с обезщетителен характер от 816, 00 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на 34, 00 лева, а съгласно чл. 10.1. от Общите условия в случай на забавата им – и неустойка, равна на законната лихва върху просрочената сума за всеки ден закъснение.

Ако то продължи повече от десет дни, както ал. 1 на чл. 11 от договора предвижда, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане за връщане на кредита.

Сезиран от кредитора с подадено на 17.11.2017 г.

Заявление вх.