Решение № 582 от 24.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Плевен, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430107557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.242, чл.224, ал.1 и чл.215 от КТ.

Производството по делото е образувано по депозирана в Плевенски районен съд искова молба от В. Д. Ш. с ЕГН **********, чрез адв.В. П. от *** против „ОХРИД ЕКСПРЕС“ ЕООД с ЕИК ***.

Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава претенциите си: Твърди се, че ищцата е единствен наследник на сина си Д.И.С. с ЕГН **********, починал на 10.08.2025г. Твърди се, че наследодателя на ищцата имал сключен трудов договор *** с ответното дружество, по силата на който бил назначен на длъжност шофьор лекотоварен автомобил в отдел Спедиция, с основно месечно трудово възнаграждение 1077лв. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №54/07.07.2025г., на основание чл.71 ал.1 от КТ /в срока на изпитване/, считано от 07.07.2025г.

Твърди се, че наследодателят Д.И.С. бил в трудово правоотношение с ответното дружество в периода от 30.05.2025г. до 07.07.2025г. През този 1 период бил командирован със задача "международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане" със Заповед за командироване в чужбина №38/01.06.2025г. с период на командироване от 01.06.2025г. до 30.06.2025г.вкл. в Европейски съюз, като командировката му продължила до 06.07.2025г. вкл. в *** - общо 36 дни. Полагащите му се суми за командировка за 36 дни били по 65 евро на ден или общо 2340 евро в левова равностойност 4576,64лв. Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор на Д.С., работодателят „Охрид експрес" ЕООД не му изплатил дължимите суми по трудовия договор, както и дължимите суми по командировката в чужбина.

Навеждат се доводи, че ищцата като майка и единствен наследник на сина си имала вземане срещу работодателя му за всички дължими и неплатени суми по трудовото правоотношение. Подала и сигнал до Дирекция „Инспекция по труда" *** за съдействие, като в резултат на проВ.та се установило, че не било изплатено трудовото възнаграждение за м.май, юни и юли 2025г., както и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Дадени били предписания в срок до 20.10.2025г. да се изплатят дължимите суми. В отговора на Инспекцията по труда били посочени и дължимите суми за командировъчни в чужбина, като при проВ.та фирмата твърдяла че имало авансово изплащане на тези суми, както и че от командировъчните се приспадали и разходи в брой направени по време на курса за винетни такси.

Работодателят бил посочил при проВ.та че направил и удръжка в размер на 1250лв. за направени допълнителни разходи от фирмата за щети по предоставеното МПС с рег.*** и за неизпълнение на служебните задължения на работника.

Излага се, че с цел уреждане по доброволен ред на отношенията с бившия работодател на починалия си син, ищцата изпратила на ответника чрез Еконт на 31.10.2025г. покана за доброволно изпълнение, като на 05.11.2025г. бил удостоверен отказ да се получи пратката.

Сочи се, че работодателят изплатил на работника си единствено за командировката в *** 250 евро, като неоснователно били удържани суми за щети по време на курса в размер на 1250лв. Автомобилът бил застрахован и при наличие на щети, същите се поемали от застрахователя, а не от шофьора.

Недопустимо било да се извършва такова прихващане от дължимите суми на работника, на основание командировка в чужбина със суми за щети, 2 установени и оценени неизвестно от кого и как. Отделно от това, работникът не бил давал съгласие за извършване на прихващане от дължимите му суми за командировка.

Излага се още, че впоследствие ищцата получила покана изх.№101/ 04.12.2025г. от работодателя да се яви на адреса на фирмата за получаване на сумата от 1117,37лв. по трудовия договор на сина си. Тя обаче считала, че дължимите суми били в по-голям размер.

Като следствие от изложеното ищцата отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати, в качеството на единствен наследник на Д.И.С., следните суми, произтичащи от съществувалото между последния и ответното дружество трудово правоотношение:

Трудово възнаграждение за месец май 2025г. - в размер на 56,68лв.

/ чиста сума 43,98лв. или 22,49 евро след приспадане на лични осигуровки и данък/;

Трудово възнаграждение за месец юни 2025г. - в размер на 1077лв./ чиста сума 835,74 лв. или 427,31 евро след приспадане на лични осигуровки и данък/;

-

Трудово възнаграждение за месец юли 2025г. - 187,30лв. или 95,76 евро;

Обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 102,57лв. или 52,44 евро;

Суми за командировка за 36 дни в чужбина, за периода от 01.06.2025г. до 06.07.2025г. в Европейски съюз - 36 дни по 65 евро - 2340 евро (левова равностойност 4576,64лв.), от които след приспадане на получените от Д.С. 250евро, се претендира присъждане на командировъчни суми в размер на 2090 евро (левова равностойност 4087,68лв.).

В о.с.з. на 31.03.20226г. е допуснато изменение цената на исковете, като иска за неплатено трудово възнаграждение за месец юли 2025г. се счита предявен за сумата от 145,34 лв. или 74,31 евро, а за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се счита предявен за сумата от 92,31лв. или 47,20 евро.

Ответникът „Охрид Експрес „ ЕООД не е депозирал писмен отговор в 3 срока по чл.131 от ГПК, но чрез законния си представител ангажира в съдебно заседание становище, с което оспорва исковете, като счита, че законосъобразно е извършил прихващане с дължими от работника суми.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от приложения препис на трудов договор ***, че същия е бил сключен между ответника „Охрид Експрес“ ЕООД, в качеството на работодател и Д.И.С. с ЕГН **********, в качеството на работник, като по силата на това съглашение работника е бил назначен на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“, на пълен работен ден от 8 часа, със срок на изпитване 6 месеца, при основно месечно възнаграждение в размер на 1077лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,06% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

Не се спори също така и се установява от представения препис на удостоверение за наследници ***., изд. от Община ***, че Д.И.С. е починал на 10.08.2025г. и е оставил за свой наследник по закон своята майка - ищцата В.

Д. Ш..

Видно е от приложеното копие на писмо, изходящо от ***, адресирано до ищцата, че същата е подала сигнал за неплатени от работодателя суми, дължими на наследодателя й. В отговор е била извършена проВ. от контролния орган, който установил неплатено трудово възнаграждение, както и извършено прихващане на дължими командировъчни с приети за дължими суми от работника. Указал е на депозиралото сигнала лице, че при наличието на спор може да претендира правата си по съдебен ред.

Видно е също така от приложеното копие на покана, изходяща от ищцата и адресирана до ответника, че е предоставила срок да доброволно плащане на търсените суми, като адресата е отказал получаване на изявлението.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, докладвано в о.с.з. на 31.03.2026г. се установяват следните обстоятелства:

Установява се, че според разчетно - платежните ведомости на работодателя за месец май 2025 г. наследодателят на ищцата Д.С. имал да получава трудово възнаграждение в размер на 43,98 лв., за месец юни 2025г. имал да получава 4 трудово възнаграждение в размер на 835,74 лв., за месец юли 2025г. имал начислена за 4 работни дни заплата за отработено време 187,30 лв., от която се приспадали удръжки за данъци и осигуровки за сметка на лицето в размер на 41,96 лв. и имал да получава трудово възнаграждение в размер на 145,34 лв.

Установява се също така, че в разчетно-платежната ведомост за м.юли 2025 г. имало начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 102,57 лв. за 2 дни, което било включено в изчислената работна заплата. Посочено е от експерта, че на начисленото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ следва да се удържи данък в размер на 10% за сметка на лицето (в случая е 10,26 лв.) и така сумата за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се изчислява на 92,31 лв. Както се пояснява от вещото лице, сумата за трудово възнаграждение от 145,34 лв. и сумата за обезщетение от 92,31 лв. правят сумата за получаване, посочена във ведомостта - 237,65 лв.

Установява се още от заключението на вещото лице, че според счетоводната документация, водена при ответника, горните суми за трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ не са били заплатени на работника или неговия наследник.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява също така, че съгласно издадената от работодателя Заповед за командировка *** на работника Д.И.С. с маршрут *** бил определен дневен размер на командировката в размер на 65,00 евро и с оглед на това – за периода от 01.06.2025 г. до 06.07.2025 г. дължимия размер на сумите за командировка се изчислявал на 2340 евро или в левова равностойност 4576,64 лв.

Видно е от експертното заключение и пояснението при изслушване на вещото лице, че според счетоводната документация, на 05.07.2025г. е била изплатена на ответника в брой сума от 250 евро или левова равностойност 488,96 лв. При такова съобразяване е останала неплатена сума в размер на 4576,64 лв.

Установява се също така от заключението на вещото лице, че според предоставена от ответника справка били превеждани суми за служебен аванс в общ размер на 2007лв. за периода от 05.06.2025г. до 01.07.2025г. с посочен получател В.М.Х.. Експертът е пояснил, че отчитането на служебен аванс включва получаване на средства за закупуване на материали/услуги и представяне на Авансов отчет с приложени оригинални документи (фактури, 5 билети, касови бележки) в определен срок; неизразходваните суми следва да се върнат в касата, а нови аванси не се отпускат без отчитане на предходни.

Пояснил е също така, че при отчитане на служебен аванс обикновено в тридневен срок след приключване на дейността или в края на месеца (за шофьори) следва да се предостави авансов отчет: документ, описващ получената сума, направените разходи и остатъка за връщане, както и да се представят придружаващи документи: оригинални фактури, касови бележки, билети, които доказват разхода. Вещото лице е посочило, че според даденото от ответника „Охрид Експрес” ЕООД пояснение при проВ.та, посочените като изплатени служебни аванси били прихванати с дължимите суми за командировки.

При изслушване на вещото лице в о.с.з. на 31.03.2026г. експерта пояснява, че при проВ.та й била предоставена декларация от Д.С., изразяваща съгласие за превод на суми за служебен аванс на лицето В.Х.. Експертът сочи, че не й е бил предоставен при проВ.та авансов отчет за получените авансово суми, но пояснява, че преводите са били осъществявани по време на командировката и в този период не е имало връщане на работника. Вещото лице пояснява също така, че при проВ.та не е бил предоставен документ, съдържащ дадено съгласие от работника за извършеното прихващане.

Обсъденото експертно заключение се възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че наследодателят на ищцата Д.И.С. и ответника „Охрид Експрес“ ЕООД са били в трудово правоотношение през порцесния период от 30.05.2025г. до 06.07.2025г.

Установи се също така, че ищцата е единствен негов наследник и в патримониума й са преминали по реда на наследственото правоприемство всички права и задължения на наследодателя.

Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово 6 възнаграждение за извършената работа.

Разпечатката съдържа 46 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33e3ac7f-4d4a-4d44-84ed-841558cdb502